Т очно две седмици остават до затварянето на летния трансферен прозорец във Висшата лига, а около Манчестър Юнайтед продължава да има много неизвестни. Клубът привлече Тайнан Томпсън, Юри Тилеманс, Андрей Сантос и Карл Дарлоу, но през последния месец активността на „Олд Трафорд“ рязко намаля. Имаше движение и в обратната посока – двама вратари бяха пратени под наем съответно в Трабзонспор и Бетис, а Радек Витек премина в Мидълзбро. Юнайтед обаче се готви за сезон, в който отново ще играе в Шампионската лига. На този фон разходите за трансфери изглеждат сравнително скромни, а в състава продължават да съществуват очевидни проблеми. Две седмици преди края на пазара четири въпроса изпъкват особено силно.
Каква всъщност е ролята на Патрик Доргу?
Патрик Доргу пристигна в Манчестър Юнайтед през зимата на 2025 година. Тогава отборът все още се адаптираше към идеите на Рубен Аморим и датчанинът беше привлечен основно като ляв халф-бек. След края на ерата „Аморим“ обаче ситуацията се промени. Майкъл Карик използва Доргу значително по-напред по терена. Датчанинът игра като ляво крило във всички мачове при новия наставник и прекара цялата предсезонна подготовка в тази роля.
Тук започва проблемът. Юнайтед вече разполага с Матеус Куня и завърналия се Маркъс Рашфорд, а Тайнан Томпсън също беше привлечен като инвестиция за бъдещето. Това прави конкуренцията отляво в атаката огромна. В същото време положението на левия бек е коренно различно. Люк Шоу остава практически единственият утвърден вариант, докато младият Хари Амас може да бъде продаден. Затова около клуба все по-често се твърди, че в дългосрочен план Доргу може отново да бъде използван като ляв защитник. Ако това действително е планът, възниква логичният въпрос – защо през цялата подготовка Карик го използваше в атака?
Кой ще върши черната работа в центъра?
Юри Тилеманс и Андрей Сантос изглеждат като две от най-смислените попълнения на Юнайтед това лято. И двамата могат да работят отлично с топката и да ускоряват играта с подаванията си. Проблемът е друг. На две позиции в средата на терена Юнайтед разполага с твърде малко сигурни варианти. Тилеманс, Сантос и Коби Майну дават качество, но остава въпросът кой ще покрива големите пространства зад тях.
Контролът върху мачовете все още е проблем, което пролича и при загубата от Милан. Индивидуалното качество се увеличи, но балансът в халфовата линия не изглежда окончателно намерен. Юнайтед вече се размина с няколко потенциални решения. Елиът Андерсън се оказа прекалено скъп, същото важи за Матеус Фернандеш и Орелиен Чуамени. На пазара все още има футболисти като Карлос Балеба и Ману Коне, но подобен трансфер няма да бъде евтин. Точно тук ръководството може да бъде принудено да направи избор. Нов ляв бек или нов централен полузащитник?
Ако бъдат вложени сериозни средства в защитник, дупката в центъра може да остане. Ако голямата инвестиция бъде направена за халф като Балеба, Карик рискува да започне сезона само с Шоу като естествен вариант за левия фланг на отбраната. И при двата сценария съставът остава небалансиран.
Може ли Юнайтед да печели битките на трансферния пазар?
Това е другият голям въпрос. При Андрей Сантос Манчестър Юнайтед практически плати исканата цена – 48 милиона паунда плюс още 2 милиона под формата на бонуси. Тилеманс пък пристигна за 35 милиона благодарение на клауза в договора си.
При останалите големи цели резултатите не са толкова впечатляващи. Юнайтед загуби битката за Елиът Андерсън, макар там финансовите изисквания да бяха сериозни. По-болезнен изглежда случаят с Матеус Фернандеш, който предпочете Тотнъм.
През предишните трансферни периоди също имаше подобни ситуации. Антоан Семеньо избра Манчестър Сити, а преговорите с Брентфорд за Брайън Мбемо се проточиха около месец, въпреки че самият футболист предпочиташе „Олд Трафорд“. В крайна сметка Юнайтед плати приблизително сумата, която беше поискана още в началото.
Да, Матайс де Лихт и Нусаир Мазрауи бяха привлечени при сравнително добри финансови условия, но и двамата не бяха ключови за тогавашния си клуб. Ако сега Юнайтед наистина реши да атакува Карлос Балеба и някой скъп вариант за левия бек, сметката може да стане огромна. При оставащи само две седмици до затварянето на пазара продаващите клубове нямат особена причина да правят отстъпки.
Защо на този Юнайтед му е Рашфорд?
Маркъс Рашфорд е може би най-интересният казус. Рубен Аморим започна сериозно прочистване на състава още след пристигането си. Антони, Тирел Маласия и Рашфорд напуснаха през зимата, а след това същото се случи с Расмус Хойлунд и Андре Онана. Сега Рашфорд отново е част от отбора.
Това носи няколко проблема. Англичанинът остава сред най-добре платените футболисти във Висшата лига, а стилът му не изглежда идеален за активната преса, която Карик опитва да налага. Освен това Рашфорд заема позиция, на която Юнайтед вече има сериозна конкуренция.
Матеус Куня е основна опция отляво, Доргу беше използван там през цялата подготовка, а клубът инвестира и в развитието на Томпсън. Минутите за всички просто няма как да бъдат достатъчно. Това отново насочва вниманието към способността на Юнайтед да продава футболисти.
Докато други английски клубове успяват да получават огромни суми за играчите си, около Рашфорд липсва сериозен интерес на цена, която би удовлетворила Манчестър Юнайтед. Така той се превръща не просто в спортен, а и във финансов казус.
Две седмици за решения
Юнайтед със сигурност има по-качествен състав в сравнение с началото на лятото. Тилеманс и Андрей Сантос добавят класа, а клубът разполага с достатъчно интересни футболисти в атака. Но завръщането в Шампионската лига означава повече мачове и много по-голямо натоварване. Ляв бек, дефанзивно ориентиран халф, бъдещето на Доргу и ситуацията с Рашфорд – четири проблема, които са пряко свързани един с друг. И часовникът вече тиктака.
До затварянето на трансферния прозорец остават само две седмици, в които ръководството на Манчестър Юнайтед трябва да покаже дали действително има ясен план за състава, или отново ще остави най-важните решения за последните дни.
