Т ридесет години откакто изведе като капитан Англия на домашното европейско първенство. Тридесет години от пристигането на Арсен Венгер в Арсенал. Това са и 30 години от най-мрачния период на неговата любов към чашката, както и 30 години от последната му глътка алкохол. Както самият Адамс го формулира, това са „30 години без болка“.
Бившият защитник на Арсенал и Англия отбелязва годишнината с нова книга - „1996: Размисли за годината, която промени живота ми“, написана в съавторство с неговия сътрудник и приятел Иън Ридли.
Разпад
Докато страната домакин на онова европейско първенство мечтаеше футболът да „се прибере у дома“ с триумф на Англия, животът на Адамс се разпадаше. Той премина директно от турнира към 44-дневен запой, включващ загуби на съзнание, кокаин и проститутки. И след това, напук на всички прогнози, успя да изплува.
„Като прочетеш първата половина на тази книга, си казваш: „Как този човек изобщо още е жив?“, казва Адамс. Тази година той навършва 60 и допълва: „В старото куче още има живот.“
За мнозина, които са преживели онези дни, лятото на 1996 г. носи скъпи спомени. Кампанията на Англия на европейското завладя цялата нация. Спомените на Адамс за тези съдбоносни няколко седмици обаче са съвсем различни.
Преди турнира защитникът се срещнал с тогавашния селекционер Тери Венейбълс в ресторант „Скотс“ в богаташкия квартал Мейфеър в центъра на Лондон, за да обсъдят тактиката и избора на играчи. Малко притеснен от перспективата за разговор на четири очи със селекционера на националния отбор, Адамс минал през един пъб, за да удари две бири. Самата среща с Венейбълс обаче изисквала по-премерен подход. При пристигането си Адамс решил да следва примера на мениджъра си по отношение на напитките. „Гледах какво пие и си помислих, че е вода, затова казах, че ще си взема вода“, разказва Адамс. „А то беше шибан джин с тоник. Помислих си: „Мамка му, и аз можех да си поръчам питие!“.
Адамс беше скъсал менискус през февруари и не игра повече за Арсенал до края на сезона, но Винейбълс разчиташе на него за шампионата, който започна в началото на юни. В крайна сметка той избра централния защитник за капитан. Адамс продължаваше да получава подкрепа от водещи треньори, докато поведението му извън терена оставаше все по-проблематично. Самият футболист обаче не обвинява Венейбълс, нито който и да е друг треньор за това, че не са му спрели пиенето. „Тери нямаше абсолютно никаква представа какво се случва“, казва Адамс. „Повечето хора нямаха.“
Пагубно
Към средата на 90-те години алкохолизмът на Адамс започва да влияе негативно на представянето му на терена. Пиенето му надхвърляше пословичните нощни турове на отбора на Арсенал. „Имахме „клуба на вторниците'“, казва Адамс. „Само че те не осъзнаваха, че аз имах и понеделнишки, и четвъртъчен.“
Днес Адамс вярва, че пиенето, неговото и това на съотборниците му, е попречило на онзи отбор на Арсенал. „Спечелихме Първа дивизия през 1991 г. (титлата в дните преди Висшата лига), но не спечелихме първенството отново, докато не изтрезнях“, отбелязва той. „Пет години бяхме просто добър турнирен отбор. Много от момчетата пиеха здраво с мен. По онова време футболът не можеше да спре пиенето на Адамс. Когато влязох в затвора през 1990 г. за шофиране в нетрезво състояние, нито един човек не дойде при мен и не ми каза: „Имаш ли проблем с алкохола?“. Бях четири и половина пъти над допустимата норма, карах със 135 км/ч по междуградски път, закачих улична лампа и се врязах във входната врата на къща. Това беше първият път от седем години, в който сложих предпазен колан. Той ми спаси живота. Но влязох в затвора, а нищо не научих там, нищо.“
Когато Адамс се връща на терена в мач на резервите срещу Рединг, седем хиляди фенове дойдоха да го гледат. Той беше приветстван като герой, завърнал се у дома.
Неудобно
В книгата си той пише, че от ранна възраст се е чувствал „неудобно в собствената си кожа, уплашен от всичко, грозен и глупав“. Преживявал е паник атаки и го е правил в пълна тишина. „Не съм се прибирал вкъщи и да казвам: „Здрасти, татко. Получих паник атака“, казва Адамс. „Той е работил по доковете още от 12-годишен. Щеше да каже: „За какво говориш, сине? Намери си работа.“
„Предполагам, че получих всички грешни послания, че трябва да се стягам и да потискам, да потискам, да потискам. Мисля, че тогава дойде пиенето. То потискаше“.
Когато дойде ред на Евро 1996, той знаеше, че има само един избор на пълно въздържание, „стискайки зъби“. Успява да премине през подготовката и през самия турнир, без да докосне алкохол и само с футбол. Адамс дори не присъствал на печално известния инцидент със „зъболекарския стол“, когато играчи на Англия се наливаха в нощен клуб в Хонконг по време на лагера в Азия.
След трудно начало Англия влиза в ритъм. Победата с 2:0 срещу Шотландия във втория от трите мача в групата запали фитила, а няколко дни по-късно отборът избухна с разгром 4:1 над Нидерландия. Адамс играе със сериозни болки. „В добавеното време на полуфинала ми биха деветата инжекция в коляното.“ На полуфинала Англия се изправи срещу бъдещия шампион Германия и отпадна след дузпи, след като ударът на Гарет Саутгейт бе спасен. В крайна сметка краят на турнира слага началото на шестседмичен запой, а Адамс удря ново дъно. След отпадането играчите на Англия се утешаваха с алкохол. Адамс наруши въздържанието си. И за разлика от повечето си съотборници, той не успя да спре.
„Никога не съм се чувствал толкова самотен, отчаян и тъжен, както когато видях всички играчи да напускат хотела на Англия в Бърнъм Бичис“, спомня си той. „Всички се върнаха при семействата си, а аз нямах друг избор, освен да продължа. Бях на 29. Дванадесет години след като започнах с леки бири, а вече пиех халба „Гинес“ с добавено бренди.“
Пиенето излиза от контрол. Спомня си как взимал дъщеря си Клеър от училище в края на учебния ден. „Тя ми каза: „Татко, в училище говорят за теб. Представил си се страхотно. Гордея се с теб.“
Тези думи не достигат до сърцето му. По същото време той е изпълнен със самоненавист, пиел здраво и наемал проститутки в хотел на улица „Графтън“ в центъра на Лондон. „Исках да бъда добър баща, но пиенето ми отне всичко. Имам дъщеря, която ми казва, че се гордее с мен. По принцип това трябва да е нещо красиво, но аз бях толкова травмиран от собственото си поведение. Същия ден се озовавам на „Графтън“ с проститутка. Какво говори това за мен?“.
Докато юли премина в август, Адамс осъзна, че нищо, нито сексът, нито наркотиците, нито алкохолът, нито футболът вече не го карат да се чувства по-добре: „Стигнах до момент, в който просто се предадох. То вече не действаше. Исках всичко да приключи.“
Помощ
Джеймс Уест му предлага помощ. Съотборникът му от Арсенал Пол Мърсън го води на среща на анонимните алкохолици. Когато Адамс признал за алкохолизма си и тръгна по пътя на трезвеността, Венгер му казал, че е имал добра кариера, при положение че е играл само на „70 процента от капацитета си“.
Адамс се надява, че разказването на неговата история ще помогне на други да намерят пътя към трезвеността.
Клиниката му Sporting Chance продължава да оказва подкрепа на спортисти, страдащи от зависимости или психични проблеми. Под марката SIX, кръстена на номера на фланелката му от дните в Арсенал, Адамс разширява помощта и към хора извън спорта. „Живеех сам, опознах себе си, с всичките си недостатъци и осъзнах, че все още имам голям нос, но е напълно нормално да имаш голям нос. Нямах проблем с алкохола. Имах проблем със себе си. Поправих себе си, започнах малко да се харесвам и алелуя, вече нямаше какво да поправям. Това е годината, която промени живота ми.“
The Athletic, Джеймс Макниколъс
