72 години по-късно Швейцария отново е на четвъртфинал на световно първенство, а там ги очаква действащият шампион Аржентина. Зад похода на „кръстоносците“ обаче стои енигматичната фигура на техния селекционер – Мурат Якин. Историята на 51-годишния треньор е смесица от семейна устойчивост, необичайни бизнес начинания, елитни страсти и правни проблеми, равносилни на сценарий на някой екшън филм от Холивуд. Неговият образ - с дебелите очила и привидно неизменната се прическа, обиколи социалните мрежи по време на мондиала и го превърна в сензация. Якин води националния отбор на Швейцария от 2021 година и със сигурност не се вписва като конвенционалния треньор. Кой е той?
Дете на миграцията
Якин е роден на 15 септември 1974 г. в Мюнхенщайн, в покрайнините на Базел. Той е продукт на дълбока турска имиграционна история. В началото на 70-те години на миналия век майка му - Емине, пристига в Швейцария, след като бяга от опустошителна трагедия. През 1972 г. първият ѝ съпруг изчезва и по-късно е намерен мъртъв в Женевското езеро. За да доведе шестте си деца в Швейцария, строгите имиграционни закони в страната от онова време я принуждават да се омъжи повторно. Тя сключва брак с Мустафа Якин, заварчик по професия, от когото по-късно на бял свят се появавят Мурат и брат му Хакан – бивш футболист на Базел и национал на Швейцария. Емине е била крайъгълният камък в отглеждането на голямо семейство сред трудностите. Мустафа е бил против това децата ѝ да играят футбол, като отдава значение и приоритет на образованието.
Футболът – спасение от бедността
Мурат все пак налага волята си над втория си баща да играе футбол и това му се отплаща. Дебютира с екипа на Базел през 1992 година, по-късно се утвърждава като ключова фигура в защитата на Грасхопър при спечелените две шампионски титли на страната (1995 и 1996). Играе още за германските Щутгарт и Кайзерслаутерн, както и на турския Фенербахче. Между 1994 и 2004 година записва 49 мача и отбелязва 4 гола за Швейцария. Брат му Хакан също блести с националната фланелка (2000-2011), а на клубно ниво носи екипите на ПСЖ и Галатасарай.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
