К акво прави Фрайбург по-добър от повечето си конкуренти? Отговорът се крие в комбинацията от последователна работа с младите, разумна трансферна политика, финансово планиране и най-вече – вярност към собствената философия. Клубът от Брайзгау отдавна е нещо повече от симпатичен провинциален отбор. Той се превърна в модел за устойчиво развитие в германския футбол.
Днес четирима актуални национали са играчи на Фрайбург, а други четирима са преминали през школата на клуба. Единствено рекордьорът по титли Байерн Мюнхен предоставя повече футболисти на националния отбор. Зад този успех обаче не стои внезапен пробив, а стратегия, изграждана в продължение на десетилетия.
Един от хората, които най-добре познават този път, е Йохен Зайер. Той прекарва повече от половината си професионален живот във Фрайбург – първоначално като координатор на школата, след това като спортен директор, а днес като член на ръководството, отговарящ за спорта.
Зайер започва работа в клуба през 2002 г., но една година по-рано е направена стъпка, която впоследствие се оказва решаваща: открита е собствената футболна школа на Фрайбург.
„Погледнато от днешна перспектива, това беше невероятно важно решение. Футболната школа беше и остава основата, върху която клубът успя да се изгради през последните години“, казва Зайер.
Идеята принадлежи до голяма степен на Волкер Финке – визионерът, който води Фрайбург от 1991 до 2007 г. Вместо клубът да инвестира сериозно в първия отбор, треньорът настоява парите да бъдат насочени към изграждането на модерен център за развитието на млади футболисти.
Инвестицията възлиза на 20 милиона германски марки – почти половината от годишния бюджет на клуба по онова време.
Мотото на Финке е просто: „Камъни вместо крака“. Вместо да се харчат огромни суми за готови футболисти, клубът трябва да инвестира в инфраструктурата, която ще му позволи сам да създава играчи.
Днес резултатите от тази стратегия са очевидни.
Играчите за националния
Четирима актуални национални играчи са под договор с Фрайбург – Яник Енгелхард, Макс Розенфелдер, Дери Шерхант и Филип Трой. Още четирима футболисти с национален статут са продукт на клубната академия.
Сред тях особено ярко се откроява Нико Шлотербек. Централният защитник се превърна в основен футболист на Германия, а през 2022 г. премина в Борусия Дортмунд срещу 20 милиона евро – по онова време вторият най-скъп трансфер в историята на Фрайбург.
Година по-късно Кевин Шаде бе продаден на Брентфорд за 25 милиона евро.
А през това лято Фрайбург осъществи сделката, която най-добре символизира неговия модел. 17-годишният тогава Йохан Манзамби пристига без трансферна сума от академията на Сервет Женева. В Германия той преминава постепенно през юношеския отбор и втория тим, преди да получи шанс при професионалистите.
След силно представяне на световното първенство Манзамби е продаден на Астън Вила за впечатляващите 65 милиона евро.
Трансферът е рекорден за Фрайбург и показва потенциала на клубната философия: да открива млади таланти, да ги развива и да ги продава едва когато достигнат значително по-висока стойност.
73 футболисти от школата до първия отбор
Пропускът към мъжкия тим е една от най-силните страни на модела. За 25 години съществуване на футболната школа 73 играчи са се изкачили от академията до професионалния състав.
„При нас първият поглед винаги е насочен навътре, към собствения ни дом, преди да погледнем навън“, обяснява Зайер. И най-важното – тази философия не се променя дори когато клубът започва да разполага с много повече финансови възможности.
Фрайбург вече е сред заможните клубове в Бундеслигата. Според германски медии клубът разполага с около 200 милиона евро във финансов резерв. Зайер не потвърждава конкретната сума, но признава, че финансовото положение е значително по-различно от това преди години.
Тук също се следва една стара максима: когато времената са добри, трябва да се заделя за трудните.
Фрайбург успява да поддържа положителни финансови резултати през годините си в Бундеслигата, така че да бъде подготвен дори за продължителен период във Втора лига.
Да продадеш навреме, вместо да харчиш безразсъдно
Трансферната политика е другият фундамент на модела.
Фрайбург не се страхува да продаде играч за голяма сума, но използва приходите разумно. Един скъп трансфер може да освободи средства за привличането на двама или трима млади и перспективни футболисти.
„По този начин в дългосрочен план съставът ни стана по-дълбок и по-добър“, обяснява Зайер.
И тук клубът се отличава от много свои конкуренти. В моменти, когато други отбори се поддават на изкушението да инвестират огромни суми, за да изградят отбор за един сезон, Фрайбург отказва да участва в наддаването.
Рекордната покупка на клуба е вратарят Мио Бакхаус, привлечен от Вердер Бремен за 12 милиона евро. След него се нареждат Рицу Доан – 10,4 милиона евро от ПСВ Айндховен през 2022 г. – и японският плеймейкър Юито Сузуки, за когото преди година са платени 10 милиона евро на Брьондби.
За клуб с огромни приходи от продажби това е показателно. Фрайбург просто не се опитва да харчи парите си само защото ги има.
Успехът вече е и на терена
Тази философия не е за сметка на спортните резултати.
В настоящия сезон Фрайбург започва впечатляващо – шест победи в първите си седем мача. Единственото изключение е равенството 2:2 срещу Айнтрахт Франкфурт.
Резултатът е трето място в Бундеслигата, място във втория кръг на Купата на Германия и участие в груповата фаза на Лигата на конференциите.
Още по-впечатляващо е, че успехът идва без клубът да се отказва от принципите си.
„На финала на Лига Европа през 2026 г., вероятно най-големия мач в историята на клуба, петима играчи от футболната школа на Фрайбург бяха титуляри. Трима влязоха като резерви, а още двама бяха в състава“, разказва Зайер.
Това е най-доброто доказателство, че инвестицията в школата не е просто финансова стратегия. Тя е част от идентичността на клуба.
Търпението към треньорите
Фрайбург предлага и още нещо рядко срещано в съвременния футбол – търпение.
Докато в много клубове треньорите идват и си отиват след няколко месеца, Фрайбург демонстрира забележителна последователност.
След ерата на Волкер Финке, който ръководи отбора между 1991 и 2007 г., през следващите 19 години клубът има само четирима треньори.
Робин Дут води отбора от 2007 до 2011 г., Маркус Зорг заема поста само за няколко месеца през 2011 г., а след това идва легендарният период на Кристиан Щрайх, продължил от декември 2011 г. до 2024 г. Оттогава начело е Юлиан Шустер. Това е почти пълната противоположност на модела в повечето клубове.
Формулата на Фрайбург
В крайна сметка успехът на Фрайбург не се дължи на една тайна, а на последователното прилагане на няколко прости принципа: инвестиции в инфраструктура и академия, търпение към младите играчи, разумна трансферна политика, финансови резерви и стабилност на треньорския пост.
Клубът е доказателство, че в съвременния футбол не е задължително да разполагаш с най-големия бюджет, за да бъдеш конкурентоспособен.
Понякога е по-важно да знаеш какво искаш да бъдеш – и да не променяш посоката си, когато започнат да идват успехите и парите.
Точно затова Фрайбург постепенно се превърна от скромен клуб с ограничени ресурси в един от най-интересните модели за подражание в германския футбол.
