Т ози сезон Шампионската лига отново предлага истински пир от голове. Досега са отбелязани 221 в 54 мача от основната фаза, средно 4,1 на мач, което е рекорд в надпреварата. Преяждането на тази континентална шведска маса, прави така че Висшата лига с нейните 2,7 гола средно на мач да изглеждат като меню от приют за бездомници.
Но какво подхранва това порой в Шампионската лига и наистина ли прави надпреварата по-зрелищна?
Най-циничното обяснение е, че промяната във формата на Шампионската лига е разводнила качеството на състезанието с мачове, в които единият отбор драстично превъзхожда и това води до големите резултати. Както е известно, от сезон 2024-25 старият формат с 8 групи от по 4 отбора бе премахнат. Вместо него в момента в сила е така наречената швейцарска система. При нея всеки отбор играе по осем мача срещу различни съперници, а накрая се прави генерално класиране. Промяната в регламента моментално доведе до скок в резултатността и от тогава тя не спира да расте.
Това се потвърждава от рейтинга на Opta, който класира клубовете по целия свят по скала от 0 до 100. По скалата 100 представлява най-силният отбор, място, което в момента се заема от шампиона на Висшата лига Арсенал. Графиката показва, че рейтингите са много по-концентрирани и близки един до друг във Висшата лига, докато Шампионската лига предлага по-голяма разлика в класите. Тя наистина събира елитните клубове на континента, но това звездно качество бързо се изчерпва, като 11 отбора са оценени от Opta под Ковънтри, най-ниско класирания отбор във Висшата лига.
Тази пропаст в качеството може би е най-добре илюстрирана от последния в класирането Слован Братислава, който дотук е претърпял поражения съответно с 1:6, 0:3 и 0:4 от ПСЖ, Щутгарт и Рома. Страданията на Слован обясняват защо средната победата в Шампионската лига се печели със средно 1,9 гола разлика, в сравнение с 1,3 гола разлика във Висшата лига.
Основната причина за разтварянето на ножицата е баналната разлика в качеството на футболистите, но има и друга, по-структурна причина, поради която тези аутсайдери се затрудняват да дадат отпор на атаките на елита Европа. Повечето от тях са в доминираща позиция в собствените си национални лиги, ситуация, която им предоставя много малка възможност за практика на компактната защита с нисък блокове, каквато Европа изисква от тях. Това обръщане на ролите е илюстрирано на графиката, сравняваща средния брой владение на топката на всеки отбор в Шампионската лига със същия показател от вътрешното им първенство, в сезона който са си осигурили класирането (Сабах и Шахтьор Донецк са изключени поради липса на данни).
С изключение на шест отбора, всички останали са регистрирали по-висок дял на владение на топката в националните си лиги, като именно Слован отново е най-екстремният пример. Миналия сезон те имаха средно 60% владение, докато стигнаха до осма поредна титла в Словакия, но тази цифра се е свила наполовина до само 30% в момента в Шампионската лига.
Да се приписва инфлацията на головете единствено на тези аутсайдери обаче би било неточно. Шампионската лига предлага повече голове от Висшата лига във всички случаи, не само в мачовете на една врата. При равенствата се вкарват средно по 2,6 гола на мач, докато срещите, в които победителят печели с един гол разлика, попаденията са средно 3,4 на мач.
Като се има предвид, че най-силните отбори практически не са изложени на сериозна опасност в основната фаза на Шампионската лига, това би могло да обясни защо много неща, изхождайки от презумпцията, че като не рискуват, те атакуват на воля. Някои от двубоите между грандове, завършили с много голове, придобиват почти демонстративен характер – например победата на ПСЖ над Барселона с 4:2. Но теорията, че отборите играят „без задръжки“ с „отпусната ръчна спирачка“ по време на основната фаза, рухва с гръм и трясък, когато видим числата. А те показват, че в откакто новият формат в турнира действа, в елиминационните срещи напролет резултатността скача още повече и надхвърля тази в елиминационната фаза.
Вълнуващият сблъсък между ПСЖ и Барса от последния кръг със сигурност не беше изключение. И двата тима показаха, че не желаят да ограничават своя атакуващ стил, дори когато залогът е по-голям, участвайки в два от най-зрелищните двубои в Шампионската лига през последните години. Барселона загуби завладяващ полуфинал с общ резултат 7:6 от Интер през 2024-25, преди ПСЖ да елиминира Байерн с 6:5 на същия етап през миналия сезон.
Докато малките в Шампионската лига се отказват от доминиращия стил с притежанието на топката, който им позволява да диктуват мачовете в националните първенства, елитните отбори се насочват все повече към него, подхождайки с максимална агресия, дори когато са изправени срещу съперници с подобен ранг. За отбори като Байерн Мюнхен и ПСЖ това се проявява в авантюристични тактики с агресивна персонална преса, които правят мачовете още по-хаотични. Мениджърът на Арсенал Микел Артета намекна за това след пулсиращото равенство 2:2 срещу срещу Байерн – мач, който коренно се различаваше от по-премерения и контролиран подход, на който той залага във Висшата лига. „Всичко се свежда до персонална опека и връщане на топката – а след това идва въпросът какво правиш с нея, когато пулсът ти е 180 удара в минута“, сподели той след срещата. „Това е съвсем различен тип игра от тази, която обикновено практикуваме, особено във Висшата лига“.
Съществуват основателни критики към разширения формат на Шампионската лига, както и към цялостното състояние на конкуренцията в европейския клубен футбол. Но ако гледате който и да е от тези мачове, най-малкото ще видите повече голове от обикновено, а в най-добрия случай – ще станете свидетели на един от най-вълнуващите и качествени футболни спектакли, които този спорт може да предложи.
Още разработки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
