Х аос и то лошо организиран. Ветровете на Генуа пометоха последните съмнения за това какво е Ювентус днес. Лучано Спалети отбеляза мач №50 начело на „биаконерите“, стигайки до най-ниската си точка, откакто води отбора. Днес ще се навърши точно една година, откакто той дойде в Торино, а в Юве работят много малко неща, да не кажем нищо. Да няма спор, съставът не прелива от качество, но работата на треньора е да извлече максимума от своите играчи. А Спалети определено не го прави. Дженоа погълна всеки сантиметър от терена на „Луиджи Ферарис“, докато Ювентус стоеше безучастно, с отношение, опетнено от самодоволство, което напомня за капитулация. Да се каже, че някои играят срещу треньора си, би било погрешно. Да се каже обаче, че мнозина играят без ентусиазъм или с глави, пълни с негативни мисли, е истината.
Дженоа се справи с трудностите, както подобава на отбор, докато Юве се разпадна при първото препятствие и през целия мач продължи да се затваря в себе си. Де Роси излъчваше чист адреналин, но и разбиране на опитен треньор за собствените си способности и за противника. Спалети не успя да идентифицира опасността и, което е по-важно, не успя да я овладее. А Юве просто не беше там.
Дезориентирано и тъпо, предвидимо, почти банално. Бремер и компания се мъчеха да уцелят три паса подред и по този начин се предадоха на домакините. Балданци знаеше как да обърка защитата на „Старата госпожа“, Ехизибу знаеше как да хване Камбиазо при контраатака, Френдруп не намираше препятствия, когато се насочваше към вратата на Викарио, а Витиня и Осмаич не губиха време, за да върлуват между линиите.
Крачката назад от видяното в Лече (не много), честно казано – е шокираща, защото е неочаквана. Какъв е смисълът от многократни отборни дискусии или лични размисли, ако в крайна сметка резултатът е такъв?
В Генуа първото полувреме бе монолог на домакините Де Роси се озовава начело на група, която, по думите на Спалети, се движи със същата „отрова“, с която Даниеле действаше, когато бе на терена. Много рядко сме виждали Юве толкова съкрушен, сякаш играта е бреме. Спалети опита да промени нещо, но резултатът остана същият. Топката се изсипваше безадресно в наказателното поле с надеждата да се случи нещо. Единственият проблясък „бианконерите“ беше пряк свободен удар на Коопмайнерс, който уцели напречната греда в последния му, безплоден опит. Това може да е достатъчно някъде другаде, но не е достатъчно за треньор, който в момента печели средно по 1,78 точки на мач, по-малко от Тиаго Мота (1,79) и малко повече от Игор Тудор (1,76), и който вече е загубил три от деветте си мача в първенството досега. В следващите няколко часа собствениците трябва да изпратят сигнал. Джон Елкан има връзка с треньора, изградена на уважение, но доверието трябва да се подхранва с резултати. И в неделя срещу Наполи Спалети вече няма право на грешка.
