Н е е тайна, че положението на Тотнъм е отчайващо през този сезон, но пък в последните седмици феновете започваха да вярват все по-силно в спасението. В края на миналия месец „шпорите“ постигнаха първата си победа във Висшата лига от началото на календарната година (1:0 срещу Уулвърхемптън), а седмица по-късно още три ценни точки бяха спечелени в Бирмингам срещу силно ротирания състав на Астън Вила (2:1). Така освен, че Спърс прекъсна негативната си серия от 15 поредни мача без успех в първенството, успя да вземе две победи поред поред в лигата за първи път от август и с това направи и важна крачка към спасението.

Причината феновете да вярват в постигането на целта се казва Роберто Де Дзерби. Бившият мениджър на Брайтън бе назначен преди месец с ясна цел в оставащите 7 кръга на Тотнъм до края, и италианецът засега оправдава очакванията към себе си. Под негово ръководство актуалният носител на Лига Европа заработи общо 7 точки в четирите си мача досега. Особено впечатляваща беше победата с 2:1 над Вила като гост, когато Тотнъм напълно надигра съперника си. Какво обаче промени Де Дзерби за толкова кратък период?

Висока преса

Тя е най-отличителният белег в почерка на италианския мениджър. От началото на март под негово ръководство Тотнъм е отнел топката в противниковата третина средно по 5,3 пъти на мач, което е рекорд сред отборите във Висшата лига за въпросния период. Статистиката сочи, че показателят се е увеличил почти двойно за тима спрямо цялата предишна част от сезона. 


Освен високата преса, Де Дзерби знае и как да пести сили. Футболистите бягат по-малко по време на мач, като броят на спринтовете е намалял с почти 10% в сравнение с времето преди идването на италианеца, въпреки че няма разлика в процента владеене на топката. В атака „шпорите“ са вкарали 5 гола в 4 срещи, отправят повече удари, а процентът им на очаквани голове се е повишил. В защита също има лек прогрес. Те са допуснали средно по 0,79 гола на 90 минути, което е близо два пъти по-малко от показателя преди идването на на Де Дзерби – 1,52.

Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“