Ф ранция е страната, в която са родени най-много от футболистите, участващи на Мондиал 2026. Става дума за 98 играчи, което прави около 8% от всичките 1248 състезатели, картотекирани за турнира. Любопитното е, че повечето са родом от Париж и районите около столицата. Днес световното първенство е изковано от миграция и колониални връзки повече от всякога. Има много футболисти с повече от едно гражданство, чиито родствени връзки се простират на няколко континента.
Яшин Аяри например е швед, а баща му е тунизиец. Точно заради това той не отпразнува своите две попадения срещу страната от северна Африка. Халфът на Брайтън е роден в Швеция, но този шампионат често ни предлага подобни сблъсъци между играчи, чийто национален отбор се изправя срещу страната, в която е роден. Такъв беше и двубоя между Франция и Сенегал. В състава на „лъвовете от Теранга“ има 10 национали, дошли от Франция. Въпреки този брой в състава на Алжир има с трима повече, докато в отбора на Хаити броят им е 12.
Цели 292-ма от 1248 футболисти са родени извън държавата, която представляват. Само в осем отбора няма футболисти отвън.
С най-голяма бройка чужденци е Кюрасао. Само един от всички избраници за това световно е родом от Карибския остров. Южноамериканската страна е част от кралство Нидерландия, напълно логично е, че по-голямата част от състава има връзки с Ротердам, който е градът с най-голямото морско пристанище извън Азия. Съответно възможността за миграция там е голяма. За разлика от Кюрасао други отбори са с голямо разнообразие на националности.
През второто полувреме на срещата между Мароко и Бразилия всички 11 футболисти на терена за африканската страна са били родени там, докато например Катар използва 11 състезатели родени извън границите на страната. Те имат играчи от Бразилия, Белгия, Португалия, Франция, Сенегал и други. През годините скаутирането на играчи с двойно гражданство стана по-сложно. Започна да прилича на играта Футбол мениджър. Да определиш дали един състезател ще може да играе за теб е изключително сложно. През годините е имало много промени в правилата. Според ФИФА допустимостта за участие е изградена около националността. Един футболист може да представлява дадена страна, ако има гражданство, без значение дали е придобито по рождение или чрез процес по натурализация. Двете гражданства трябва да са свързани с връзка със съответната страна чрез място на раждане или родствена линия.
Например, ако играч, който има френско и сенегалско гражданство, за да играе за африканския тим е необходимо да покрие поне един от следните критерии: да е роден в Сенегал или някой от семейството му майка, баща, баба или дядо да е роден там. Друг критерий е футболистът да е живял в африканската държава поне пет години или поне три преди да е навършил 10-годишна възраст.
Преди 2004 година представяш ли една страна на юношеско ниво беше задължително да играеш само за нея и при мъжете. Алжирската федерация тогава внесе предложение за промяна, защото изпитваше трудности при селекцията. Така преди 22 години ФИФА разреши на футболистите, представляващи дадена страна да могат да сменят националността веднъж и да играят за друг флаг. През 2009 година последва нова промяна в правилника заради продължаващите претенции на Алжир. С нея се позволи на играчите, които имат двойно гражданство да сменят националността след навършване на 21-годишна възраст, стига да нямат изигран мача за представителния отбор на първоначалната му страна. Такъв е Диего Коста, който взе участие в два приятелски мача за Бразилия, но впоследствие игра за Испания, за която реализира 10 гола в 24 мача. Друг скорошен пример е Деклан Райс, който смени Ейре с Англия.
Ето къде идва казусът с Мунир Ел Хадади и защо той е важен. Ел Хадади е роден в Испания, но баща му е мароканец. Футболистът представлява „Ла Роха“ в юношеските формации и стигна до първия тим Барселона едва на 18-годишна възраст. Дебютът му за Испания беше само месец по-късно. Той получи късна повиквателна, заради контузията на Диего Коста. По този начин Мунир записа 13 минути срещу Северна Македония, но понеже мачът не е приятелски той трябваше да остане обвързан с Ла роха. ФИФА не уважи желанието му да смени своето гражданство с мароканско. Въпреки това седем години по-късно нещата се промениха. През 2020 г. влезе в сила ново правило. Футболист, който е изиграл до три официални срещи преди да навърши 21 години за дадена страна има право да смени своето гражданство веднъж щом се навършат три години от последния двубой. Но правилото не важи, ако състезателят е играл на голям форум като световно първенство.
Промяната в правилата постановява, че футболист, който иска да смени националността, но не може чрез паспорт или по кръвна линия, трябва да е живял в съответната страна пет години (или три години до навършване на 10-годишна възраст), но трябва да докаже, че смяната не е с цел участие в представителния отбор.
Това напомня за интересния случай на бразилския нападател Аилтон, който стана гражданин на Катар след предложение от 1 милион евро без да има кръвна линия от там и без да е посещавал страната дори веднъж. Друга интересна история е за вратаря на Кристъл Палас Оуен Гуудман, който е роден в Англия, но живее в Канада от 5 до 13-годишна възраст. На него му е било казано, че няма да покрие изискванията, след което той наема адвокат, с който да докаже, че детството му е преминало в Канада. В крайна сметка Гуудман получава гражданство по-малко от година по-късно, а сега е част от състава на „кленовите листа“ за Мондиал 2026.
Процесът по идентификация на допустимите футболисти става все по-сложен. Някои държави наемат скаути, чиято цел е да намират играчи с двойни гражданства. За федерациите, които не разполагат с ресурсите на водещите страни е необходимо да използват всички възможни начини. Например разговори с родители и агенти, дори търсят в базата данни на Transfermartk и други. „В моята работа трябва да си пъргав и креативен, за да можеш да изстискаш всеки един играч, който успееш да намериш“, заяви агент пред The Athletic.
Някои футболисти не знаят, че могат да представляват дадена страна докато не ги потърси федерацията, а други сами инициират контакт. Няма точна наука. През 2024 година защитникът на Хъл Сити Алфи Джоунс си почива след тренировка и споделя на своя съотборник Лиам Милър, че има баба родена в Канада. Милър съобщава това на селекционера на националния отбор Джеси Марш. С помощта на премиера на Канада, който ускорява процеса, Джоунс прави своя дебют за „кленовите листа“.
Някои федерации използват популярната игра Футбол мениджър, заради базата й данни, включваща рождените места на футболистите и другите им гражданства. Чрез нея Алваро Перес Торо успя да намери Бен Бреретон Диас и да го прави национал на Чили. Оказва се, че родителите му са скрили че майката на футболиста е от Южна Америка. Веднъж щом се установи, че състезателят има право да представлява страната, се започва съдебен процес.
„Трябва да направиш страшно много, за да убедиш даден състезател“, заяви бившият полски скаутски координатор в Англия Пшемек Сочински пред „The Athletic”. Пример за намерен талант в САЩ е Юлиан Закревски, чиято майка е полякиня. Президентът на федерацията на Полша лети до Ню Йорк, за да се срещне с нея. Майката получава екип на националния отбор с фамилията на гърба. „Бяхме на същото мнение, че името Закревски стои добре на белия екип“, заяви Цезари Кулеша. Футболистът е играл за младежките формации на САЩ. Два пъти годишно полската федерация кани такива играчи на специални срещи, където им предоставя местни деликатеси и сувенири, придружени от разговор с националния селекционер.
В основата на успешния процес по натурализация са личните взаимоотношения. За това разказва Диего Коста в интервю докато е част от Атлетико Мадрид. „Беше много трудно да избера между държавата, в която съм роден и тази, която ти е дала всичко“. Подобна дилема бележи все по-често футболиста. Всички сенегалски футболисти родени във Франция са минали през академиите на отборите в Лига 1, но въпреки това семейните им корени ги поставят на световната сцена.
