Д ори в най-лошите си дни, когато го уволниха от Тотнъм, Рома и Фенербахче, за Жозе Моуриньо обратният път към върха оставаше отворен. Но за последните години треньорът, когото някога наричаха Специалния, спечели само един трофей, а за последните 12 години няма победа в елиминационен мач от Шампионската лига. Въпросът сега е дали интересът на Реал Мадрид към него може да разпали стария пламък.
Престоят му на „Бернабеу“, между 2010 и 2013 г., беше бурен дори по неговите стандарти, но Флорентино Перес явно продължава да пази сантимент към него, дълго след като останалата част от елита на европейския футбол да го отписала.
От модерния млад треньор, извел Порто, Челси и Интер до огромни успехи, през войната с Пеп Гуардиола и Барселона, докато водеше Мадрид, до горчиво-сладкия втори период в Челси и депресивното слизане надолу в продължение на десетилетие, прекарано в безрадостно скитане от Манчестър Юнайтед до Тотнъм, Рома, Фенербахче, Бенфика... и сега обратно на „Бернабеу“. Звучи като притча, в която антигероят получава последен шанс да покаже на света, че с него са постъпили несправедливо.
Мотивите на Реал също са интересни. Как, от това, което изглеждаше позиция на абсолютната неуязвимост само за две години те се сринаха дотам, че Жозе да изглежда последния им шанс.
Последните събития в контекста на драмата с Чуамени и Валверде, показва че освен с резултатите, те имат и колосален проблем с дисциплината. Очевидно, разчетът е на Флорентино, е че Моуриньо ще управлява съблекалнята с желязна ръка.
Но наистина ли Перес знае какво иска? Той назначи Шаби Алонсо миналото лято, очевидно убеден, че успехът му с Леверкузен е нещо, което може да се повтори на Бернабеу, но после изостави този „нов проект“ почти при първата засечка.
Треньорите, които процъфтяваха в Мадрид през ХХI век, са по-спокойни, по-пресметливи, а резките движения са почти изключени от инструментариума им. Това е светът, който Флорентино е създал. В него звездите са на пиедестал още от първите галактикос в началото на 2000-те години, водена от Раул Гонсалес, Роберто Карлос, Луиш Фиго, Зидедин Зидан, бразилеца Роналдо и Дейвид Бекъм. Със следващата вълна, която пристигна в началото на втория мандат на Перес - Кристиано Роналдо, Кака, Бензема, Гарет Бейл, Модрич и новото поколение на Винисиус, Белингам, Мбапе думата на треньорите се чува все по-малко.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
