Б арселона премина през изключително тежка серия от три мача, които повдигнаха сериозни въпроси около състоянието на отбора на Ханзи Флик. Каталунците последователно се изправиха срещу Бетис, Пари Сен Жермен и Реал Мадрид, като всяка от тези срещи предложи различно изпитание. Победата над андалусийците беше последвана от две поражения, които показаха, че дори когато „блаугранас“ успяват да бележат голове, това не означава непременно, че контролират събитията на терена. Проблемът не е толкова в самите резултати, колкото в начина, по който бяха постигнати. За разлика от предишни неуспехи, когато Барселона доминираше, създаваше десетки положения и губеше заради отделни грешки, този път съперниците успяха да ограничат атакуващата мощ на каталунците и да ги принудят да играят по чужди правила.
Откакто Ханзи Флик пое отбора, Барселона свикна да бъде един от най-атрактивните тимове в Европа. Високата защитна линия, непрекъснатото движение между линиите, агресивната преса и огромната свобода на атакуващите футболисти превърнаха каталунците в истинска машина за голови положения. Дори когато губеха, те обикновено създаваха значително повече шансове от противниците си. Спомените за драматичните сблъсъци с Интер и Атлетико Мадрид все още са пресни. Тогава Барселона допускаше прекалено много голове, но компенсираше слабостите в защита с невероятна продуктивност в нападение. В последните срещи обаче се забелязва нещо различно – отборът постепенно губи способността си да налага собственото темпо и все по-често е принуден да търси алтернативни решения.
Първите предупредителни сигнали се появиха още при гостуването на Бетис. На пръв поглед Барселона изглеждаше достатъчно убедително и заслужено стигна до победата, но представянето далеч не беше толкова безупречно, колкото можеше да се предположи. Ханзи Флик реши да направи някои промени в състава, като остави Рафиня на резервната скамейка и заложи на Адейеми и Жезус от първата минута. Жул Кунде все още беше здрав и също започна срещата, а каталунците бързо поведоха след великолепно изпълнение на Ламин Ямал. Попадението дойде след отличен преход в атака, но самият завършващ удар беше по-скоро плод на индивидуалната магия на младата звезда, отколкото резултат от продължителна и добре изградена комбинация.
През първото полувреме Барселона владееше топката и на практика не позволяваше на Бетис да организира сериозен натиск. Домакините направиха няколко опита за преса, но почти всички завършиха неуспешно. При един от тях дори се стигна до атаката, от която Ямал откри резултата. В центъра на терена каталунците действаха организирано и не допускаха съперникът да преминава лесно през линиите. На собствената си половина защитниците рядко трябваше да влизат в единоборства, защото голяма част от топките бяха отнемани далеч от вратата. Това беше положителната страна на представянето, но съществуваше и сериозен проблем – Барселона контролираше топката, без да създава достатъчно голови възможности.
Въпреки видимото си превъзходство каталунците не успяха да натрупат необходимата преднина. Бетис изглеждаше сравнително безобиден, но при редките си възможности намираше пространства в отбраната на гостите. В 37-ата минута андалусийците дори успяха да разкъсат защитната линия и да създадат опасна ситуация. Изравнителното попадение след корнер не произтичаше от логиката на играта, но показа колко опасно може да бъде минималното предимство. До момента, в който Бетис остана с човек по-малко, двата отбора имаха по три сериозни голови ситуации. Барселона водеше по показателя за качествени атаки с 6:3, но това не беше достатъчно, за да се говори за пълна доминация.
Червеният картон на домакините в 54-ата минута на практика промени развитието на двубоя. Любопитното е, че точно преди него срещата беше започнала да става значително по-динамична. Двата отбора създадоха няколко опасни положения, а темпото най-после се повиши. Барселона все пак демонстрира по-голямата си класа и заслужено спечели, но не получи възможност да бъде подложена на истинско изпитание в пълни състави през цялата среща. Победата временно прикри проблемите, които само няколко дни по-късно станаха далеч по-видими.
Гостуването на Пари Сен Жермен показа колко трудно може да бъде за Барселона, когато срещу нея застане отбор, който не се страхува да атакува и да пресира високо. Парижани не се опитаха да се приберат дълбоко в собствената си половина и да чакат грешки. Вместо това излязоха с ясна идея да отнемат топката още в началната фаза на изграждане на атаките. В продължение на почти целия мач петима или шестима футболисти на ПСЖ се намираха около наказателното поле на каталунците, като постоянно притискаха защитниците и ограничаваха възможностите им за подавания. В определени моменти в пресата се включваха дори осем играчи, което превръщаше всяко изнасяне на топката в изключително сложно изпитание.
Резултатът от тази стратегия беше очевиден. Барселона почти не успяваше да организира характерните си продължителни позиционни атаки. Всеки опит за спокойно разиграване срещаше агресивна съпротива, а подаванията към Ламин Ямал често бяха предвидими. Когато топката достигаше до испанеца, той вече беше под натиск и трябваше да я връща назад или да търси рисковано индивидуално решение. Парижани отлично затваряха пространствата между линиите, а футболистите им в средата на терена непрекъснато печелеха вторите топки. Витиня, Жоао Невеш и особено Фабиан Руис демонстрираха огромен обем от работа и успяваха да се появяват навсякъде, където беше необходимо. Третият и четвъртият гол на ПСЖ бяха своеобразна награда за тяхната активност.
В този сблъсък най-сериозните проблеми на Барселона бяха в средната линия. Педри често изглеждаше изолиран и принуден сам да търси решение при изнасянето на топката. Испанецът непрекъснато се връщаше към собствената си врата, за да помага на защитниците, след което трябваше бързо да се придвижва напред, за да организира атаките. При подобен натиск това беше почти непосилна задача. Останалите халфове невинаги успяваха да му осигурят достатъчно подкрепа, а парижани използваха всяко забавяне, за да поставят нов капан. Така Барселона беше лишена от едно от най-важните си предимства – спокойното разиграване през центъра.
И все пак представянето на каталунците не беше напълно безпомощно. Напротив, в отделни моменти те показаха впечатляващи качества при прехода от защита към нападение. Хави Еспарт се справяше добре в единоборствата срещу Хвича Кварацхелия, а освен това успя да се разпише и да участва в още няколко опасни ситуации. Фермин Лопес беше замесен в четири от шестте качествени атаки на Барселона през първото полувреме. След почивката той продължи да бъде сред най-активните футболисти и организира няколко отлични нападения, включително ситуация, при която Гави получи възможност да стреля от много добра позиция.
Статистиката също показва, че Барселона е намерила начин да бъде опасна, макар и не по традиционния си начин. През първото полувреме двата отбора имаха по шест качествени атаки, а по отношение на сериозните положения разликата не беше голяма. Още по-интересно беше развитието на срещата между 55-ата и 67-ата минута, когато каталунците успяха на няколко пъти да преодолеят агресивната преса на ПСЖ и да организират бързи нападения. Проблемът е, че това не беше резултат от устойчив контрол върху играта. В тези минути Барселона просто използваше пространствата, които французите оставяха при прекалено смелото си пресиране.
Точно тук се крие и основният извод от сблъсъка в Париж. Барселона показа, че може да бъде опасна на контраатака, но това все още не е достатъчно добре изграден алтернативен план. Футболистите успяваха да намират решения благодарение на индивидуалната си класа и бързите реакции в определени ситуации, но не контролираха събитията. ПСЖ създаваше положения, принуждаваше каталунците да грешат и непрекъснато ги поставяше под напрежение. В същото време и французите поемаха рискове, които понякога позволяваха на Барселона да излиза на опасни позиции. Именно затова този мач беше толкова интересен – двата отбора се опитваха да играят активно и смело, вместо единият просто да се защитава с всички сили.
Още по-неприятното за Ханзи Флик беше, че само няколко дни след ПСЖ Реал Мадрид предложи различен, но също толкова ефективен начин за неутрализиране на Барселона. Тимът на Жозе Моуриньо не заложи на непрекъсната висока преса, както парижани, но демонстрира изключителна организация в средата на терена. Мадридчани позволяваха на каталунците да владеят топката в определени зони, след което започваха агресивно да атакуват футболиста с притежание. Това обикновено се случваше непосредствено след централната линия, където полузащитниците на Реал затваряха коридорите за подавания и принуждаваха съперника да връща топката назад.
Особено впечатляващо беше представянето на Арда Гюлер, Марк Кукурея и Орелиен Чуамени. Турският национал участва в повече от десет ключови ситуации с топката още през първото полувреме, като почти не допускаше технически грешки. Чуамени осигуряваше необходимия баланс в средата на терена, а Кукурея демонстрира огромна енергия и непрекъснато прекъсваше атаките на каталунците. Джуд Белингам също имаше важна роля, като на няколко пъти успя с интелигентни подавания да изведе съотборниците си на опасни позиции. Реал не владееше топката повече от Барселона, но когато я притежаваше, знаеше много по-добре какво да прави с нея.
Показателно е, че едно от попаденията на мадридчани беше предшествано от комбинация с почти 20 подавания. Това разбива представата, че Реал на Моуриньо може единствено да се защитава и да разчита на бързи контраатаки. В конкретния случай „белия балет“ демонстрира разнообразие и умение да избира подходящия момент за атака. През първото полувреме мадридчани имаха осем качествени нападения срещу само четири за Барселона. Въпреки това каталунците отново успяха да останат в мача и дори да създадат три сериозни голови положения – колкото съперника. Тази способност да извличат максимума от ограничените си възможности е едно от малкото положителни неща, които Флик може да вземе от последните поражения.
Барселона имаше кратък силен период между 22-ата и 26-ата минута, когато най-после успя да повиши темпото и да създаде опасности пред вратата на Реал. Рафиня се активизира, а каталунците започнаха да атакуват значително по-директно. Този подем обаче продължи само няколко минути. След това мадридчани отново наложиха своя сценарий и постепенно ограничиха пространствата. Към края на първото полувреме Ламин Ямал имаше възможност да се разпише след моментно разколебаване на защитата, но подобни ситуации бяха по-скоро изключение от общата картина.
След почивката Реал продължи да действа организирано и уверено. Само през първите 25 минути на втората част мадридчани блокираха повече от десет подавания, опити за пробив и удари на Барселона. Дори когато топката достигаше до наказателното поле, защитниците действаха спокойно и не допускаха опасни ситуации. Ибрахима Конате и Дийн Хаусен на няколко пъти прекъснаха атаките непосредствено пред вратата, а Кукурея продължи да бъде изключително активен. Испанецът приключи срещата с близо 20 успешни защитни действия, включително отнемания, пресечени подавания и блокирани опити.
Попадението на Барселона дойде след статично положение, което беше показателно за трудностите на каталунците в изграждането на атаки от игрова ситуация. Въпреки че успяха да се разпишат, те така и не намериха начин да започнат да създават положения с необходимата честота. Реал дори имаше възможности да увеличи преднината си, като в една от ситуациите Белингам предпочете да опита индивидуален пробив срещу Пау Кубарси, вместо да подаде към по-добре позициониран съотборник. В заключителната част Барселона все пак се опита да повиши натиска, а Родри постепенно започна да показва познатите си качества в средата на терена. Това обаче не беше достатъчно, за да се промени общата картина.
В крайна сметка Реал завърши двубоя с 14 качествени атаки срещу 10 за каталунците, а през второто полувреме имаше три сериозни положения срещу само едно за Барселона. Още по-показателно е, че тимът на Флик успя да наложи характерната си игра едва за около седем минути във всяко от двете полувремена. През останалото време мадридчани контролираха темпото, затваряха пространствата и не позволяваха на съперника да организира продължителни опасни нападения. Любопитно е, че представянето на Реал беше толкова убедително, че почти не се почувства липсата на Винисиус Жуниор. Това само подчертава колко добре работеше колективният механизъм на „белия балет“.
Трите последователни мача поставят важен въпрос пред Ханзи Флик. Барселона все още е способна да бележи голове и да се възползва от грешките на противниците, но вече не създава толкова много положения, колкото преди. В миналото каталунците можеха да загубят с 2:3 или 3:4 и въпреки това да бъдат отборът, който е диктувал темпото и е имал значително повече възможности за гол. Тогава Ламин Ямал можеше да застраши противниковата врата по пет пъти само за едно полувреме, а съотношението на головите положения често беше категорично в полза на Барселона. Сега ситуацията е различна. Отборът продължава да се бори и да намира шансове, но все по-рядко успява да постави противника под постоянен натиск.
Именно затова сравнението с Ювентус на Масимилиано Алегри от средата на миналото десетилетие изглежда любопитно. Италианският гранд често не доминираше по отношение на игровото превъзходство, но притежаваше изключителната способност да използва ограничените си възможности. Нещо подобно започва да се наблюдава и при Барселона. Каталунците могат да бъдат притиснати, да загубят контрол върху играта и въпреки това да намерят начин да се върнат в мача. Това е ценно качество, особено в елиминационните сблъсъци, когато резултатът често зависи от един момент. Проблемът е, че феновете на Барселона са свикнали да виждат нещо повече от ефективност – те искат отборът им да диктува условията.
Разбира се, част от проблемите могат да бъдат обяснени и с кадровата ситуация. Контузиите и липсата на някои основни футболисти принуждават Ханзи Флик да търси различни решения, а новите попълнения все още се адаптират към изискванията му. Родри например постепенно започва да възвръща ритъма си. Срещу ПСЖ той изпитваше затруднения след появата си на терена, като в първите минути направи няколко неточни подавания. В двубоя срещу Реал обаче се видя осезаем напредък. Испанецът беше по-активен в единоборствата, успяваше да обработва трудни топки и да ги разпределя бързо, а физическото му присъствие в средата на терена постепенно започна да се усеща.
Интересно е и развитието на Антъни Гордън, който все по-убедително си проправя път към титулярния състав. Англичанинът демонстрира изключителна активност и изглежда постепенно печели битката за игрово време с Адейеми. Срещу ПСЖ Гордън участваше активно в преходите, а в Ел Класико помогна както в средата на терена, така и при защитата. Той не притежава същата техника и способност за индивидуални пробиви като Ламин Ямал, но компенсира с много движение, правилно позициониране и полезни действия без топка. През второто полувреме срещу Реал англичанинът получи 11 подавания в различни зони, докато Ямал игра с топката седем пъти. Това показва, че Барселона постепенно търси повече варианти за развитие на атаките, вместо почти всичко да минава през младата испанска звезда.
Предстоящата програма също няма да позволи на Ханзи Флик да си отдъхне. Барселона трябва да се изправи последователно срещу Астън Вила, Атлетико Мадрид и Виляреал – три отбора с различни стилове, които могат да поставят каталунците пред нови тактически изпитания. Домакинството на Астън Вила изглежда добра възможност за възстановяване на увереността, но тимът на Унай Емери притежава достатъчно качества, за да създаде проблеми на всеки съперник. След това предстои и сблъсъкът с Атлетико на Диего Симеоне, който традиционно умее да използва слабостите на противниковата защита. Дори една убедителна победа срещу англичаните не бива да създава фалшиво усещане, че всички проблеми са решени.
На този етап едва ли е правилно да се говори за истинска криза в Барселона. Отборът продължава да разполага с огромен потенциал, а отделни футболисти вече показват признаци на подобрение. Освен това новият формат на Шампионската лига позволява определени грешки в основната фаза, без това непременно да се окаже фатално за крайното представяне. Флик има достатъчно време да експериментира и да намери правилния баланс между познатия атакуващ стил и необходимостта от по-голяма тактическа гъвкавост.
Проблемът обаче е ясен. ПСЖ и Реал Мадрид показаха, че Барселона може да бъде победена не само чрез дълбока защита и чакане на контраатаки, а и чрез смел, организиран и активен футбол. Парижани го направиха с непрекъсната висока преса, а мадридчани – с отлично позициониране и агресивни действия в средата на терена. И двата отбора успяха да ограничат най-голямото оръжие на каталунците – възможността да диктуват темпото и да създават опасни ситуации чрез продължително владение. За Ханзи Флик следващата задача ще бъде да намери отговор именно на това предизвикателство. Защото Барселона все още може да печели мачове с индивидуална класа и характер, но за да се върне сред най-страховитите отбори в Европа, трябва отново да започне да играе онзи футбол, който доскоро караше съперниците ѝ да изглеждат безпомощни.
