С ъс сигурност в рамките на италианския футбол в момента няма по-добър отбор за гледане. Миналата седмица световният шампион Даниеле Де Роси призна, че не е срещал по-силен съперник, откакто пое Дженоа преди почти година. Стадионът на Комо „Джузепе Синигалия“ не е нито голям, нито модерен. Съоръжението е с капацитет 13 000 зрители и е на почти 100 години. Макар съоръжението да не е от най-впечатляващите, околността е невероятна. То се намира на брега на спиращото дъха езеро Комо. Не е изненадващо, че билетите за дебютното участие в Шампионската лига са изключително дефицитни, дотолкова, че президентът Мирван Суварсо и други членове на ръководството отстъпиха местата си, за да позволят на повече от 40 от най-старите привърженици на клуба да присъстват на мача. Това е чудесен жест, но и майсторски ход в комуникацията от страна на ръководството, което почти не е допуснало грешка откакто „Джарум Груп“ придоби Комо през 2019 година. По онова време стойността на клуба беше под 1 милион евро, но Суварсо твърди, че тя може да надхвърли 1 милиард евро.
Как започна всичко
Няколко години преди премиерата на „Добре дошли в Рексъм“, Суварсо и някои от колегите му в „Мола Тв“ (дъщерно дружество на „Джарум“) имат идея да направят същото в Италия. „Сметнахме, че това ще бъде позната за публиката тема, предвид огромната популярност на Серия А в Индонезия през 90-те години“, заяви Суварсо пред Calcio e Finanza. Единственият проблем е мястото, тъй като големите градове създавали всякакви логистични затруднения. Докато проучва района на Милано обаче, Суварсо попада на Комо „по щастлива случайност“, както сам казва. На пръв поглед клубът изглежда странен избор за целевата аудитория, тъй като отборът от езерото Комо не е водеща сила по време на златната ера на Серия А. Освен това, макар клубът току-що да си бе осигурил промоция в С1, недостатъците в инфраструктурата му бяха пред очите на всички.
„Ще реновираме цялото съоръжение и ще го върнем в добро състояние“, казва Суварсо по време на видеопрезентация, показваща кадри от занемарения стадион на клуба. С това стана ясно, че Суварсо е открил историята за пътя от низините към върха, която търсеше.
Мъдър ход
Парите никога не са били проблем за Комо, защото зад групата „Джарум“ стоят братята Хартоно, Буди и Бамбанг, двама от най-богатите хора на планетата. Истинското предизвикателство се състои в това как най-добре да се инвестират тези средства. Макар Суварсо да познава добре Серия А, той няма опит в управлението на футболен клуб, затова търси помощ от бившия английски халф на Челси Денис Уайз. По време на придобиването на клуба лондончанинът участваш в индонезийска програма за развитие на млади таланти, ръководена от „Джарум“. Първоначално започна работа в Комо като консултант, а по-късно стана изпълнителен директор, а след това президент.
„Поех пълен контрол над футболния клуб отгоре до долу, като логично назначавах всеки един служител. Когато пристигнах, клубът дори нямаше собствена тренировъчна база, а разчиташе на едногодишни договори за наем. Всъщност беше фалирал два пъти, а посещаемостта на мачовете беше около 800 души. Така че задачата беше да увеличим броя на феновете и да подобрим връзката с местната общност, да осигурим тренировъчна база и да създадем академия. Тази дейност преди беше изнесена към външни изпълнители, така че трябваше да я върнем под прякото управление на клуба. На този етап нямаше голям интерес отвън, а Мирван на практика ми остави пълна свобода на действие. Никога не разполагах с големи суми за трансферния пазар, затова трябваше да се стремя към наистина изгодни сделки. В един момент имахме 14 играчи под наем. Постоянно трябваше да правим ротации, тъй като липсваха средства за покупки. Но след това, съвсем неочаквано, нещата започнаха да се развиват възходящо“, разкрива Уайз пред.
„Исках проект, който да ме вдъхновява“
През 2021 година Комо се завърна в Серия Б за първи път след втория си фалит, четири години по-рано. Най-яркото доказателство за амбициите на клуба дойде следващото лято. Към Комо се присъедини Сеск Фабрегас, едновременно като футболист и като акционер. Не е изненадващо, че Уайз изигра ключова роля за привличането на световния шампион.
„Денис беше най-убедителен от всички ръководители на клуба, с които разговарях. Парите нямаха значение за мен. Исках да се включа в проект, който ме вълнува. Виждам дългосрочно бъдеще в този клуб“, обясни тогава Фабрегас, Уайз и Суварсо споделяха една и съща цел - да върнат отбора в Серия А, и през 2024 година тимът си спечели промоция за елита за пръв път от повече от две десетилетия.
По това време испанецът вече ръководеше първия отбор. Макар официално да се водеше помощник на Оушън Робъртс, това беше така единствено, защото бившата звезда на Арсенал все още не беше придобил необходимите треньорски лицензи. Всички обаче знаеха, че Фабрегас взема решенията, а пълният обхват на влиянието му стана ясен, когато Уайз се раздели с Комо през лятото на 2024 година. Той обясни изненадващото си напускане с думите: „Клубът реши да следва посоката, зададена от Сеск Фабрегас“. По-късно англичанинът заяви също, че Суварсо е искал да поеме по-голям контрол върху клуба, извън рамките на досегашната финансова структура. „Беше правилно да се оттегля от неща, с които не съм съгласен“, добави Уайз. Фабрегас и Суварсо обаче останаха в пълен синхрон.
Риск и растеж
Комо не се задоволяваше просто с участие в Серия А. Клубът искаше да печели веднага, а това изискваше повече разходи. Според данни на Football Benchmark, оперативните разходи на клуба (52 милиона евро) са били над пет пъти по-високи от приходите (10 милиона евро) през сезона, в който отборът спечели промоция от Серия Б. Харченето на средства продължава и след влизането в италианския елит. Нетният трансферен баланс в края на първата година е бил малко над минус 93,35 милиона евро. През миналия сезон той е възлизал на близо минус 108,79 милиона евро. Логиката на Комо е ясна - за да постигнеш растеж, трябва да поемеш риск. Тази стратегия се оказва печеливша поне до момента. Фабрегас изведе отбора до изненадващо четвърто място през миналия сезон, което изненада дори собствениците на Комо. Суварсо обаче подчерта, че класирането за Шампионската лига не е било задължително условие за финансова стабилност и че клубът не е бил подложен на финансов натиск да се класира за европейските турнири.
„Не си поставяме конкретни спортни цели. Стараем се да не мислим по този начин. Разглеждаме всичко през призмата на рентабилността. Ако управляваме бюджета правилно и го поддържаме в устойчиви граници, вярваме, че можем да излезем на печалба в рамките на две до три години“, заяви. Това със сигурност е възможно, предвид начина, по който Комо изгражда бранда си.
Звезден прах
„Ако погледнете финансовите отчети, в момента Комо е клуб, който оперира на загуби, но бих казал, че това е напълно нормално предвид обстоятелствата. Това е модел, различен от онези, които обикновено виждаме във футбола“, коментира пред „Gol“ Антонио Ди Чиани (директор „Консултантски услуги“ във Football Benchmark).
„Джарум“ не придоби вече утвърден футболен отбор с големи приходи. Комо идва от долните дивизии, и на практика изгради наново всичсо от нулата. През последните три сезона бе отчетена загуба от близо 200 милиона евро, но въпреки това се стигна до промоция, а сега и класиране за Шампионската лига.
Както споменахме по-горе капацитетът на стадиона е малък, така че това е проблем, но по нето се работи. Целта е да се изгради по-модерен стадион с увеличен капацитет до 15–17 000 места. Това би позволило повече ВИП места и зони за гости, а именно оттам идват големите приходи за футболните клубове в дните на мач. Може би най-важното е, че Комо полага големи усилия в сферата на мърчандайзинга и лицензирането, за да се възползва от бранда на езерото Комо. То е световноизвестно, подобно на Венеци и притежава същото ниво на престиж и популярност. Предишните собственици не се възползваха от този факт, но сега от Джарум правят всичко възможно. Те дори създадоха частен клуб за членове (Клуба на езерото) с годишна такса за членство от 4500 евро. Идеята е да се наложи концепция за ексклузивност около футболния отбор. Привличането на толкова много знаменитости със сигурност помага за утвърждаването на този имидж. Само през последните 18 месеца холивудски звезди като Хю Грант, Майкъл Фасбендър, Ейдриън Броуди и други се появиха на стадион „Синигалия“. Интересното е, че според Суварсо това не е било пиар, организиран от клуба. „Не сме правили нищо подобно. Те идват по собствена инициатива.
Футболен Дисниленд
Фабрегас е незаобиколим фактор за проекта на Комо. Клубът има и други известни акционери, като Тиери Анри, а Рафаел Варан е в управителния съвет, но бившият халф на Барселона и Арсенал е водещата фигура, лицето на цялото начинание. „Футболният изпълнителен директор“, както се изразява Суварсо.
Още от самото начало собствениците дадоха ясно да се разбере, че искат да видят отбор, който играе футбол с акцент върху атаката. Целта не беше толкова победата, колкото зрелището. А мотивите бяха два - първо, да се привлекат играчи в клуба и второ, да се привлекат туристи. Стадионът може да е малък, но такъв е и градът, който има малко над 82 000 жители. Това, с което разполага Комо в изобилие, са посетителите, а целта на Суварсо от самото начало беше да превърне „Синигалия“ в една от основните туристически атракции в района.
„Когато пристигнах за първи път, туристите бяха 1,6 милиона. Пет години по-късно те нараснаха три пъти. Следователно трябва да има начин да се генерират приходи от този ръст на посетителите. Аз обичам да разглеждам нашия бизнес модел по начин, подобен на този на „Дисни“. За „Дисни“ „Дисниленд“ представлява подразделението за тематични паркове. За нас футболният клуб и преживяването в дните на мач са нашето „подразделение за тематични паркове“. Това, което ни прави уникални, е начинът, по който съчетаваме футболното преживяване с туризма в района на езерото Комо, създавайки неповторима синергия. Дори когато бяхме в Серия Б, продавахме билети в 122 държави. Миналата година 20% от продажбите ни онлайн бяха от чужбина, а тази година 12% от всички продажби идват единствено от САЩ. Ако се разходите из града днес, ще видите много от нашите продукти, докато преди три години дори нямахме магазин. Сега разполагаме с четири в града и 485 търговски обекта, които предлагат продуктите ни в цялата провинция Комо. Обслужваме население от 85 000 души, както и 4,8-те милиона туристи, които посещават района всяко лято. Целта ни е да се разраснем на международно ниво и да превърнем тези 4,8 милиона сезонни посетители в 48 милиона, 400 милиона или каквато и да е реалистична цифра, която можем да достигнем. Ако успеем, това ще бъде забележително постижение, защото постигането на рентабилност само за осем години е изключително“, обясни Суварсо.
В правилната посока
Разбира се, Комо все още не е стигнал до този етап. Въпреки качествата на Фабрегас като треньор, клубът все още е силно зависим от трансферния пазар за изграждането на конкурентоспособен състав. Ще мине време, преди реорганизираната школа да започне да създава собствени таланти, което обяснява и защо клубът все още не печели значителни суми от продажбата на играчи. В резултат на това Комо е все още далеч от постигането на желаната пазарна оценка от 1 милиард евро. Според данни на Football Benchmark, такава оценка би ги поставила на четвърто място сред клубовете в Италия след Интер, Ювентус и Милан.
