Греъм Сунес и Брайън Робсън бяха едни от най-големите играчи в Англия през 80-те години. Истински лидери на Ливърпул и Манчестър Юнайтед, те предложиха на феновете куп велики битки, в които винаги са показвали най-добрите страни на британския футбол от онези времена. Двамата седнаха на приятелски разговор за „Дейли Мейл“ преди дербито на „Анфийлд“.
Греъм Сунес: Страхотно е да те видя отново, Брайън. Предполагам, че скачаш от радост заради факта, че Манчестър Юнайред остави зад гърба си трудните времена?
Брайън Робсън: Да, така е. Юнайтед добави сериозно количество смелост през този сезон благодарение на Лисандро Мартинес и Каземиро. Рафаел Варан също има сериозен принос. Те извадиха най-доброто и от другите около тях. Люк Шоу прави най-добрия си сезон. Аарън Уан-Бисака също вдигна нивото. Маркъс Рашфорд се раздели с антуража си – 12 човека, които постоянно бяха с него. В главата му сега има място само за футбол и виждате разликата.
ГС: Да, вижда се. В момента токй е най-добрият нападател в лигата.
БР: Дори когато от време навреме ходя да гледам тренировките, той изглежда надъхан и концентриран. Маркъс можеше да ни коства триумфа за Купата на лигата, защото Киерън Трипиър получаваше възможности да атакува заедно с Алмирон в зоната на Люк Шоу. „Свраките“ центрираха много, но Мартинес и Варан се справиха отлично. След това Рашфорд поведе тима.
ГС: Мисля, че Мартинес е един от онзи тип играчи, които много дразнят, ако са в другия отбор. Така ли е според теб?
БР: Да, той е типичен арежентинец.
ГС: Веднага ми идва клишето, че той мoже да започне спор в празна стая, ако се види в огледалото. Когато Юнайтед го купи, имах сериозни резерви към него заради ръста и подвижността му, но признавам, че сгреших. Той има страхотен футболен интелект и манталитет. Това може да се види ясно при него. Мартинес е готов да скочи на всеки един на терена. Харесва ми. Каземиро също има сходен характер. Те са двамата, който могат да носят знамето и да повежда другите след себе си. Харесва ми начинът, по който Ерик тен Хаг върна дисциплината в тима. Това са качества, които винаги са нужни. Особено в мачовете между Ливърпил и Юнайтед.
БР: Точно така си ги спомням и аз тези битки. Бях играч на Уест Бром, когато за първи път се изправих срещу Ливърпул. Това е съперникът, който винаги трябва да побеждаваш. Направихме това на „Дъ Хауторнс“ през 1981 година. Аз прекарах с пета топката между краката на Рей Клемънс и спечелихме с 2:0. След това на „Анфийлд“ отнесохме пердах. Спомням си, че 15-ина минути преди края влязох здраво в краката на Томи Смит. След това той буквално ми разказа играта. Такива бяха времената.
ГС: Между нас двамата нямаше враждебност. Не си спомням да сме опитвали такива влизания. Може да и сме били буйни на терена при дадени обстоятелства, но не сме опитвали двамата взаимно да си чупим краката. Ти беше корав съперник, но си играл винаги достойно. За мен ти беше най-големият кошмар на терена.
Четете цялата разработка в днешния брой на Мач Телеграф
