М анчестър Юнайтед продължава да плаща огромна цена за катастрофалната си трансферна политика през последните години. Ново проучване на Футболната обсерватория CIES разкрива, че „червените дяволи“ са натрупали отрицателен баланс от внушителните 340 милиона паунда от трансферните си инвестиции за последните пет години. Това поставя английския гранд на последно място сред европейските клубове по ефективност при покупката и последващото развитие на футболистите. Данните са поредното доказателство за сериозните управленски грешки на „Олд Трафорд“, където през последните сезони бяха похарчени огромни суми за играчи, които така и не оправдаха очакванията.
Изследването на CIES проследява как се е променила стойността на футболистите, привлечени от различните клубове през последния петгодишен период. В анализа са включени както печалбите и загубите от вече осъществени продажби, така и увеличението или намалението на пазарната оценка на играчите, които все още са част от съответните отбори. По този начин се получава цялостна представа доколко успешни са били трансферните решения на клубните ръководства. Отрицателният резултат не означава, че цялата сума е пряка счетоводна загуба, а отразява и обезценяването на футболистите, които все още не са продадени.
В случая с Манчестър Юнайтед цифрите са повече от тревожни. Според проучването клубът е реализирал отрицателен баланс от 156 милиона паунда при продажбата на футболисти, а стойността на привлечените играчи, които са останали в състава, е намаляла с още 184 милиона. Така общият резултат достига минус 340 милиона паунда. Това показва, че проблемът на „червените дяволи“ не е свързан само с неуспешните сделки за продажба, а и с неспособността на клуба да повишава стойността на своите попълнения. Вместо да се превръщат в по-ценни активи, немалка част от скъпите покупки на Юнайтед постепенно губят своята пазарна оценка.
Един от най-показателните примери е трансферът на Антони. През 2022 година Манчестър Юнайтед плати 85 милиона паунда на Аякс за бразилското крило, което пристигна на „Олд Трафорд“ с огромни очаквания. Тогава се смяташе, че футболистът може да се превърне в една от големите звезди на Висшата лига и да реши дългогодишните проблеми на тима по десния фланг. Вместо това Антони така и не успя да оправдае цената си, а представянето му беше съпроводено с постоянни критики. Само три години след пристигането си той напусна клуба срещу 21,7 милиона паунда. Разликата между трансферните суми възлиза на над 63 милиона, което превръща бразилеца в един от най-ярките символи на неуспешната селекция на английския гранд.
Подобна е ситуацията и с Джейдън Санчо. Английският национал беше привлечен от Борусия Дортмунд срещу 73 милиона паунда, след като се беше утвърдил като едно от най-талантливите крила в европейския футбол. На „Олд Трафорд“ обаче той така и не успя да повтори впечатляващите си изяви от Бундеслигата. Проблемите с постоянството, формата и отношенията с треньорите постепенно превърнаха престоя му в огромно разочарование. През това лято Юнайтед се раздели със Санчо като свободен агент, без да получи трансферна сума за играч, за когото няколко години по-рано беше платил цяло състояние. Това е един от най-тежките удари върху финансовата ефективност на клуба.
Не по-малко разочароващо се оказа и привличането на Расмус Хойлунд. През 2023 година Манчестър Юнайтед инвестира 72 милиона паунда в датския нападател, надявайки се, че той ще се превърне в дългосрочно решение на проблемите в атаката. Младият футболист демонстрираше потенциал и физически качества, но така и не успя да постигне необходимото постоянство пред гола. В крайна сметка през юни тази година Хойлунд беше продаден на Наполи, като според изнесените данни клубът е реализирал загуба от 34 милиона паунда спрямо първоначалната инвестиция. За пореден път ръководството на Юнайтед беше принудено да приеме значително по-ниска сума за футболист, който беше привлечен с идеята да бъде основна фигура в продължение на много години.
Сред останалите сделки, които предизвикват сериозни въпросителни, е тази за Мейсън Маунт. Бившият футболист на Челси пристигна срещу 60 милиона паунда, но изявите му до момента са далеч от очакванията, които съпътстваха трансфера. Въпреки безспорните си качества английският национал трудно успява да намери постоянство и да се превърне в незаменима част от състава. Феновете на Манчестър Юнайтед неведнъж са поставяли под съмнение решението за толкова голяма инвестиция в неговото привличане. Още по-неприятното за клуба е, че Маунт е само един от няколкото скъпи футболисти, чието представяне не отговаря на похарчените средства.
Нападателят Джошуа Зиркзее също се намира в трудна ситуация. Нидерландецът струваше 36,5 милиона паунда, но постепенно изпадна от сметките за основния състав и бъдещето му остава неясно. Вратарят Андре Онана е друг пример за съмнителна инвестиция. Камерунецът беше привлечен от Интер срещу 47 милиона паунда през 2023 година, но така и не успя да осигури очакваната сигурност под рамката. Впоследствие беше преотстъпван на Трабзонспор, където прекара последните два сезона под наем. Така Юнайтед продължава да носи последствията от трансфер, който първоначално трябваше да постави началото на нова ера на вратарския пост.
Общата картина показва, че проблемите на Манчестър Юнайтед са много по-дълбоки от отделни неуспешни покупки. В продължение на години клубът инвестира огромни суми, без да успее да изгради устойчив спортно-технически проект. Смените на мениджъри, различните футболни философии и липсата на последователност при селекцията доведоха до ситуация, в която скъпи попълнения често се оказват ненужни само година или две след пристигането си. Вместо да купува футболисти, чиито качества могат да бъдат развити, Юнайтед многократно плащаше огромни суми за играчи, които впоследствие трудно намираха мястото си в отбора.
Любопитното е, че въпреки катастрофалните показатели Манчестър Юнайтед не е най-зле представящият се клуб в световен мащаб. Първото място в негативната класация принадлежи на саудитския Ал Хилал, който е натрупал отрицателен баланс от около 420 милиона паунда. Причината е свързана с огромните средства, похарчени за привличането на утвърдени, но застаряващи звезди. Подобни футболисти често получават изключително високи заплати и трансферни оценки при пристигането си, но впоследствие стойността им намалява заради възрастта и ограничените възможности за бъдеща продажба. За разлика от Ал Хилал обаче Манчестър Юнайтед се състезава на европейския трансферен пазар, където развитието и препродажбата на футболисти играят далеч по-голяма роля.
На второ място сред най-зле представящите се европейски клубове се нарежда Тотнъм. Лондонският тим е с отрицателен баланс от 157 милиона паунда, като през последните години също реализира няколко изключително спорни сделки. Сред тях е привличането на Ричарлисон за 60 милиона паунда, след като бразилецът впечатли с изявите си за Евертън. На „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ обаче нападателят трудно оправда огромната инвестиция. Подобни въпросителни съществуват и около Доминик Соланке, за когото клубът плати приблизително 65 милиона паунда. Макар да пристигна с репутацията на доказан голмайстор, английският нападател също не успя да изпълни напълно очакванията.
Още по-тревожен за Тотнъм е показателят за стойността на футболистите, които остават в състава. Според изследването лондончани са регистрирали спад от 195 милиона паунда в оценката на тези играчи, което е най-лошият резултат сред всички клубове, включени в класацията. Това означава, че проблемите при „шпорите“ не се ограничават само до неуспешните продажби. Подобно на Манчестър Юнайтед, клубът не успява да извлече достатъчна стойност от направените инвестиции. Разликата е, че при Юнайтед негативният ефект от вече осъществените трансфери е още по-сериозен.
Сред английските клубове с отрицателни резултати попадат още Лестър и Уест Хем. Двата отбора, които през последните сезони преживяха и изпадания от елита, са съответно с минус 73 и минус 68 милиона паунда. Техните показатели показват колко опасна може да бъде неефективната трансферна политика, особено когато е съчетана със слаби спортни резултати. При загуба на мястото във Висшата лига клубовете се сблъскват с намалени приходи, което често ги принуждава да продават футболисти при неблагоприятни условия.
На другия полюс са отборите, които са успели да превърнат трансферния пазар в основен източник на стойност. Начело в класацията се намира Айнтрахт Франкфурт с положителен баланс от 441 милиона паунда. Германският клуб от години следва стратегия за привличане на перспективни футболисти, развитие на техните качества и последваща продажба на значително по-високи цени. Резултатите показват, че този модел е изключително успешен и може да донесе сериозни финансови ползи дори без бюджетите на най-богатите европейски грандове.
Непосредствено зад Айнтрахт е Реал Мадрид с впечатляващите 440 милиона паунда положителна стойност. Испанският колос доказва, че дори клуб, който традиционно привлича едни от най-скъпите звезди в света, може да управлява изключително ефективно трансферните си инвестиции. През последните години мадридчани все по-често залагат на млади футболисти с огромен потенциал, които впоследствие се превръщат в основни фигури в състава. Така Реал успява не само да поддържа високо спортно ниво, но и да увеличава стойността на своите активи.
Третото място принадлежи на Пари Сен Жермен, където работата на Луис Енрике се е оказала изключително успешна. Френският шампион има положителна стойност на задържаните футболисти от 354 милиона паунда, като сериозен принос за това имат развитието на Усман Дембеле, Дезире Дуе и Хвича Кварацхелия. Испанският специалист успя да изгради отбор, в който индивидуалните качества на звездите са поставени в услуга на колектива. Това не само донесе спортни успехи, но и значително повиши оценката на голяма част от футболистите.
Особено болезнен за феновете на Манчестър Юнайтед е фактът, че градският съперник Манчестър Сити се намира сред най-добре представящите се клубове. „Гражданите“ заемат пето място с положителен баланс от приблизително 374 милиона паунда. Разликата между двата манчестърски гранда е над 700 милиона паунда, което ясно показва колко различни са били резултатите от трансферните им стратегии. Докато Юнайтед многократно е бил принуден да се разделя с футболисти на значителна загуба, Сити успява да извлича сериозна стойност от своите инвестиции.
Сред отличниците във Висшата лига се нарежда и Борнемут. Клубът има положителен баланс от 292 милиона паунда, като успешните сделки за футболисти като Дийн Хаусен, Антоан Семеньо и Милош Керкез имат важно значение за тези резултати. Борнемут е успял да изгради модел, при който привлича играчи с потенциал, развива ги и след това реализира значителни печалби. Още по-впечатляващо е, че стойността на задържаните футболисти е нараснала с 223 милиона паунда. Това показва, че клубът успява едновременно да печели от продажби и да поддържа качествен състав.
Брайтън и Брентфорд също потвърждават репутацията си на едни от най-добре управляваните клубове на трансферния пазар. Двата отбора имат положителни баланси съответно от 271 и 253 милиона паунда. През последните години те многократно демонстрираха, че внимателният подбор на футболисти и инвестициите в скаутска дейност могат да бъдат далеч по-ефективни от безразборното харчене на огромни суми. Именно тези два клуба се превърнаха в пример за модерно управление, при което всяка покупка е част от дългосрочна стратегия.
Интерес представляват и показателите на останалите английски грандове. Челси, който похарчи над 1 милиард паунда за трансфери през последните пет години, има положителен баланс от 150 милиона. Това показва, че въпреки мащабните инвестиции и многобройните промени в състава лондончани са успели да запазят определена стойност на привлечените футболисти. Арсенал се намира в средата на класацията с положителен резултат от 92 милиона паунда, макар че клубът е регистрирал отрицателен баланс от 65 милиона при продажбите. Ливърпул пък е почти на нулата с положителна стойност от 10 милиона паунда. Мърсисайдци похарчиха рекордните 400 милиона за трансфери през миналото лято, а стойността на задържаните играчи е намаляла с 13 милиона.
Изследването на CIES ясно показва, че високите трансферни разходи невинаги водят до успехи и че най-богатите клубове не са непременно най-ефективните на пазара. Докато отбори като Айнтрахт, Борнемут, Брайтън и Брентфорд успяват да увеличават стойността на своите футболисти чрез добре обмислена стратегия, Манчестър Юнайтед продължава да бъде пример за обратното. Огромните инвестиции на „Олд Трафорд“ не само не донесоха очакваните спортни резултати, но и доведоха до сериозно обезценяване на привлечените играчи.
За ръководството на „червените дяволи“ тези данни трябва да бъдат сериозно предупреждение. Манчестър Юнайтед остава един от най-популярните и финансово мощни клубове в света, но репутацията и огромните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират правилни трансферни решения. Ако английският гранд иска да се върне сред водещите сили в Европа, ще трябва коренно да промени начина, по който подбира, развива и продава своите футболисти. Защото през последните пет години Юнайтед не просто харчеше повече, отколкото трябва. Той показа, че дори стотици милиони паунда могат да се окажат недостатъчни, когато липсва ясна стратегия.
