Пети пореден понеделник „ Мач Телеграф“ ви представя своята нова поредица - „(Не)познатите футболни легенди“. След като ви запознахме с Лайпциг, но не лъскавия РБ Лайпциг, Гранде Торино, Рубе, ХФФ Ден Хааг, сега е ред на Гоу Ахед Ийгълс.
Днес ще се върнем в „ниската земя“ и ще ви срещнем с един клуб, спечелил четири титли на Нидерландия в междувоенния период – Гоу Ахед Игълс, който и днес играе в най-високото ниво на футбола в Нидерландия.
В източната централна част на страната, по поречието на река Айсел между градовете Арнем и Цволе се намира град Девентер. В него през 1902 година е основан футболния тим „Be Quick“ , играещ с червено-бели фланелки и черни гащета. В първите години на новия век клубът е местен в различни окръжни местни футболни федерации. През 1905 е приет и в националната футболна асоциация с условието, че ще промени името си и цветовете си с жълто-червени.
През 1911 година Гоу Ахед, както тогава е официалното име на отбора за пръв път играе в майсторската дивизия. Тогава висшата дивизия на страната е разделена на четири подгрупа, победителите от които играят по още два пъти един с друг на разменно гостуване за определяне на шампиона. През 1916 Гоу Ахед печели Източната дивизия и достига финалната фаза, но титлата е за Вилем II. Година по-късно обаче жълто-червените печелят своя първи шампионски трофей на страната.
По повод спечелената титла на страната клубът строи стадиона си „Де Аделаррсхорст“, на който се нанаса през 1920 година и където играе и до днес.
„Жълто-червените“ стават първенци още през 1922, 1930 и 1933. В тези години първите си златни медали печелят и тимовете от днешната „голяма тройка“ на нидерландския футбол – Аякс, ПСВ Айндховен и Фейеноорд.
Облаците над тима се сгъстяват през 1941 година, когато тимът изпада във втора дивизия, но бързо успява да се върне при майсторите.
Вторият златен период на „орлите“ е през втората половина на 60-те години на ХХ век, когато дори достигат и до едно трето място, веднага след обичайните заподозрени на първите три места.
През сезон 1970/71 е решено професионалното подразделение на Гоу Ахед да се отдели от аматьорския клон и да се преименува.На 9 май 1971 по време на домакинството срещу Твенте феновете на Гоу Ахед са помолени да измислят ново име, нови цветове и герб на тима. Приема се предложението на старши треньора на тима да се добави Eagles към името на клуба.
Фен на тима на име Гер Темпелман изработва емблема във формата на щит с орел с по 7 пера на всяко крило, който стиска в нотките си футболна топка. Любопитен факт е, че на първата версия на емблемата перата са били по осем, но по настояване на Темпелман грешката е отстранена. Горе на щита има четири крепостни кули, символ на четирите шампионски титли на клуба.
В края на 80-те години Гоу Ахед Игълс вече не е толкова стабилен и уверен в Ередивизи, като за малко в зората на 90-те играе играе в Ерсте дивизи (втора дивизия). По това време се заражда и футболното съперничество с ПЕК „Цволе“, от едноименния град, който също лежи на река Айсел. Поради това мачът между двата тима е известен като „дербито на Айсел“. Гоу Ахед Угълс има 39 победи в сблъсъка, а Цволе – 47. Наравно завършват 18 сблъсъка.
През 1996 година тимът изпада и трябва да чака цели 17 години да се завърне отново при майсторите. Преди началото на сеозн 20121/13 за старши треньор е назначен настоящият мениджър на Манчестър Юнайтед Ерик тен Хааг, който успява да върне „орлите“ в Ередивизи.
Оттогава Гоу Ахед Игълс снове между първите две нива във футбола на „ниската земя“.
Едва ли някой от живите фенове на „орлите“ не е виждал последната титла на тима, но на на де Аселхоорст ще се се радват някой ден да добавят още една кула към емблемата си.
АЛЕБРТ ДИМИТРОВ
