0

В 14-та минута в мача между елитните германски Волфсбург и Кьолн започва атака на домакините. 
Защитникът на Кьолн Макс Финкгрефе стига до топката пред играч на Волфсбург, избива я с пълна сила към тъчлинията - и от няколко метра удря в лицето асистент-рефера Торбен Зивер. 
Той рухва на земята, все още изглежда замаян минути по-късно и най-накрая е откаран в болницата. 

НОКАУТИРАТ ТЪЧРЕФЕР: Примолиха се на публиката да спаси мач в Първа Бундеслига

Тъй като четвъртият съдия, Николас Винтер, влиза на мястото му на фланга с флагчето, дикторът на стадиона съобщава, че се търси рефер аматьор, който би могъл да стане четвърти рефер.

Това бе шансът на 32-годишния Тобиас Крул,  продавач-консултант, вратар и спортен директор на отбора от регионалната лига MTВ Гифхорн.

Пред журналистката от „Шпигел“ Аника Шулц той разказа за своите повече от 15 минути слава и то в съвсем неочаквана роля: световна слава!

Шпигел: Хер Крул, какво мина през главата ви, когато чухте диктора на стадиона?

Крул: Странно, но малко преди това казах на спътника си, че имам съдийски лиценз и мога да се намеся, ако е необходимо - просто на майтап.

А когато наистина потърсиха някого, просто се изправих и сигнализирах на Николас Винтер, тъй като седях само на няколко метра зад пейката. 

След това каза, че трябва да сляза. Нямах време да мисля повече за това. Всичко стана толкова бързо.

- Нито за секунда не се поколебахте да поемете отговорност за мач от Бундеслигата пред 25 000 зрители? Досега сте свирили на мачове в националната лига.

Крул: Не, просто си казах, че няма как да се получи зле, просто скочих. И навремето съм играл със сегашния спортен директор на Волфсбург Себастиан Шиндзиелорц. 
Допреди дванадесет години бях във втория отбор на Волфсбург, дори тренирах няколко пъти под ръководството на Феликс Магат. 

По онова време не стигнах до мач от Бундеслигата, но сега го компенсирах. 
За мен беше като едно пълно завъртане на колелото – освен това познавах стадиона и не се притеснявах.

-Какво се случи след това?

Крул: Заведоха ме в съдийската стая и ми дадоха екипировката на Винтер. Честно казано, понеже е малко по-нисък от мен, тя ми беше малко тясна.

В същото време някой ме сложи слушалките, кабелите. 

Тогава грабнах листче и химикал, които лежаха наоколо. Обикновено се обсъждат процедурите и взаимодействието, но нямаше време за това. 
Беше просто: „Излез и го направи“. 

Ние на мачовете в националната лига дори нямаме по четирима съдии, какво остава за технологията.

-В добавеното време на първото полувреме имаше спорна сцена в наказателното поле, отборът на Кьолн поиска дузпа за игра с ръка. Изведнъж трябваше да обясните на треньора Тимо Шулц какво е решено от ВАР. 

Крул: Бях в тунела, че дори не забелязах, че имаше почти 25 000 души на стадиона или че изтъкнати треньори като Нико Ковач или Шулц стояха пред мен. 

В крайна сметка само си свърших работата. Просто обясних на Шулц, че ситуацията е проверена в стаичката за видео и че не можем да направим нищо повече. 
Още не съм видял повторението, но не бих дал дузпа на стадиона. Тимо Шулц беше готин, той беше в съблекалнята с мен за кратко след мача. Имаше само един проблем.

-Какъв?

Крул: Слушалките ми имаха хлабава връзка, така че за съжаление не винаги можех да разбера какво говорят момчетата на терена.

-Според вас по-голямо предизвикателство е да бъдеш рефер на аматьорски или професионален мач?

Крул: В аматьорска игра чувате всяка дума. Ако зрителите на селския площад смятат, че е било засада, веднага ще ги чуете.

Психическото напрежение в професионалния футбол е жестоко. Бях само в комуникацията, тримата рефери общуват непрекъснато и трябваше да бъдат концентрирани всяка секунда.

Отговорността и напрежението са огромни, всяко решение се обсъжда на резервните скамейки и се предлага до най-малките детайли по телевизията. А футболът е много по-бърз. Изпитвам огромно уважение към професионалните рефери.

-Има ли определен момент, който ще остане в паметта ви?

Крул: Все още не съм имал време да мисля за това. Вчера пих една бира и не можах да заспя до късно. Днес продължих в 8 часа със снимки за Германската футболна лига и превключване към телевизия Sky. 
По обяд моят отбор има контрола във Ворсфелде във Волфсбург - вероятно пред седем зрители. 

Това е моето ежедневие, вчера беше кулминация, връх. Бих го повторил по всяко време – дори телефонът ми да избухне.