Марио Кортегана
„Марка“
За гениите винаги има нещо ново за откриване, а за Роналдо важи същото. Легендарният бразилски нападател присъства на представянето на документалния филм „Феномена: Възходът, падението и изкуплението“, посветен на живота му. Филмът не пропуска нищо от живота и кариерата на нападателя, като в него участват и редица от съотборниците и съперниците на терена. Един от тях – легендата Паоло Малдини, казва за Роналдо: „Имаше само двама играчи, които са ме карали да си повтарям: „Внимавай, внимавай“ - Роналдо и Марадона.“
Роналдо говори пред „Марка“ за миналото и бъдещето.
- Как ще опишете в една дума какво представлява световното първенство?
- Много е трудно. Футболът е нещо, за което трудно мога да предам как се чувствам. Световното първенство е сърцето на футболната история. В Бразилия растем и мечтаем за това от много малки, още откакто се помним. Боядисвахме улиците, играехме футбол, кръщавайки се с имена на футболисти.
- Малко неща могат да спрат такава страна.
- За бразилците световното първенство е много важно. Живеем в много трудности, макар че не трябва да е така, но когато дойде световното, страната се обединява, всички разбират, че трябва да сме обединени, за да се радваме на този момент. Спечелването на световното е уникален момент, всички бразилци се радват. И е такава рядкост толкова голяма държава да зависи от нещо толкова красиво, за да се обедини. Не знам дали мога да обясня какво означава за мен, но е прекрасно.
- Триумфът на световното през 2002 ли е най-големият в кариерата ви?
- Без съмнение. Не само заради спортния триумф, но и заради всички неща преди това, заради това, което преодолях отново и отново. Успях да стигна там с цялата тази драма в предишните години – контузиите, загубата на финала през 1998, след припадъка преди това. Беше прекрасно от спортна гледна точка, пълен успех, отбор, който играеше с хиляди механизми и беше в пълен синхрон. Изглеждаше така, че играем заедно от години, а не като отбор, който имаше хиляди трудности, включително и да се класира.
- На колко процента бяхте във финала през 1998 г., след като бяхте пуснат от болницата?
- Дадох 100% от това, което имах. Винаги опитваш да даваш 100%. Футболът е много по-прост, отколкото хората го представят: за да загуби един, друг трябва да спечели, просто е. Приемам загубите, както празнувам победите. В онзи ден Франция беше по-силен отбор трябваше да го приемем, да се поучим от грешките и да опитаме да се подобрим.
- На световното през 1994 г. не играете нито минута. Приемате ли тази световна титла и като ваша?
- Да, абсолютно да. Световната титла се печели от всички, има хора, които не са играли, но са шампиони. Това световно беше моят университет, там се учих от големи шампиони как се печели турнир и как трябва да се държиш. Беше училище за мен, но беше впечатляващо световно.
- Испания е считана за страна, в която клубните успехи се почитат повече от успехите на националния отбор. Например – празнуваме Шампионска лига повече, отколкото световното. Бихте ли сменил една от двете световни титли, особено тази през 1994 г., за трофей в Шампионската лига?
- Не. И не мисля, че испанците могат да сравняват Шампионската лига със световната титла. Великата история на Шампионската лига и нейната важност са ясни, но световната титла е за цялата страна. Испанците го опитаха през 2010, когато станаха шампиони. Не го знаеха преди това, но сега вече го знаят и се съмнявам силно, че някой би предпочел Шампионска лига за клуба му пред световната титла. Това е нечестно сравнение, защото едното е първенство между нации, а другото между клубовете. И двете са еднакво красиви. Аз не бих променил нищо в кариерата си. Вярно е, че е жалко, че не спечелих Шампионската лига, но съм много щастлив и горд от всичко, което съм постигнал. Не мисля, че е възможно да постигнеш всички, макар че имаме примери с хора, които са спечелили много повече от мен, но не и всичко.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
