П реди старта на Мондиал 2026 малцина биха заложили пари на Белгия. „Червените дяволи“ изглеждаха като отбор със застаряващи звезди, чието време безвъзвратно изтича, без да направят сериозен пробив с националния отбор, адекватен на таланта им. И действително, те започнаха крайно неубедително в груповата фаза с две равенства – 1:1 срещу Египет и 0:0 с Иран. Единственото победата над аустайдера Нова Зеландия в последния мач им позволи да се измъкнат от сериозни неприятности.
Сурови критики отнесе и селекционера Руси Гарсия. 63-годишният французин с испански корени си е изградил солидно име в занаята. Той е печелил дубъл във Франция (шампионска титла и национална купа) с Лион, класира Марсилия на финал в Лига Европа и записа солиден престой в Рома. Но последната му работа в Наполи бе пълен провал, а освен и никога преди не бе водил национален отбор преди Белгия.
На старта с Египет Гарсия бе сринат със земята, че това тотално е объркал мача и едва ли не познава отбора си, но именно той поднесе едно от най-впечатляващите треньорски решения на Мондиал 2026. Срещу Сенегал Белгия губеше с 2:0. Той погледна терена, видя, че динамиката не работи и извади най-големите си звезди Кевин Де Бройне и Жереми Доку преди края на мача. Беше безмилостно. Беше и послание - репутацията не гарантира нищо.
Превъртаме лентата напред към осминафиналите. Де Бройне и Доку започнаха на пейката срещу САЩ. Не защото Гарсия се съмняваше в качествата им, а защото се доверяваше на плана за игра повече, отколкото на имената в състава. Когато стъпиха на терена, те атакуваха изморения съперник със свежи сили, превъзхождайки го в бързината на вземане на решения и техническите качества. Играта се наклони необратимо в полза на Белгия, за да завърши с убедителна победа с 4:1.
Тактически Белгия беше изключителна. Гарсия лиши САЩ от най-силното му оръжия - хаосът в преходните моменти. Белгия забави темпото на играта, разиграваше търпеливо топката, принуждавайки американците да тичат след нея. Така с постоянството на китайска капка всеки период на продължително владение безмилостни изцеждаше енергията на домакините.
Без топката, Белгия сви централната зона и така не позволяваше на САЩ да прави обичайните си пробиви в дълбочина между линиите. Винаги, когато американците се опитваха да пресират агресивно, Белгия просто пробиваше първата им вълна, пробиваше я и атакуваше свободните пространствата зад гърба им.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
