К ласически пример за решимост от страна на феновете на Манчестър Юнайтед беше завръщането на банерире с надпис „Ticker“, който отброява годините без спечелен трофей от Манчестър Сити. Припомняме, че оригиналният банер висеше постоянно на трибуните на „Олд Трафорд“ със сменяеми цифри, които отбелязваха броя на годините, изминали от последния трофей на съседите на Юнайтед. Той беше свален, когато броячът отбеляза 35, когато Сити сложи край на дългото си чакане, започнало от Купата на лигата през 1976 година до 2011-а, когато бе спечели ФА Къп.
Замяната започна с надпис „51 години“, изтривайки всички 26 трофея, отишли в синята част на Манчестър. След всичко, което излезе наяве за Сити през последните седмици, кой може да вини привържениците на Юнайтед, че искат да пренапишат историята?
Това се случва във време, когато цялата идентичност на клуба е потъпкана, отборът се дави, пореден треньор е близо до гилотината, а клубът се контролира дистанционно от Съединените щати и Монако.“ . Заради това е трудно да се каже кога ситуацията ще се промени към по-добро. Феновете вече се чудят дали настоящата серия на Юнайтед без шампионска титла ще надмине тази, която те издържаха от 1967 до 1993 г. За да се прекъсне най-дългата серия без трофей на тима в английския елит бе нужен Алекс Фъргюсън. Той прекара седем сезона на поста, преди да сложи край на това 26-годишно шампионско чакане в първия сезон на Висшата лига. Това беше първата от 13-те титли за Фъргюсън. „Червените дяволи“ печелеха шампионата редовно. Сега много неща са се променили.
Следващият май, ако не се случи чудо, ще се навършат 14 години, откакто Юнайтед спечели Висшата лига. През този период може би най-стряскащият аспект е, че не е имало нито един случай, в който 20-кратните шампиони на Англия да са участвали в надпревара за титлата. Дори през двете години, когато Юнайтед завърши като подгласник, воден от Оле Гунар Солскяер (през 2020-21) и Жозе Моуриньо (през 2017-18), изоставаше съответно с 12 и 19 точки. „Червените дяволи“ са изоставали средно с изумителните 27,7 точки от върха във всеки сезон след оттеглянето на Фъргюсън през 2013 г. Нито веднъж през последните 13 години разликата не е била в едноцифрени числа, а преди два сезона тя беше 42 точки.
Сега помислете за всичко, което сме научили от две десетилетия управление на Глейзър и по-скоро за безцелното и неприятно поведение на миноритарния собственик сър Джим Ратклиф, който ръководи ежедневните операции. Може ли някой да каже с истинска увереност, че всичко ще си дойде на мястото, докато тези хора остават начело? Че е погрешно да се мисли, че 13 години лесно могат да се превърнат в 26? Или дори повече?
В близкото минало задаването на тези въпроси би рискувало обвинения в краен негативизъм и попадане в капана на импулсивно преувеличение. Сега обаче настроението по трибуните на „Олд Трафорд“ наподобява наближаващ бунт. Грешките в клуба изглежда са на всяко ниво, като започнем от тренировъчния стадион, та чак до управителния съвет. Може би може да се направи контрааргумент, че перспективите на Юнайтед през следващите години ще бъдат драстично подобрени, ако Сити бъде признат за виновен в дългогодишни финансови измами. Трудно е да се намери истинска причина за оптимизъм, когато настоящата структура изглежда като теорията на хаоса.
Дали ръководството ще запази Майкъл Карик като треньор, защото наистина вярва, че той има способността да преоткрие Юнайтед като голям отбор, отново способен да печели големи отличия? Или е, както повечето хора подозират, защото не виждат подходящ кандидат за поста?
Периодът на Карик сякаш е понесъл непоправими щети. Спадът през първите месеци на този сезон просто мимолетен ли е? Или сегашното неразположение е отражение на лошото управление, лошото ръководство, лошата култура, лошото планиране, лошите назначения, лошата селекция и често лош футбол? Вече сме виждали, че каквото и да води до тези многопластови недостатъци е способно да причини дългосрочни щети. Кой го казва? Самият Фъргюсън. Смекчаващо вината обстоятелство за Карик, може да е, че той си има работа с различен тип отбор спрямо този на шотландеца. Колко от днешните играчи на Юнайтед биха имали способността да влязат в отборите на Фъргюсън печелили шампионата? Навярно само един би могъл, ако бъдем изключително щедри към Бруно Фернандеш и забравим, че той ще трябва да измести Ерик Кантона, Пол Скоулс и Уейн Рууни, наред с други, за да го направи. Накратко, Юнайтед е много различен клуб и чакането за титла ма продължи с десетилетия.
