Т они Адамс винаги е бил изтъкан от противоречия. Той държеше с желязна ръка съблекалнята на Арсенал в продължение на 14 години, но така и не успя да се погрижи за самия себе си.
Беше истински звяр на терена, но се превръщаше в уплашено малко дете извън него. С днешна дата противоречията са притъпени. Той пребори зависимостта от алкохола и е щастливо женен за една от наследниците на династията, която произвежда известното уиски Teacher’s.
„Успях да се помиря с миналото. От 28 години не съм близвал алкохол и съм чист от наркотици. За първи път се чувствам комфортно в собствената си кожа”, казва Тони. 58-годишният бивш футболист не успява да сдържи сълзите си, когато споменава своя герой, терапевт и ментор Джеймс В. Именно той му показал пътя към светлината и го измъкнал от блатото на зависимостите.
„Бях до леглото му цели шест месеца, отиде си от рак на белите дробове. Помня погребението му. Беше в сряда. Той ми спаси живота и помогна на стотици да се изчистят“.
Деца
Двамата се срещнали през 1996 година, когато Адамс бил на дъното – пиел безконтролно и след здрав запой паднал по стълбите. Уредил се с 29 шева на главата. Същата глава, която заби победния гол в полуфинала за Купата на Англия през 1993-та срещу Тотнъм.
Адамс водел объркан живот. „Черните петна в паметта ми ставаха все повече. При едно от тях се запознах с първата ми жена. Тя беше пристрастена към крека (кристален кокаин за пушене). Обвинявах я за всички беди, които ме връхлитаха. Вкарах я в клиника, но вече се бях обградил с пропаднали типове. Аз бях капитанът на Англия, но истината е, че не ми се живееше. През 1996-а бях на 29, но бях развалина. Чувствах се жив единствено на терена. През февруари на същата година футболът изчезна от живота ми. Контузих се. През март ми взеха децата. Гледах да не пия, когато съм с тях, но една неделя вечер се натрясках до безсъзнание. Изпих седем бутилки вино. Онази вечер тъщата извика полиция и отведе децата. Тъстът ми беше бивш шофьор на един от братята Край (б.р. - босове на английската организирана престъпност от 50-те години на миналия век).
Той беше пропаднал, но от 10 години не беше докосвал пиене и дрога и си беше върнал човешкото достойнство. Нещо, което аз бях изгубил. Тогава първата ми тъща Барбара ми набута визитната картичка на Джеймс В. Беше я пуснала тайно в джоба ми. И така ми спаси живота”.
Дузпа
Когато Адамс срещнал за първи път Джеймс през април 1996-а, бил пиян до козирката. „Известно време не пиех, защото Англия играеше на европейското, но Гарет Саутгейт изпусна онази дузпа, отпаднахме и пак се върнах към алкохола. Влязох в 44-дневен запой. Накрая виждах някакви неща да изпълзяват от шкафовете. Станах параноик. Мислех, че в къщата има някого. Мислех, че съм убил някого. Отидох при Джеймс на 16 август. Той ме посъветва да се присъединя към ,,Анонимните алкохолици'' и остана до мен, докато минавах 12-те етапа на отказването, за да се почувствам отново като човешко същество”.
За Адамс това била огромна крачка напред. В деня след погребението на ментора си той бе избран за председател на националната програма „Напред”, която е насочена предимно към престъпници и затворници със зависимости.
Самият Тони също е бивш пандизчия. През 90-те години го осъдили на 4 месеца, след като го хванали да шофира пиян със скорост четири пъти над допустимата.
„Семейството и приятелите не ми помогнаха. В крайна сметка аз бях капитанът на Арсенал. Всички се чувстваха длъжни да ме потупат по рамото и да кажат, че са с мен. Даже треньорът твърдеше, че се заяждат, защото съм известен. И понеже било 19 декември, съм щял да бъда перфектната реклама на това, че не трябва да се шофира пиян по Коледа”.
Капучино
След два месеца излязъл от затвора, а от него се очаквало да се върне на терена и да поведе Арсенал към титлата. „Размина ми се. Имам талант да ми се разминава. Егото ми растеше с всеки изминал ден, но самоуважението ми беше на дъното. След затвора се наливах още шест години. Идиотщината не е в това да те хванат пиян, да се блъснеш в стена или да прегазиш нечия ограда. Идиотщината е да ти върнат книжката на следващия ден, след като излезеш от затвора. Тогава там нямаше програма от 12 етапа за отказване от алкохола. Затворът не ме промени. Нямах нужда от затвор, а от лечение”.
Адамс спира да пие точно преди Арсен Венгер да поеме Арсенал. При французина той се превръща в стълб в защитата. Не близвал алкохол и се зарекъл да изпие толкова на брой чаши с капучино, колкото халби бира неговите съотборници. Така една вечер трябвало да обърне 27.
Адамс повежда Арсенал към исторически дубъл през 1998 г. В последния мач срещу Евертън именно той забива ефектен гол с левия крак и с това подпечатва титлата. Окачва бутонките на пирона през 2002 г, когато вече е спечелил още една титла и една Купа на страната. Следват кратки периоди като треньор на Уикъмб, Портсмут, Гранада и азербайджанския Габала. Там за малко не умира. „Коронарната ми артерия беше 99% запушена. Нямаше да оцелея, ако не беше един украински доктор, който ми сложи два стента”.
Днес битката срещу зависимостите осмисля живота на Адамс. „Аз вече съм чист, но още посещавам срещите. Обикалям и затворите – по три-четири на година. Там предавам посланието, че изцеление има и то е достъпно.”
Майкъл Бътлър, The Guardian
