Б езспорно в тима на Англия гъмжи от талант и качество особено в средата на терена, където фокусът непрестанно е насочен към Деклан Райс и Джуд Белингам. Далеч от светлините на прожекторите засега обаче остава Елиът Андерсън. Играчът на Нотингам беше един от недооценените черноработници при победата на „Трите лъва“ над Хърватия в първия мач. Въпреки че това беше 60-ият му двубой за сезона 23-годишният дефанзивен халф не престана да бяга и да се бори за всяка топка до последно. Неуморните му пресиращи действия от едната тъчлиния до другата следваха като сянка футболистите на съперника и печелиха обратно притежанието на топката. В една трудна, но сладка победа на старта, дефинирана от промени в настроението, в отбор, наслаждаващ се на богатството си от играчи, с които разполага, си струва да се замислим колко бързо Елиът Андерсън стана незаменим.
Дори за отлично физически подготвените Деклан Райс и Хари Кейн игровото темпо не бе по силите им. Младият Андерсън обаче грабна шанса си и прие ролята на барометъра в средата, надеждната скала, с която – за добро или лошо – съдбата на Англия през следващите седмици ще бъде неизбежно обвързана. С други думи –играта му през следващите седмици ще бъде показателна и за представянето на „Трите лъва“ на турнира. Най-поразителният елемент в играта му срещу „шахматистите“ беше широчината му на действие. Той свързваше отлично играта с крайните защитници на тима, като създаваше триъгълници в средата и подпомагаше изнасянето на топката. Той умело увличаше със себе си противникови играчи и така освобождаваше празни пространства, които да могат да бъдат експлоатирани от футболистите на Англия. Атаката, завършила с гола на Джуд Белингам, бе отлично показно за функцията на Андерсън. Той освободи мястото си в средата за десния бек Рийс Джеймс и се насочи към страничната линия. Докато хърватите се чудеха какво става, Андерсън вече беше получил топката и я беше изпратил към Белингам, който остана сам срещу противников бранител и без проблеми го надбяга, за да покачи за 3:2.
Очевидно Томас Тухел е тренирал този ход предварително срещу отбори, достатъчно предприемчиви, за да притиснат Англия високо. Но какво се случва срещу противници, които или са по-прагматични в подхода? Може би Гана би бил такъв. Това са въпроси, които засягат по-широката тема за това каква трябва да бъде функцията на Андерсън в отбора и как най-добре да се използват качествата му. Андерсън е универсален боец , който може да прави всичко: да подава и да отнема топката, да центрира и да стреля. Също така е силен във въздушните единоборства и притежава неизчерпаем физически запас – с други думи халф с богат арсенал от качества.
Интересно е, че в юношеските си години в академията на Нюкасъл Андерсън се е подвизавал като крило и десетка. В интервю пред Би Би Си през миналия месец той анализира развитие си и сподели как вижда ролята си на терена сега. „Шестица или осмица, наистина няма значение за мен. Да играя повече с топката и да намирам атакуващите играчи“, казва с усмивка халфът на Нотингам.
Това е и причината Тухел да го обожава – способността му да поема топката и да я предвижва бързо напред. Затова срещу противници, които обичат да доминират с контрол над топката, ролята на Андерсън да задържа топката ще бъде от решаващо значение.
