Б роят на титлите е добра отправна точка, когато се прави класация на треньорите. Едва четирима са спечелили повече от една, откакто през 1992 г. започна ерата на Висшата лига.
Внимание заслужава и дълголетието. Да вземем например Дейвид Мойс, който има 755 мача като мениджър в английски елит. Само Арсен Венгер (828) и сър Алекс Фъргюсън (810) са с повече. Естествено, Мойс е и третият с най-много победи. Неговите 291 успеха с Евертън, Манчестър Юнайтед, Съндърланд и Уест Хем обаче остават доста зад 476-те на Венгер с Арсенал и 528-те на Фъргюсън с Юнайтед. Пеп Гуардиола е непосредствено зад шотландеца Мойс, въпреки че е водил почти наполовина по-малко мачове.
10. Карло Анчелоти
Шампион: 2009/10
Изведе Милан, Байерн, ПСЖ, Реал Мадрид и, разбира се, Челси до шампионските титли. Да не говорим за рекордните му пет триумфа в Шампионската лига. Първият му период в английския елит обаче беше сравнително кратък. Италианецът спечели титлата още в първия си сезон на „Стамфорд Бридж“. През втория Челси завърши на второ място, а той беше уволнен. Изненадващото му завръщане в Англия дойде начело на Евертън, където постигна две последователни класирания в средата на таблицата, преди Реал отново да го привлече.
9. Микел Артета
Шампион: 2025/26
Стана 13-ият мениджър, извел отбора си до титлата във Висшата лига, но и първият наставник на Арсенал, който го прави след Арсен Венгер през 2004 г. Испанецът сложи край на осемгодишната серия, в която трофеят неизменно отиваше при Манчестър Сити или Ливърпул.
Артета се откъсна пред съперниците си така, както някога надиграваше опонентите на терена. Игнорира критиките за твърдия стил на игра, както и твърденията, че „артилеристите“ са обречени вечно да завършват втори. Сред настоящите си колеги във Висшата лига той единствен може да се похвали с титла. Като към това прибавим и факта, че Арсенал подсили и без това силния си състав, шансовете за нов успех са много големи.
8. Роберто Манчини
Шампион: 2011/12
Трудно е да се сети човек за по-драматична титла във Висшата лига от тази, спечелена от Манчестър Сити с два гола в добавеното време в последния кръг на сезона. Особено когато става въпрос за първи триумф от след повече от 40 години и когато трофеят е измъкнат под носа на големия градския съперник Манчестър Юнайтед.
Манчини постави началото на новата ера на „гражданите“, като спечели ФА Къп още в първия си пълен сезон. След това дойде и титлата, преди да бъде уволнен през следващото лято. Италианецът обаче има впечатляващи показатели. Той притежава четвъртия най-добър среден точков актив на мач сред всички мениджъри с поне 100 срещи във Висшата лига, като изпреварва Антонио Конте и Жозе Моуриньо. Освен това има петия най-добър процент на победи. Отборите му са в челната петица по голове на мач, а също така държат и най-добрия показател по допуснати голове - едва 0,83 на мач.
7. Кени Далглиш
Шампион: 1994/95
Най-големите успехи на Кени Далглиш като мениджър идват още преди ерата на Висшата лига. С Ливърпул той печели три титли за четири сезона, преди да напусне през февруари 1991 г. след почти 15 години в клуба.
Осем месеца по-късно поема Блекбърн и веднага го изкачва от второто ниво до елита. Подплатен добре финансово, клубът привлича Алън Шиърър от Саутхемптън за рекордните по онова време 3,6 млн. паунда. Следва четвърто, второ, а накрая и първо място през 1995 г. Това прави Далглиш четвъртият мениджър, спечелил английската титла с два различни клуба. Той не успява да повтори успеха с Нюкасъл, като отборът достига само до второто място както в първенството, така и във ФА Къп. Завръщането му в Ливърпул през 2012 г. води до триумф в турнира за Купата на лигата.
6. Клаудио Раниери
Шампион: 2015/16
Раниери влиза в топ 6 благодарение на чистата магия на своята история. Италианецът изведе Лестър до титлата при коефициент 5000 към 1 и превърна групичка футболни аутсайдери в неудържима сила.
Само това е достатъчно, за да намери място в класацията. Подсилен от първата вълна инвестиции на Роман Абрамович, Раниери изведе Челси до второ място през 2004 г., като единствено непобеденият Арсенал завърши пред лондончани. „Сините“ вероятно трябваше да спечелят и Шампионската лига, но отпаднаха на полуфиналите от Монако.
5. Юрген Клоп
Шампион: 2019/20
В известен смисъл Юрген Клоп е като Анди Мъри във Висшата лига. Изключително енергичен, със зрелищни мачове, обожаван от феновете, но и избухлив, когато е под напрежение. Той постигна огромни успехи, но вероятно щеше да доминира още повече, ако не се беше изправил срещу стена от цяло поколение. В тази донякъде разтеглена аналогия Манчестър Сити е едновременно Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович за Клоп. Ако не беше неговият каталунски враг, рокендрол Ливърпул на германеца щеше безспорно да продължи да бъде доминиращата сила. Вместо това „червените“ събраха над 90 точки в три различни сезона и „само“ веднъж спечелиха титлата - през 2019/20. Това обаче беше първият шампионски триумф на Ливърпул от 30 години и първият в ерата на Висшата лига.
4. Жозе Моуриньо
Шампион: 2004/05, 2005/06 и 2014/15
Пристигна в Челси дни след като бе извел Порто до сензационна победа в Шампионската лига и се представи като „Специалния“. Той пое щафетата от Раниери и привлече много нови попълнения. Тайнственият португалец спечели титлата още в първия си сезон. Челси триумфира с 12 точки преднина, допусна само 15 гола и сериозно притесни Арсен Венгер и сър Алекс Фъргюсън. Моуриньо повтори успеха и през втория си сезон, преди отношенията в клуба да започнат да се влошават.
Най-успешният мениджър в историята на Челси напусна през септември 2007 г., но вече беше превърнал „сините“ в истинска футболна сила. Шест години по-късно, след титли с Интер и Реал, той се завърна и спечели третата си титла във Висшата лига още през втория си сезон, но беше уволнен преди Коледа на следващата година. След това последваха скандални престои начело на Манчестър Юнайтед и Тотнъм, като те дори не се доближиха до успехите му в Западен Лондон.
3. Арсен Венгер
Шампион: 1997/98, 2001/02 и 2003/04
Разликата между Венгер и Моуриньо е минимална, тъй като идването и на двамата бележи началото на нови периоди във Висшата лига. Самият Моуриньо веднъж нарече Венгер „специалист по провалите. Когато пристигна от японския Нагойя Грампус Ейт, Венгер беше посрещнат със скептицизъм. Впоследствие обаче преобрази Арсенал и изведе клуба до титлите през 1998 и 2002 година, както и до неговото най-велико постижение – сезон без нито една загуба през 2003/04. Фактът, че не успя да спечели нова титла през следващите 14 години донякъде помрачава наследството му. Но Арсенал от първото десетилетие на Венгер остава един от най-силните отбори, които Висшата лига някога е виждала.
2. Пеп Гуардиола
Шампион: 2017/18, 2018/19, 2020/21, 2021/22, 2022/23 и 2023/24
Ако говорим за треньори, които промениха лицето на английския футбол, то най-мощното влияние е на Пеп Гуардиола. В началото мнозина се съмняваха дали неговият стил, изграден в Барселона, ще проработи за по-силовия английски футбол. Разбира се, той получи сериозна финансова инжекция от собствениците, но Манчестър Сити под негово ръководство печелеше титлите с впечатляваща честота. Сити стана първият английски клуб с четири последователни триумфа. По време на 10-годишния си период начело Гуардиола донесе 6 титли, а през 2018 г. отборът му достигна историческите 100 точки.
1. Алекс Фъргюсън
Шампион: 1992/93, 1993/94, 1995/96, 1996/97, 1998/99, 1999/2000, 2000/01, 2002/03, 2006/07, 2007/08, 2008/09, 2010/11 и 2012/13
Първите две десетилетия на Висшата лига бяха доминирани от един човек. Сър Алекс Фъргюсън спечели 13 титли и успяваше непрекъснато да освежава отбора си, за да поддържа Манчестър Юнайтед на върха на английския футбол - от ерата на Ерик Кантона, през състава с требъл през 1999 г., до знаменитото атакуващо трио Кристиано Роналдо, Уейн Рууни и Карлос Тевес. Дори след като Роналдо премина в Реал Мадрид през 2009 г., а Тевес отиде при градския съперник Манчестър Сити, Фъргюсън продължи да печели титли до пенсионирането си през 2013 г. Неговите 13 са над два пъти повече от постиженията на който и да е друг мениджър в историята на английския елит, не само във Висшата лига. След него са Пеп Гуардиола, Боб Пейсли от Ливърпул и Джордж Рамзи от Астън Вила с по шест. Това прави Фърги безспорния номер едно.
