О т 17 до 22 септември 2026 г. Бургас отново ще бъде домакин на Международния фестивал на историческото документално кино DOCK.
В продължение на шест дни фестивалът ще събере кино, история и памет, представяйки филми от България и света, които ни срещат със значими личности, събития и съдби, и ни показват, че миналото продължава да задава въпроси и към настоящето. Тази година DOCK прави и важна крачка напред с първата си самостоятелна състезателна селекция за късометражно документално историческо кино, както и с Награда на публиката. Всички прожекции от фестивала са с вход свободен.
В навечерието на фестивала разговаряме с неговия съосновател и директор проф. Петър Стоянович – историк от БАН, журналист, общественик и преподавател, автор на редица изследвания върху новата българска и европейска история, бивш министър на културата.
- Проф. Стоянович, като съосновател и директор на DOCK, как се роди идеята за фестивала и защо заложихте именно на историческото документално кино?
- Фестивалът се роди спонтанно, както често се случват нещата и в историята. За добро или за лошо… В нашия случай запълнихме една важна ниша в познанието на зрителя за процесите в родното и световното минало, от които никога не искаме да се поучим. И колкото по-малко знаем, толкова повече разбираме. Ослушайте се дори днес в България и ще видите колко стотици хиляди познавачи на историята имаме сред нас, при това кой от кого по-компетентни. Мисля, че дори за секса българинът не е бил толкова решителен в крайните си оценки, както в историята.
- Има ли нещо, което документалното кино може да покаже за историята, а историческият текст или академичната лекция трудно могат да предадат?
- О, да. Документалното кино е онова особено благословено средно небе, в което летят най-сребърните птици на познанието, от една страна, и на забавата, от друга. Документалната лента е длъжна да не изневерява на документа, но и да прелъстява зрителя. Това е терен, който игралното кино е напуснало по дефиниция, а науката не може да пристъпи, защото от нея някак по задължение се очаква да бъде малко по-скучна.
Филмите в програмата
- На 22 септември ще участвате в срещата "Увод в (кино)документалистиката" в Регионалната библиотека в Бургас. Какво бихте искали да разберат младите хора за начина, по който се създава един документален филм за историята?
- Според скромното ми мнение е достатъчно, ако разберат, че в това кино нямат право да лъжат или измислят, но са свободни да интерпретират в широките граници на личното си знание. Е, оттам насетне трябва да постигнат това лично знание, защото именно в този жанр полуграмотността и духовното бабаитство личат веднага.
- Къде, според Вас, е границата между историческия факт и авторската интерпретация, когато историята се разказва чрез кино?
- Фактът може да се тълкува, да се разказва вкусно и оглежда от различни ракурси, но никога нямаме право да го интерпретираме съобразно мерака си. В противен случай филмът се превръща в предизборен клип и умира.
- Защо българите толкова трудно разговаряме за историята си, без да я превръщаме или в национална гордост, или в национална травма?
- Защото, от една страна, сме недостатъчно образовани. Училището ни отдавна загуби онова ниво, което позволяваше на дори неизкушените от историята да напуснат класните стаи с прилично знание за миналото. Образователната ни система бълва незнаещи и - още по-лошо - дълбоко незаинтересувани хора. От друга страна, с всяка изминаваща година историята в България се превръща в инструмент за лична (партийна или корпоративна) облага. Историята у нас се разказва, за да послужи някому за нещо. Излишно е да казвам, че това е не само порочно, но и дълбоко увреждащо за поколенията напред.
Филмите в програмата
- Има ли опасност днес да обичаме повече мита за историята, отколкото самата история, особено когато митът е по-удобен от фактите?
- Това имах предвид. Започваме да четем историята като буквар по митология. И това рано или късно ще роди неизтребимите демони на недоучената посредственост.
- Когато един исторически факт противоречи на националното ни самочувствие, готови ли сме да го приемем, или предпочитаме да сменим разказа?
- Уви, вместо да върви в обратната посока, световната тенденция отива именно натам - разказът да съответства на мерака и самопредставата. Нищо да не накърнява изкривения образ, който всяка нация е създала за себе си. Тя обикновено гъмжи от войводи, съкровища и ледени калоферски хора. Ние не сме изключение от това световно правило, но със съжаление отбелязвам, че сме мераклии да сме сред първенците.
- Тази година DOCK посвещава специална програма на 80 години от края на Третото българско царство. Защо 80 години по-късно този период продължава да предизвиква толкова силни емоции и спорове?
- Третото българско царство, траяло едва малко над 70 години, е периодът на европеизация и модернизация на България, период, в който опитваме да постигнем и националния идеал. За жалост, той попадна в два сериозна капана - първо на комунистическата идеология и образователната й система. И второ: изпълни се с бели петна, цели години от периода, за които или е някак недопустимо да се говори спокойно, или идеологизацията е достигнала войнствени противопоставяния. Но въпреки това гилдията продължаваме да работим, крачка по крачка.
DOCK е създаден през 2018 г. и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Бургас и Национален филмов център.
Пълна програма и допълнителна информация можете да откриете тук: https://filmfestburgas.com/
Филмите в програмата
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екатерина Томова
