Г ригор Димитров се завръща на корта утре след 37 дни отсъствие заради контузията, получена в I кръг на “Уимбълдън“.
31-годишният тенисист ще открие сезона на твърди кортове във Вашингтон ($1,96 млн.) срещу познат съперник - Адриан Манарино. Поставеният под №5 Гришо, който почва направо от II кръг, е спечелил и трите им мача досега. В навечерието на турнира Димитров коментира така травмата на крака си: „Разочарованието бе голямо, тъй като положих сериозни усилия, за да се подготвя добре за сезона на трева. Преди това бях играл силно на клей, трудих се много усърдно и осъществявах различни видове тренировки. Паузата обаче се оказа скрита благословия, защото реших да оставя ракетата за малко и просто да се наслаждавам на живота. Ходех на плаж, гледах телевизия, посещавах любимите си ресторанти и нямаше нужда да се притеснявам за това какво ям и в колко си лягам. След около седмица вече мислиш по различен начин и тенисът започва да ти липсва. Щастлив съм, че отново се завръщам здрав, без да чувствам болка”.
Колкото до бъдещето си, звездата ни призна: “Осъзнах, че вече трябва да щадя тялото си повече, тъй като е понесло много сериозни натоварвания. Целта ми е да бъда своята най-добра версия и докато съм здрав и се наслаждавам на играта, мисля, че ще имам много добри шансове да побеждавам. Има много причини да мисля, че съм можел да имам по-добра кариера, но след това си припомням, че все още играя и съм сред най-добрите в света. Не съжалявам за нищо, което съм направил на корта или извън него. Смятам, че кариерата ми до момента е доста интересна. Не бих казал, че съм много далеч от оттеглянето си, но ако съм здрав, бих могъл да играя още 7 години, може би дори повече. Звучи като много време, но ако се замислиш, всъщност не е толкова много. Опитвам се да правя равносметка на всичко, което съм постигнал, и е хубаво да знам, че все още имам шанс да се съревновавам с най-добрите”.
Равносметката на Григор, който е професионалист от 2008 г. и достигна до №3 в света, завършва така: „Не исках да съм обсебен от тениса до степен, в която това да започне да влияе негативно върху разбирането ми за живота. Родителите ми също имат сериозна заслуга, особено майка ми, тъй като тя непрестанно ми повтаря: „Можеш да си велик шампион, но по-важно е да си най-добрият човек, който би могъл да бъдеш“. Това е нещо, в което съм вярвал през целия си живот. Ако бях по-обсебен от тениса, може би щях да спечеля още няколко трофея или да стигна до по-висока позиция в ранглистата, но се чувствам напълно удовлетворен от това, което съм постигнал. За мен това е значението на успеха”.
