В дъждовната вечер на 14 септември 1991 г. целият живот на уругвайското семейство Форлан се преобръща. 17-годишната Алехандра, дъщеря и сестра съответно на футболистите Пабло и Диего Форлан, се връща от танци с приятеля си Гонсало в родния им Монтевидео. След жестока катастрофа момчето умира на място, а момичето дълго се бори за живота си, оцелява, но и досега е в инвалидна количка.
Разходите по лечението на Алехандра вкарват в сериозно затруднение Пабло, а за набирането на средства помага лично приятелят му Диего Марадона. През 1993-та аржентинската легенда гостува в клуб „Караско Лаун“, където играе тенис с фамилия Форлан. По това време там тренира и малкият Диего, който се разкъсва между мечтата да стане професионален тенисист или да продължи с футбола, с който започва по улиците на Монтевидео. Тъй като тренировките му в двата спорта се застъпват, талантът избира футбола, в който до националния отбор стигат баща му Пабло и дядо му по майчина линия Хуан Карлос Корасо, дори станал треньор на Уругвай. Любопитното е, че и двамата са печелили Купата на Америка, което по-късно се отдава и на самия Диего, който е първият играч с над 100 мача за националния тим (кариерата си завършва със 112 двубоя и 36 гола).
„Представете си какво беше за мен да имам възможността да бъда около Марадона, да играя футбол и тенис с него – беше невероятно. Имахме наистина добри отношения. Беше много състезателен тип. Получи се хубава игра”, спомня си Диего, който и досега пази снимката със своя велик съименник от посещението му на клей кортовете в клуба от детството на Форлан.
Именно там от 11 ноември той ще се включи в първия си тенис турнир от веригата „Чалънджър“. Нападателят, който натрупа слава в отбори като Манчестър Юнайтед, Виляреал, Атлетико Мадрид и Интер, се завръща към детската си любов. Откакто през 2019-а прекрати кариерата си, той участва в няколко ветерански турнира и дори в момента е 113-ти в света в категорията над 45 г.
Другата седмица обаче най-добрият футболист на световното през 2010 г. се впуска в далеч по-сериозно предизвикателство, в което ще разчита много на партньора си. В схемата на двойки Форлан ще играе отново с аржентинска звезда – бившия №49 на сингъл Федерико Кория.
В идеалния случай Диего тренира по два часа сутрин и следобед срещу приятели, а освен това работи с бившия капитан на Уругвай за Купа „Дейвис“ Енрике Перес-Касарино. Същевременно поддържа форма с фитнес, голф и футбол. Разбира се, Форлан отчита, че не е на нивото на опитните професионалисти в тениса.
„За него е подарък, че може да играе с тях, но ще бъде трудно – обяснява Енрике, според когото възпитаникът му е пример за желание и отдаденост. – Съперниците им с Кория ще се нуждаят от точки и пари, така че ще хвърлят всички сили срещу Диего”.
„Ако докато още ритах, ме бяхте попитали дали мога да играя в ATP Tour, нямаше да си го представя“, уверява Форлан, чиито идоли са Борис Бекер, Иван Лендъл и Горан Иванишевич.
Неговата страст към тениса винаги е била налице и през 2003-та той се изправя срещу колегата си в атаката на Юнайтед Рууд ван Нистелрой в централата на Nike в Портланд. Сред зрителите са сър Алекс Фъргюсън и техните съотборници. „Всички искаха да видят кой ще спечели. Натискът беше голям. Рууд не беше тренирал, колкото мен, но имаше умения. Все пак го победих в края“, спомня си през смях Диего.
Във футбола водещ е десният му крак, но на корта е левичар и докато навремето е изпълнявал бекхенд с две ръце, вече го изпълнява с една. През последните 15 месеца той участва в пет турнира от веригата 45+ на Международната федерация по тенис (ITF), като през август дори стига финал в Асунсион, Парагвай. „Не знам дали съм първият професионален футболист, който ще има шанса да играе срещу професионалисти в тениса, но за мен това е привилегия. Ала аз нямам какво да губя и ще й се насладя“, уверява Форлан.
Колкото до сестра му, тя също вдъхновява с духа си цялата фамилия Форлан и уругвайското общество. Алехандра завършва психология, става първата жена с лиценз от ФИФА за мениджър в Уругвай, а от 2009-а управлява фондация, която помага на хората, пострадали при пътни инциденти и подпомагаща предотвратяването им. Най-важната битка, която е спечелила, обаче е тази да продължи да живее въпреки здравословните си проблеми.
„Благодарна съм, че мога да дишам, да се радвам на слънцето и природата – за повечето хора това е даденост, но за мен не е, защото на няколко пъти видях смъртта в очите. Мисля, че съм родена силна, но и семейството много ми помогна, майка ми, братята ми бяха винаги до мен – признава Алехандра, чиято болка е, че самата тя не е успяла да стане майка. – Но пък много обичам племенниците си. Важна е и любовта към себе си. Ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш никого. На моя 50-и рожден ден тази година цялото ми семейство беше там, това беше най-незабравимият момент в живота ми, винаги ще го нося в себе си. Всички отвориха сърцата си и ми написаха послания. Това е, което те кара да живееш“.
Посланието на Диего беше следното: „Обичаме те толкова много! Ти си нашият голям пример. Още много години да се радваме на живота заедно“.
Радва се на 4 деца от бивша хокеистска
Преди да срещне настоящата си жена, Диего признава, че търси връзка с обикновено момиче, след като вече е имал с известно такова – Заира Нара, сестрата на Уанда. С Паз Кардосо той започва връзка през 2012-а, когато тя учи медицина и играе за националния отбор по хокей на трева.
За 10 г. брак Паз (34) дарява Форлан с 4 деца – Мартин (8 г.), Лус (7), Сесар (5) и Хосе (3). „Благодаря ти, Диего, че ме направи най-щастливата жена на света“, написа Кардосо в Инстаграм.
