П ътят към Формула 1 започва още в детството и често изисква жертви, които остават невидими за феновете. Докато техните връстници ходят на училище, пишат домашни и мислят за университет, бъдещите звезди на моторните спортове прекарват седмици по картинг пистите, пътуват из цяла Европа и постепенно избират между образованието и мечтата за Формула 1. Някои успяват да завършат с отлични оценки, други напускат училище още като тийнейджъри, а историите им понякога са по-интересни и от случващото се на пистата.
Формула 1 изисква почти пълно отдаване още от ранна възраст. За повечето бъдещи пилоти всичко започва с картинг на пет-шест години – точно когато започва и училищният живот. Следват тренировки, състезания, пътувания и десетки пропуснати учебни дни. С всяка следваща крачка към професионалния спорт образованието става все по-трудно за съчетаване с кариерата.
Как обаче се справят настоящите пилоти във Формула 1? Историите са изненадващо различни.
Серхио Перес напуска училище рано, Ботас се готви за автомеханик
Серхио Перес израства като затворено и срамежливо дете в Гуадалахара. Семейството му често сменя местожителството си, а още на шест години Чеко започва да се състезава с картинг. На 15 години мексиканецът предприема огромна крачка – премества се сам в Германия, за да преследва мечтата си в автомобилния спорт.
При подобен режим нормалното образование практически става невъзможно и Перес така и не минава по класическия път до завършването на средно образование. Валттери Ботас постъпва по коренно различен начин.
Финландецът не само завършва училище, но решава да придобие и професия, ако планът с автомобилния спорт се провали. Ботас записва професионално училище, където се обучава за автомеханик. „Колите ме интересуваха много повече от скучната математика. Но за мен беше важно да имам истинско образование“, разказва по-късно той. Придобитите технически знания му помагат и като пилот, тъй като разбира по-добре механичната страна на състезателните автомобили.
Алонсо получава специално разрешение, но не завършва докрай
Ланс Строл също започва картинга като малък, а след преместването на семейството му от Канада в Женева преминава към домашно обучение. Майка му държи изключително много той да получи диплома и контролира всяко домашно. Строл успява да завърши средното си образование, въпреки че признава, че ученето никога не е било сред любимите му занимания.
Историята на Фернандо Алонсо е малко по-различна. Испанецът започва да кара още като тригодишен, след като баща му прави картинг, първоначално предназначен за по-голямата му сестра.
Постоянните състезания постепенно превръщат посещаването на училище в почти невъзможна задача. За него дори е издадено специално разрешение от испанското Министерство на образованието, което му позволява да съчетава ученето със спортната си кариера. Алонсо се справя добре до последния етап от образованието си. През 2000 година обаче провежда впечатляващи тестове за Минарди и перспективата за Формула 1 става реална. Тогава окончателно избира автомобилния спорт.
Сайнс учи до сутринта след състезания
При Карлос Сайнс образованието е задължително. Баща му – легендарният рали пилот Карлос Сайнс-старши – поставя ясно условие: ако оценките паднат, картинг няма да има. Така младият испанец трябва да бъде еднакво дисциплиниран и на пистата, и в класната стая. След състезателни уикенди той се прибира у дома и вместо да спи, понякога учи до седем сутринта, след което отива директно на изпит. Дори когато вече участва във Формула 3, баща му продължава да настоява първо да завърши училище. Сайнс го прави успешно. По-късно признава, че това е било важно за развитието му като личност.
Албон не стига до финалните изпити
Алекс Албон израства във Великобритания и учи в престижно частно училище в Ипсуич. Родителите му държат на образованието, но състезанията постепенно започват да заемат почти цялото му време.
Самият Албон признава, че успехът му не е бил впечатляващ. В крайна сметка той пропуска изпитите GCSE, които британските ученици обичайно държат на 16 години, и се концентрира изцяло върху кариерата си в Европа.
Хюлкенберг е можел да управлява транспортна фирма
Нико Хюлкенберг завършва училище и дори започва специализирано обучение в сферата на транспорта и логистиката. Причината е семейният бизнес – баща му притежава транспортна компания. При провал в автомобилния спорт бъдещият пилот е имал съвсем реална алтернатива. Успехите във формулните серии обаче идват навреме и Хюлкенберг прекратява обучението, за да се съсредоточи върху състезанията.
Окон понякога спи пред училището
Историята на Естебан Окон е сред най-необичайните. Французинът израства в семейство с ограничени финансови възможности. Баща му има автосервиз и Окон прекарва голяма част от детството си сред автомобили, инструменти и двигатели.
Състезателният календар постепенно започва да пречи все повече на училището. Понякога семейството се прибира от състезание толкова късно, че Окон спи в караваната пред входа на училището, за да влезе в клас веднага след отварянето.
На десетгодишна възраст директор му казва да се откаже от състезанията, защото „това е спорт за богати“ и няма да стигне далеч. Години по-късно Окон вече е пилот във Формула 1. На 14 години преминава към дистанционно обучение и вероятно успява да получи диплома.
Бермън избира Ферари пред университета
Оливер Бермън е възпитаник на престижната King Edward VI Grammar School в Челмсфорд. Той се справя отлично с ученето и дори постига максимален резултат по немски език на GCSE. След това обаче печели важни титли, влиза в Академията на Ферари и се мести в Италия.
За да преследва Формула 1, Бермън се отказва от програмата A-level и възможността директно да кандидатства в университет. Майка му не е особено щастлива от решението. Самият той обаче смята, че университет може да бъде завършен и по-късно, докато шансът за професионална кариера в автомобилния спорт е много кратък.
Гасли бил шутът на класа, но имал отлични оценки
Пиер Гасли е сред пилотите, които успяват сравнително успешно да съчетават училище и автомобилен спорт. В детството преподавателите дори предлагат французинът да прескочи един клас заради способностите си. Майка му отказва, защото смята, че той трябва да се наслаждава на детството си.
Гасли описва себе си като „шутът на класа“. Обичал да се шегува и да забавлява съучениците си, но добрите оценки му позволявали да се измъква без сериозни наказания. По-трудното било друго – понякога отсъствал до четири месеца през учебната година заради състезания.
На 13 години влиза в специална програма на френската автомобилна федерация в Льо Ман, където спортът и образованието вървят паралелно. Гасли в крайна сметка полага успешно тежкия френски изпит Baccalaureat и получава диплома.
Колапинто се връща в Аржентина за дипломата си
Франко Колапинто също напуска традиционното училище заради автомобилния спорт. Като 14-годишен се премества в Италия и постепенно поставя образованието на пауза. Години по-късно, вече като част от академията на Уилямс, аржентинецът се връща в родината си, за да положи необходимите изпити.
Получава дипломата си без специални облекчения. След това прави символичен жест – подарява самия документ на своето училище като благодарност за подкрепата.
Лоусън избира трасето пред класната стая
Лиам Лоусън също напуска училище сравнително рано. Новозеландецът е обсебен от автомобилите още като дете. Негови съученици си спомнят, че тичал из класната стая и имитирал звука на състезателни двигатели.
Когато трябва да избира между училище и кариерата, предпочита състезанията. Той дори разглежда това като предимство. Докато конкурентите му в европейските серии учат между сесиите, Лоусън може да мисли единствено за пилотирането.
Линдблад спира картинга заради училище
Арвид Линдблад има напълно различна семейна среда. Майка му е завършила Кеймбридж, а в семейството образованието е поставено на изключително високо ниво. Заради важни изпити Линдблад дори спира картинга за няколко месеца на 12-годишна възраст.
По-късно, след като влиза в Академията на Ред Бул, преминава към дистанционно обучение. Той успява да постигне отлични резултати на изпитите GCSE, въпреки че има дислексия. Сред най-силните му предмети са математиката и химията.
Верстапен прочел две книги през живота си
Историята на Макс Верстапен е може би най-крайният пример за това как автомобилният спорт може да подчини цялото детство. Баща му Йос Верстапен организира учебната програма така, че Макс да посещава училище само веднъж седмично. През останалото време учи с частен преподавател по време на непрекъснатите пътувания между картинг пистите.
Самият Макс никога не крие, че не обича училището. Той дори признава, че през живота си е прочел докрай само две книги – автобиографията на Марк Уебър „Aussie Grit“ и мемоарите на футболната легенда Йохан Кройф.
Верстапен не стига до стандартните финални изпити. Баща му е убеден, че синът му притежава достатъчно изключителен талант, за да постави всичко на една карта. Решението определено се отплаща.
Аджар носи физични формули върху каската си
При Исак Аджар картината е коренно различна. Баща му е квантов физик и родителите първоначално очакват той да се насочи към академична кариера. Въпреки все по-сериозните ангажименти в моторните спортове Аджар завършва училище и полага изпитите си.
Науката остава важна част от идентичността му. По каската му присъстват препратки към принципа на неопределеността на Хайзенберг, уравнението на Шрьодингер, формули на Планк, Дирак и Бернули. Името му също не е случайно – кръстен е на Исак Нютон.
Пиастри – почти образцов ученик
Оскар Пиастри е един от най-академично ориентираните пилоти. Любимите му предмети са математика, физика и информатика, а самият той признава, че без моторните спортове вероятно би станал инженер.
След преместването си от Австралия във Великобритания учи в престижния Haileybury and Imperial Service College. Сред бившите възпитаници на училището са легендарният пилот Стърлинг Мос и режисьорът Кристофър Нолан.
В последната година посещаемостта на Пиастри пада до едва 35% заради състезанията. Въпреки това той успешно полага изпитите и получава диплома. Самият австралиец смята, че знанията му по физика и инженерни науки са реално предимство във Формула 1.
Норис остава без официално средно образование
Ландо Норис също учи в престижно училище, но постепенно състезателният му график става несъвместим с традиционното образование. Семейството му наема личен учител, който пътува с него. В крайна сметка Норис не полага финалните изпити GCSE и остава без стандартна диплома за средно образование.
Това обаче не означава, че обучението му напълно спира. Програмата му е концентрирана върху математика и физика – знания, които днес му помагат при работата с телеметрия, аеродинамика и настройка на автомобила.
Леклер завършва престижен лицей в Монако
Шарл Леклер има сравнително традиционно образование за стандартите на Формула 1. Монегаскът учи в престижния Lycée Albert Ier – училище, през което е минал и княз Албер II.
Леклер има добри оценки и не изпитва неприязън към училището. След завършването обаче решава да не продължава в университет и се посвещава на кариерата си във Ферари. По-късно признава, че това е било риск, защото при провал в автомобилния спорт е нямал особен резервен план.
Хамилтън е жертва на расистки тормоз
Училищните години на Люис Хамилтън са сред най-тежките. Бъдещият седемкратен световен шампион учи в Стивънидж и разказва, че е бил подлаган на расистки тормоз от други деца. Той определя този период като един от най-трудните в живота си.
Когато Рон Денис и Макларън решават да финансират състезателната му кариера, условието е едно – Хамилтън трябва да продължи да учи сериозно. Същото настоява и баща му Антъни. Британецът се подготвя за изпитите си в специализирано училище в Кеймбридж, но впоследствие не продължава към университет, защото кариерата му вече се развива стремително.
Години по-късно именно преживяното в детството се превръща в основа за една от неговите каузи. Хамилтън създава Mission 44 – организация, насочена към по-достъпно и приобщаващо образование за деца и младежи.
Ръсел сравнява Гран при с училищен изпит
Джордж Ръсел учи в престижната Wisbech Grammar School, а впоследствие преминава към дистанционна форма. Британецът вижда директна връзка между училището и Формула 1. Според него подготовката за състезателен уикенд прилича на подготовка за важен изпит – изучаваш информацията, повтаряш я непрекъснато и в решаващия момент трябва да използваш всичко научено.
Антонели учи между полетите и пита инженера си за математика
Историята на Андреа Кими Антонели може би най-добре показва колко трудно е днес да се съчетаят училище и Формула 1. Родителите му от самото начало поставят условие – слабите оценки означават край на картинга.
Италианецът учи международни отношения и маркетинг в технически институт край Болоня. Кариерата му обаче се развива толкова бързо, че дебютният му сезон във Формула 1 съвпада с последните му училищни изпити. Той пише домашни в самолети, летища и моторхоума на Мерцедес.
Дори неговият състезателен инженер Питър Бонингтън понякога му помага с математиката. След дълги пътувания Антонели понякога отива директно от летището в училище. Родителите му отказват да направят компромис с дипломата и италианецът успешно завършва образованието си.
Формула 1 или училище?
Историите на пилотите показват, че няма един правилен път. Верстапен, Норис, Албон и Лоусън поставят автомобилния спорт над традиционното образование. Пиастри, Сайнс, Гасли, Строл, Ръсел и Антонели успяват да завършат, въпреки огромните натоварвания.
Ботас дори придобива професия, а Аджар продължава да демонстрира любовта си към науката и във Формула 1. Общото между всички тях е друго. За да стигнеш до Формула 1, детството почти никога не е нормално. Докато другите деца мислят за домашното за утре, бъдещият пилот трябва да реши дали следващата контролна е по-важна от следващия старт. А понякога от този избор зависи цялата му кариера.
