З а шампиона Тадей Погачар тайни в Обиколката на Франция няма, но не така стоят нещата стане ли въпрос да общува на френски.

Като момче колоездачът от малкото словенско селце Кланец упорито отказвал да учи езика, въпреки че майка му Мариета била учител и преподавала именно този предмет. „Мога да ви кажа причината. Когато Тадей и брат му Тилен правеха бели, им се карах на френски. И те започнаха да си мислят, че всеки път, когато чуят този език, са направили нещо нередно“, обясни пред Procycling госпожа Погачар, която заедно със съпруга си Мирко следваше сина си с кемпер по време на Тур дьо Франс. И всичко това, за да си поговори с него за някакви си 30 секунди след всеки етап.

Футбол

Нейното момче влезе в историята с третата поредна и общо пета титла от Тур дьо Франс. „В момента просто искам да се насладя на момента. Няма значение дали победата е петата или първата. Невероятно е да нося жълтата фланелка в Париж. Не мисля за историята или каквото и да било. Просто искам да се отпусна, да се върна у дома и да се наслаждавам на малките неща в живота“, каза минути след финала 27-годишният Тадей, който се влюбил в колоезденето, когато бил на 9.

В началото за него футболът бил всичко. Той повтарял всяка стъпка на 2 години по-големия Тилен. Затова и когато батко му започнал да тренира Царя на спортовете, той също го направил. „Когато Тилен видя, че Тадей се справя наистина много добре, напусна отбора, за да се захване с баскетбол“, разказва Мариета и не пропуска да отбележи колко много се радвала, че и двамата изоставили футбола, за да се насочат към колоезденето. „Атмосферата около игрището, с всички крещящи родители, беше много агресивна. Никак не ми се нравеше“.

Преходът се оказва определящ за семейство Погачар, въпреки че в началото финансовите предизвикателства са сериозни. „Бяхме много щастливи, че и двамата започнаха с този спорт. Беше твърде скъпо и не можехме да си го осигурим. За наш късмет клубът осигури първите велосипеди, обувките и каските“.

Мляко

Колоезденето бързо се превърнало в страст, в най-важното нещо в целия свят. Когато получавал джобни, Тадей ги заделял и събирал за очила, чорапи, гуми. На 12 вече печелел по 5 или 10 евро за победа в състезание. „Сумите постепенно набъбнаха с течение на годините и в един момент вече можеше да си позволи всичко“, продължава с разказа си мама.

Другата голяма мания на Тадей и Тилен бил едноколесният велосипед. „Един съсед имаше такъв и дойде на събиране с него. Показа на всички как се кара и децата полудяха. Искаха да се научат и им купихме едно, скоро след това взехме и второ. Упражняваха се по цял ден. Ако им даде едноколесно колело сега, ще се справят със сигурност. Тадей и Тилен бяха много изобретателни. Когато ги пращахме за мляко, казваха, че било трудно да ходи. Мятаха се на тези колелета и отиваха“.

Освен двете момчета в семейството на учителката по френски и съпруга й Мирко, служител във фабрика за столове, има още две деца. Най-голяма е дъщерята Барбара, а най-малка е Вита.

Задружно

Всички те са много задружни и много се забавляват, когато са заедно. Родителите редовно се включвали в приключенията на децата си. „Постоянно правехме нещо заедно, играехме настолни игри, карти. Ходехме до фермата на родителите на Мирко, за да вадим картофи“, издава още тайни мама Мариета и разкрива, че като момче Тадей бил запален по покемоните и прекарвал часове да сглобява лего.

Всички заедно потеглили и на семейна почивка през 2011 г. Целта им била да стигнат до Лион, но заради тунел със скъпа пътна такса между Италия и Франция били принудени да избират друг път. Само за да се окажат блокирани от колоната на Тур дьо Франс. „Имахме възможност да видим етапа. Това беше най-хубавият ден от нашата почивка“.

Така малко преди да навърши 13 г. Тадей се сблъскал за първи път с Обиколката на Франция, в която дебютира 9 години по-късно и стана шампион. На 21 той стана вторият най-млад, спечелил състезанието, след Анри Корне, който успя през 1904-та на 19 г.

Така беше поставено началото. Година по-късно словенецът отново триумфира в Париж. Направи го също така през 2024, 2025 и тази година, за да се нареди до легендите Жак Анкетил, Еди Меркс, Бернар Ино и Мигел Индураин, които също имат по пет победи.

Челюст

На финала го очакваше годеницата Уршка Жигарт. Две години по-голяма от него, тя също е колоездачка и е №1 сред дамите в Словения.

На 1 август в Лозана тя ще застане на старта на Тур дьо Франс при жените. До последно участието й беше под въпрос заради тежка контузия, която получи при падане в Обиколката на Швейцария през юни. Тогава не завърши състезанието заради фрактура в челюстта. Малко по-късно в същия ден нейният Тадей спечели втория етап при мъжете и едва дочака да се качи на подиума, не даде интервю, а пое към болницата, за да бъде до любимата.

Тадей Погачар Уршка Жигарт
АП/БТА

„Тя ми оказва невероятна подкрепа. Повече, отколкото мога да си представя. Без нея нямаше да продължа да правя това, което умея най-добре. Тя прави живота ми по-лесен – както на колелото, така и без него“, заяви загриженият словенец. Феновете му пък припомнят как на световното първенство през 2024-та той едва не се успал, но тя се погрижила да го събути навреме и да е на линия за старта. „Не съм ранобудник. Бях си навил три аларми. Пренебрегнах първата и продължих да спя. Но Уршка не ми позволи и ми спести голям стрес“, призна тогава звездата.

„Аз правя компромиси по-често, но предвид името, кариерата и постиженията му това е напълно разбираемо. Ако можех да се съсредоточа върху себе си на сто процента, може би щях да постигна повече. Но без Тадей щях да имам много по-малко опит, щях да получавам по-малко съвети и да пропусна повече възможности. Така ми е добре. Той често си мисли, че правя повече жертви от него, но това не е така. Но иначе е вярно, че когато тренираме заедно, прекарвам по-малко време под душа, за да мога след това да сготвя. Това са малки неща и не са проблем“, разказа Уршка пред Sportal.si за любовта си с големия шампион.

Надежда Кърликова Надежда Кърликова
Тадей Погачар Тур дьо Франс шампион велосипед