Познаваме я като онова смело до лудост момиче, което години наред блестеше в една от атрактивните и опасни дисциплини – сноубордкроса. Александра Жекова стигна до 4 олимпийски игри, оставайки на косъм от медалите в Сочи 2014 (пета) и Пьонгчанг 2018 (шеста). Два пъти е финалистка на световно първенства, а за Световната купа има 17 подиума (3 победи). След като надгражда образованието си в НСА, с дипломи от бизнес училището в Харвард, университета на Британска Колумбия и Erickson Coaching International, Жекова вече е търсен спортен психолог и мотивиращ лектор. И, разбира се, съпруга на Христо Пеев и майка на 4-годишната Христина.
- Александра, разкажете ни за новия голям проект, който започвате? Само към български спортисти и компании ли е ориентиран или вярвате, че можете да достигнете до клиенти по цял свят?
- Performance Lab е естествено продължение на моята работа в спорта. Съчетава психология, коучинг и интегративни подходи за развитие на хора и екипи. Това не е просто проект, а пространство за развитие на високо ниво – място, в което работим върху представянето, психическата устойчивост и цялостното благополучие както на спортисти, така и на бизнес организации. Комбинира научни подходи с практични инструменти, които могат да се прилагат директно в реална среда – под напрежение, в динамика и при високи очаквания. Проектът започва от България, но е създаден с ясна визия за международно развитие. Темите, с които работя – като устойчивост, лидерство и екипна синергия – са универсални. Чрез онлайн формати и партньорства вярвам, че можем да достигнем до клиенти по целия свят, без да губи своя персонален подход.
- Кой ви подкрепя в това начинание?
- Към момента е проект, който развивам с малък екип, като основната посока и развитие се задават от мен. Постоянно надграждам уменията си и интегрирам нови подходи, за да предлагам най-актуалното и ефективно в работата си с клиенти. За мен е важно да изграждам стабилна основа и ясна концепция, като в същото време постепенно и устойчиво разширявам мрежата от партньори.
- Какво ви накара да се обърнете към работата си като спортен психолог?
- Още в началото на моя път в спорта осъзнах, че психиката е факторът, който най-често прави разликата – не само в представянето, но и в това как един човек преминава през трудностите, напрежението и очакванията. Това ме насочи естествено към психологията – като начин да разбера в дълбочина как функционира човекът в среда на натиск и как може да развие устойчивост, увереност и вътрешна стабилност. Психологията е наука, която се развива непрекъснато и изисква учене през целия живот. За мен обучението не е еднократен процес, а постоянна част от развитието ми. Инвестирам време и енергия, защото вярвам, че когато работиш с хора, носиш отговорност да бъдеш подготвен, актуален и полезен.
- С баща ви Виктор бяхте самотни воини, които успяха да пробият до елита на сноуборда. Вярвахте ли, че този спорт може толкова да се развие в България?
-В началото пътят наистина беше като на самотни воини – с много вяра, постоянство и готовност да вървиш напред, дори когато няма изградена среда или ясна подкрепа. Винаги съм вярвала, че снежните спортове имат потенциал в България, но развитието, което виждаме днес, е резултат от усилията на много хора – състезатели, треньори, семейства и организации. Днес вече има цяло поколение млади спортисти с повече възможности, по-добра подготовка и ясни примери пред себе си. Това променя не само нивото на спорта, но и начина на мислене за развитие и успех в България.
-С какви чувства се връщате към собствената си кариера?
-С благодарност и осъзнатост. Това беше път, изпълнен както с успехи, така и с предизвикателства, които ме изградиха не само като спортист, но и като човек. Точно трудните моменти ми дадоха най-ценните уроци – за устойчивостта, дисциплината и вярата в себе си. Днес гледам на този период като на основа, върху която стъпвам в работата си.
- Имахте ли предизвикателства като психолог на националните отбори по футбол?
- Предизвикателствата са свързани основно със спецификата на процеса. Като част от щаба имаме по-скоро епизодично участие, което изисква бърза адаптация към нивото на всеки играч и към средата, от която той идва. Всеки състезател има различен опит и нагласи, което изисква бърза адаптация и ефективност в кратък период от време. Това, което ме изненада приятно, е откритостта и готовността на младите спортисти да работят върху себе си.
- Най-вълнуващият ви момент като водеща на олимпийското студио по БНТ?
- Цялото преживяване беше изключително вълнуващо. Най-запомнящият се момент обаче бяха сълзите след медала на Тервел Замфиров. Това беше миг, в който тялото реагира преди разума – една чиста психосоматична реакция, въпреки контрола пред камера. Сълзи от радост – защото целта беше постигната. Един много човешки момент, който напомня, че зад професионализма винаги стои и сърцето.
- През годините участвахте в различни тв проекти, бихте ли го направили отново?
- Тези участия бяха безценен опит, защото ме поставяха в нова среда с различни изисквания. Бих се включила отново, ако има смисъл и възможност за развитие.
- Позицията ви за Витоша, откъдето вие самата поехте към големия спорт?
- Темата е деликатна, защото в нея се пресичат различни интереси, отговорности и визии. Моята позиция винаги е била свързана с търсенето на устойчиво решение. Вярвам, че развитието на спортната инфраструктура е стратегически важно за всяка нация – това е инвестиция в здравето, активността и дългосрочната работоспособност на обществото. В същото време опазването на природните и национални паркове не е просто избор, а отговорност, която изисква ясни политики, закони и реален контрол. Истинското предизвикателство е да мислим дългосрочно – какви условия създаваме днес и в каква среда искаме да живеят следващите поколения. Здравето, образованието и културата трябва да бъдат водещи ценности. Когато има ясна визия, устойчиво управление и отговорен подход към развитието, тогава можем да говорим за истински напредък като общество. Дори вкъщи се стремим да живеем отговорно, доколкото е възможно – чрез малките ежедневни избори, които в дългосрочен план имат значение.
- Какво обичате да правите с дъщеря си?
- Най-ценно е времето заедно – независимо дали спортуваме, пътуваме или просто си четем.
- Малките радости, които ви помагат в трудни моменти?
- Да спра за момент, да си поема дълбоко дъх и да насоча вниманието си към нещо, в което намирам вдъхновение. Тези малки паузи ми дават перспектива и ме връщат към вътрешния баланс.
- За какво бъдеще мечтаете?
- Вярвам, че днес можем да възпитаваме повече осъзнатост, ценности и адаптивност. Мечтая за бъдеще с повече мъдрост, баланс и свързаност – със себе си, с другите и със света около нас. Именно това създава устойчиво общество.
- На вас лично какво ви помага да се изправяте, след като ви е било най-трудно?
- Ясният смисъл в това, което правя, и връзката ми с целите и процеса. В трудните моменти фокусът върху това, което зависи от мен, беше решаващ.
- Как приехте случилото се с Малена? Какво мислите за бързия й възход и травмите ли са най-трудното, което трябва да преодоляват спортистите?
- Всяка подобна ситуация има своя по-дълбок контекст, който заслужава внимание. Случаят с Малена ясно показва колко тънка е границата в елитния спорт – един инцидент на пистата може да промени всичко за секунди. Това са моменти, в които не говорим само за физическа травма, а за силно психологическо преживяване. Травмата в такъв контекст не е просто възстановяване на тялото. Тя включва и преодоляване на страха, връщане на увереността и отново изграждане на усещане за доверие и контрол. Именно това прави възстановяването толкова деликатно и постепенно. В същото време е важно да има разбиране и подкрепа – защото зад резултатите стои човек. Вярвам, че с правилната среда и грижа Малена има потенциала да премине през този период и да се върне не само физически, но и психически по-силна.
