Е дин миг, който да запали искрата! От това се нуждаеше България на Евроволей 2026. И този миг дойде във втория гейм срещу Израел онази вечер, когато спорно съдийско решение в наша вреда и провокации от страна на израелците събудиха звяра в момчетата на Джанлоренцо Бленджини, и те бяха като машини до края на мача.
„Хареса ми реакцията на отбора, която може би беше провокирана и от този момент на протест. От този момент нататък се получи един емоционален шок, който промени поведението на отбора и техническите качества. Започнахме да сервираме по-добре, станахме по-лоши в хубавия смисъл, по-добри в атака“, заяви Бленджини след мача.
И наистина – крайно време е националите да започната де се държат като лоши момчета и като световни вицешампиони, защото досега бяха изпаднали в някаква летаргия. Прекалено любезни домакините се оказахме, а трябва да е точно обратното – да доминираме, да покажем самочувствие и дори ярост, когато е необходимо.
Досега мачовете със Северна Македония и Португалия ги взехме без особено напъване, само с името си. При студения душ от Украйна само на моменти бяхме добри, а това срещу толкова качествен и силов отбор е твърде недостатъчно.
Срещу Израел разочарованието от поражението от Плотницкий и компания заплашваше да провали цялата еврокампания на „лъвовете“. Но тогава дойде точката на пречупване и нашите полетяха.
Първият гейм бе много тежък, започнахме сковано с много неточности във всички елемент от играта, с липса на концентрация, с остатъчна негативна енергия от загубата с Украйна, с подценяване... Така се стигна до кошмара. Във втора част колебанията продължиха до 18:18, когато едно спорно съдийско решение промени енергията в нашето поле. Първо започнаха бурни протести в нашия лагер, второ – насъбраната енергия се канализира в правилната посока. Имахме нужда от такова събуждане, да излезем от летаргията и да започнем да играем волейбола, който можем. Ясно е, че вече никой не подарява победите, а трябва да си ги заработиш. В края на гейма взехме правилните решения и изравнихме резултата. Този втори гейм беше своеобразен Рубикон за националите. Преминехме ли го, ясно беше, че ще победим.
Третият гейм бе образец за модерна игра на бързи обороти. Това, което не се получаваше в първите две части, заработи на пълни обороти - сервис, блок контраатака... Превъзходството ни бе смазващо, най-вече заради енергията и агресията, която липсваше в началото. В последната част машината беше набрала скорост и нямаше как да бъде спряна - отново доминация във всички компоненти и закономерна победа.
Всичко завърши благополучно, въпреки че имаше малко повече изразходване на енергия и малко повече скъсани нервни окончания. Да се надяваме, че е било за добро и днес срещу Полша нашите ще бъдат много по-освободени психически и ще направят мача с главно М, който досега им убягваше.
Още за тима - в новия брой на "Мач Телеграф"
