М ъчно ми е, че не успях да стана "Спортист на годината" - това призна олимпийската шампионка Стойка Кръстева. Преди два месеца боксьорката остана на второ място в допитването до спортните журналисти, което бе спечелено от друга олимпийска шампионка - Ивет Горанова. Кръстева се върна към игрите в Токио и разказа любопитни неща както за подготовката си, така и за самите състезания.
Мъчно ми е, че не успях да стана "Спортист на годината" - това призна олимпийската шампионка Стойка Кръстева. Преди два месеца боксьорката остана на второ място в допитването до спортните журналисти, което бе спечелено от друга олимпийска шампионка - Ивет Горанова. Кръстева се върна към игрите в Токио и разказа любопитни неща както за подготовката си, така и за самите състезания.
"Имаше моменти по време на подготовката, когато някои неща не се получаваха, призна Кръстева в интервю за "Букмейкър рейтинги". -В един момент ударих лошо ръката си и три седмици тренирах само с една ръка, а през това време съперничките ми са се раздавали на сто процента в тренировките. Тогава си мислех на каква квалификация и Олимпиада ще участвам, когато мога да използвам само едната си ръка?! Благодаря на целия ми екип, на семейството ми, на мъжа ми, които не спряха да ме подкрепят в тези най-трудни моменти.
Колкото на самите игри - може би напрежението е най-лошото нещо, което може да ти изиграе лоша шега. Напрежението заради пандемията. Защото ти тренираш, подготвяш се цял живот и недай Боже да ти излезе положителен тест, всичко отива на кино. Всичко се проваля и приключва! А ние знаехме, че нямаме друг шанс. Аз се завърнах конкретно за тези Олимпийски игри, преди това имаше само една квалификация, която я прекратиха по средата на турнира. Ние знаехме, че това е нашият шанс
Колкото до "Спортист на годината" - мъчно ми е по-скоро заради треньора ми и заради близките ми, които очакваха да спечеля. Опитах се да обясня, но пак ме изкараха, че съм злобна и ред други неща и затова не ми се говори много по тази тема. Обидно ми е, че нещата се разделиха и аз казах, че няма какво повече да постигна освен олимпийския нвръх. Но за мен най-голямото щастие е да съм тук в залата при децата. Ситуацията я приемам като разделяне на спортовете и спортистите.
За мен обаче най-радостното е, че целият отбор на България в Токио успя да си предава положителната енергия. Защото, когато Антоанета Костадинова взе сребърния медал, всички искахме да се докоснем до нея, за да може да даде късмет и на нас. След това така беше и с Ивет Горанова. Накрая, след като аз станах олимпийска шампионка, момичетата от художествената гимнастика дойдоха при мен и така си предавахме късмет, положителна емоция и българската сила", допълни Кръстева.
Монитор
