- Г-н Делийски, вотът мина, до дни ще са ясни и имената на депутатите. Какво очаквате от новото НС и какви са спешните задачи пред него?
- При такава структура на представителството, на разпределението на мандатите, които „Прогресивна България“ (ПБ) има, няма да има протакане на процедурата по избор на шеф на НС. Парламентът бързо ще започне работа. Проблем може би ще е това, че голяма част от депутатите от ПБ ще заемат места в изпълнителната власт – министри, зам.-министри, шефове на агенции. Вероятно ще се стигне до това едни депутати да положат клетва, а след месец да имаме съвсем друг състав на управляващата парламентарна група (ПГ). С интерес ще наблюдавам как ще заработи ПГ на ПБ без наличието на структурирана партия. Това са предизвикателства от организационен характер, особено в контекста на спешните действия, които новата власт трябва да взема на държавно ниво.
Има спешна нужда да се приеме редовен бюджет. Очаквам управляващите да започнат с този процес още от конструирането на НС. Второ – политики и мерки срещу галопиращите цени. За това ще трябва време да се реализират, но трябва спешно да се реагира. Заради обективни обстоятелства и заради липсата на редовен кабинет България остана една от малкото страни в ЕС, която няма солидна политика за цените. Въпреки че влизаме в топлия сезон и лятото наближава, това ще е потенциален проблем. На трето място – да започнат в спешен порядък консултации за попълването на всички вакантни места в редица институции, чиито състави са с изтекли мандати. Има толкова много позиции, които НС трябва избере, че ще имат работа поне за месец. Задачите изглеждат ясни. Въпросът е подходът и балансът – между това да решаваш вътрешните си организационни задачи и да работиш за решаването на проблемите на обществото. Това според мен ще е първият риск и голямото изпитание пред новата власт.
Не е лесно да се управлява без партия. Да, имаш мнозинство и голяма ПГ, но тази група е изключително разнородна. След като се запълнят местата в изпълнителната власт, ние ще имаме съвсем нови депутати, които са били от 5 до 8 място в листите. Остава открит въпросът как са събирани, какви са взаимоотношенията между тях, лоялността.
- Кой ще бъде тогава първият тест пред Радев и новото мнозинство в НС?
- Как ще изглежда бюджетът - това е тестът, който ще отговори на въпроса какъв тип легитимност и лоялност търси новата власт. Какво имам предвид? Зад този огромен резултат, който постигна ПБ, стоят два типа подкрепа. Едната е народната, популистката, която не трябва да се подценява. Вторият тип подкрепа е корпоративната, и то основно от едрия капитал. И пак стигаме до липсата на ясно структуриран политически субект и на детайлна програма. Надявам се кабинетът да излезе бързо с управленска програма. Това обаче поставя въпроса чии интереси ще бъдат защитени в бюджета, а и в правенето на политика изобщо. Дали интересите на едрия капитал, или интересите на по-широки социални групи. Независимо какво се говори в предизборната кампания, интересът на милионера е различен от този на пенсионера. Това, което е добро за милионера, невинаги е добро за пенсионера. Ако в кампанията може да обещаваш на едните да не им пипаш данъците, а на другите да им вдигнеш доходите, то когато започнеш да правиш политика и бюджет, тези неща няма как да станат едновременно. Това ще бъде първият лакмус за това чия подкрепа и легитимност ще използва новата власт.
- Това не се ли обуславя от неизяснения профил на ПБ – център-дясно, център-ляво? Къде точно се позиционира ПБ?
- Важен въпрос, който остана встрани в рамките на кампанията. Дори на студент в първи курс по политически науки, като му дадеш програмата на ПБ, за да я прегледа, ще види, че в икономическата си част тя е ултрадясна. Тя е класическа неолиберална икономическа програма. Говори се за пазар, дерегулация, ниски данъци за богатите и т.н. Затова нямам съмнение как ще действа кабинетът на терена на икономиката. Нищо няма да се промени. По другия вектор заявките на Радев са, че изповядва по-консервативна, патриотична програма.
Това е една комбинация между културен консерватизъм плюс неолиберализъм в икономиката. Изключително класическа комбинация, която може да видим на места в Европа и САЩ. Няма нищо изненадващо. Големият въпрос е как? За ПБ и за Радев като фикус на желанията и мечтите на голяма част от населението гласуваха и много хора, които се определят като леви. Проблемът е, че в идеите на ПБ няма нищо ляво. Това е и другото предизвикателство. Как ще се прави политика в ситуация, в която по време на кампанията се обещава на всекиго по нещо? На русофилите си казал: Да живее Русия! На русофобите си казал: Русия е лоша. Казахме вече за бедните и богатите. На защитниците на еврото си казал: Аз съм привърженик на еврото. На противниците на еврото си казал: Аз имах проблем с еврото. Когато обаче се действа на терен и в изпълнителната власт, се налага да се заеме позиция. Тук идва следващото предизвикателство – как Радев и хората му ще управляват очакванията на различните групи, които си противоречат.
- На този фон Борислав Сарафов подаде оставка и има нов и.ф. главен прокурор следващите шест месеца. Ще отпуши ли това пътя към промени в съдебната власт?
- Позволете ми да дам по-солиден контекст. Всяка такава голяма политическа турбуленция и промяна с огромен резултат в България е свързана със солидно преразпределение на собственост и капитали. Това е четвъртият път за 35 години – като започнем от Костов с голямата приватизация, минем през Сакскобургготски, който трябваше да легализира тези резултати, и Борисов, който трябваше да управлява огромния поток от евросредства, за да стигнем до Радев. Има пряка зависимост между солидни трансформации на терена на собствеността и капиталите и трансформацията във властта. Защо казвам всичко това? Фигурата на главния прокурор у нас е мислена като гарант на процеса на тази трансформация на капитали и собственост. Най-естественото нещо е с идването на новата власт да дойде и нов главен прокурор. Не виждам нищо по-нормално и логично от това.
- Но смятате ли, че сега по-лесно ще се реализира съдебната реформа?
- Както под израз борба с олигархията, така и за съдебната реформа може да разбираме всичко. Смяната и попълването на ВСС не е съдебна реформа. Чисто институционално е добре този сектор от властта да заработи. Какво си представяме изведнъж? Съдебната власт и прокуратурата ще започнат да отсъждат справедливо. Това не се случва и в най-развитите демокрации. Не виждам основания това се случи и в България. Това не означава, че не трябва да изискваме ефективна работа от правораздавателните институции.
- Според вас ще успеят ли ПБ и ПП-ДБ да намерят допирни точки, за да сменят ВСС, защото трябва конституционно мнозинство? Или по-скоро ще има извиване на ръце и опити за налагане на свои кадри във ВСС?
- Този въпрос стои отворен. Да не забравяме, че ако не стане с ПП-ДБ, Радев има възможност да го направи с ГЕРБ. Те имат почти идентичен брой депутати. Това винаги е опция. Познавайки практиките и политическата култура на Борисов, той може да влезе в такъв тип взаимоотношения. Само преди дни той заяви, че ГЕРБ се връща към солидния си антикорупционен профил. Да предпоставяме автоматично, че конституционните мнозинства могат да се формират през ПП-ДБ, ми се струва политически наивно, защото има и други варианти. Трябва да си дадем сметка, че политическите преговори за тези постове ще се случат в среда, която позволява на силния и победителя по-лесно да наложи версията си. Убеден съм, че Борисов чака такава покана.
- В редиците на ПП-ДБ продължава да има напрежение заради листите, в случая заради Манол Пейков. Докога в ПП-ДБ ще ври от противоречия?
- То така започна. Моята прогноза е, че коалицията ще се разпадне. Всяка една коалиция се създава и съществува, за да изпълни определена цел. Когато я изпълни или срещне даденото предизвикателство, най-естествено е да се развали. Аз не виждам оттук нататък какво може повече да събира ПП и ДБ. Те със сигурност са извън властта. Не се задават предсрочни избори поне година. Те не могат да влияят върху политическия процес. Струва ми се логично да видим една постепенна дезинтеграция на коалицията и създаването на две отделни ПГ в НС.
- Кой е по-силният партньор – ДБ или ПП, предвид факта, че първите този път ще имат повече свои депутати в парламентарната група?
- Това е и в основата на проблемите - кой колко човека ще вкара в НС. Това го показа и самата кампания. Нямаше обща кампания. Всеки си правеше собствена. В момента, в който се тръгне към разделяне, няма никакво значение кой е по-силният просто защото те вече няма да са един субект. Това с меренето на това кой е по-силен е прелюдия към логичния разпад на коалицията.
- В събота предстои заседание на Националния съвет на БСП, на който Крум Зарков ще иска вот на доверие. Смятате ли, че ще го получи и как ще се отрази на БСП да е извън НС?
- Не знам дали ще го получи. Този ход на Крум Зарков е логичен. В ситуацията, при която БСП вече не е в НС, е логично Зарков да продължи започнатото. В тази кампания БСП бе единствената партия, която говореше за промяна на данъчна система, за трансформация на публични сектори. Все изключително важни неща за България. Предложи наистина лява алтернатива, но просто никой не искаше да ги слуша. Българската политика има нужда от левица в момента. Няма левица в НС. Това е изключително странно, при положение че интересите на огромната част от обществото са в синхрон с една лява политическа програма. Пред БСП има 2 варианта – или тотално да се трансформира, като стане част от създаването на една нова левица, без да е с претенции за доминиращ фактор в нея, или просто да мимикрира. Заявките на Зарков бяха в полза на първия вариант. Логично е той да остане и да се опита да бутне партията в тази посока.
- Казахте, че има нужда от лява партия в НС, но преди дни лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов подаде ръка към тези избиратели и поясни, че могат да бъдат техен представител в НС?
- Всеки си загражда, когато една група са осиротели. Това обаче не прави „Възраждане“ лява партия. Те си имат своята програма, идеи, легитимност и гласоподаватели. Избирателите не са леви или десни. Онова, за което гласуват, може да е ляво или дясно. Исторически погледнато, традиционни избиратели на левицата са гласували и за много десни партии.
- По време на кампанията имаше спекулации, че ПБ и Румен Радев може да промени външнополитическия курс на България. Смятате ли, че това въобще е възможно?
- Не, не. Това бяха предизборни рамки, през които трябваше да се мобилизират избиратели сега. Много е спорно кои избиратели повече се мобилизираха. Защо казвам твърдо категорично не. Първото нещо, което Радев направи, когато обяви влизането си в политиката, бе да отиде в Берлин. Нали не си мисли, че е отишъл там, за да се види с 20 човека от българската диаспора? Той отиде да се види с едрия немски оръжеен бизнес, за да се гарантира нашата оръжейната индустрия. Всичките оръжия, които България произвежда и продава, не отиват за Путин. Второ – рафинерията „Лукойл“ бе един от инструментите за влияние на Русия. Вече не е руски. Тепърва ще се взимат решения за собствеността на рафинерията. Това са огромни средства. И това решение със сигурност няма да е за Русия, а най-вероятно за САЩ. Екзитполовете в деня на вота показа, че повече от 30% от българските турци са гласували за ПБ. Това нещо не става без санкцията на турската държава. Взаимоотношенията с турската власт при всички положения минават през определен тип бизнес отношения, като започнем от „Боташ“. Още повече че Радев не е Орбан. Той едва ли ще си позволи такъв тип поведение или блокира определени решения в рамките на европейските институции. Това бе безсмислена употреба на подобен тип страхове, която само създаде шум в системата.
- Какво трябва да направи ГЕРБ да се възстанови пред факта, че наесен има президентски вот, а догодина и местни избори?
- Първо трябва да се подготвим за президентския вот. И то да потърси широк формат, с който да се яви на този вот. На ГЕРБ няма да е никак лесно. Онези структури на местно равнище – бизнес и клиентелни, които дълго време работеха с тях, огромна част са се пренасочили на този вот. Това се вижда и по трансфера на гласове в определени райони и секции. Няма да им е лесно и на местните избори. ГЕРБ бе така структурирана като партия, че зависеше от захранването с ресурс от централно равнище на местните корпоративни агенции. Спирането на този ресурс ще прекъсне немалка част от лоялността. Както при БСП, при ГЕРБ също е нужно преосмисляне на ролята им. Това са нормални неща в политиката. Въпросът не е някой да триумфира над краха на другия, а трезво да се оцени ситуацията. Това е важно не само за ГЕРБ, особено в ситуация, в която имаме тотално разнебитена партийна система. Приветстват всеки опит за заздравяване на партиите. Следващата година няма да им се налага да влизат в коалиции и имат време.
Това е той:
- Завършил е езикова гимназия в Плевен
- Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“
Тихомира Михайлова
