П рез годините се научих да оценявам таланта, който нося. И то до такава степен, че да се чувствам комфортно навсякъде с него. Това заяви певицата Маги Джанаварова пред Мон Дьо.
"Независимо от това до каква степен хората са видели моя талант. Аз вярвам, че те не са го видели все още целия. Това е този парадокс. От една стена голямото признание и от другата страна недостатъчното място, на което те поставяме. Тук основна тежест и вина нося аз. Когато аз не успявам да бъда толкова постоянна в кариерата си и в музиката, която пускам, е нормално така във времето хората да забравят за мен под някаква форма, за моя глас. Но пък аз съм достатъчно упорита да им напомням. И ще им напомням много по-често. Нещо, което ми прави в последните години впечатление, може би и не само последните, но последните по-осезаемо, че всъщност се подкрепа много повече нахалството, настоятелността, устойчивостта в една и съща посока. Независимо от това каква би била цената. А това не стига при мен. Изобщо на картата. При мен нищо не е на всяка цена", категорична е тя.
Имаше ли такива, които ти казаха трябва да бъдеш друга?
Да. Имало е такива хора, които се си опитвали да измислят скандали и сами ги предлагали, за да ми се случат по-лесно нещата, защото знаем, че това е нещото, което те изтласква най-бързо, там горе, в поле зрението на медиите, на хората, в разговорите. Това е най-бързият път. Аз не вярвам в максимата, няма лоша реклама. Аз имам достойнство, имам виждания за начина, по който искам да съществувам и за начина, по който да ме вижда моето дете. И да, за мен има лоша реклама.
Как обаче оцелява един артист, който отказва да бъде фалшив?
Ами ще ти кажа, с глас и нещо, което ми прави впечатление на участието, на което ходя, е любовта, която расте у хората, които ме гледат. Да, аз не съм в медиите в момента, не съм по радиата, но пък имам щастието хората да познават гласа ми и да имат нужда да го чуват.
Кое е най-самотното нещо в това да бъдеш певицата Маги Джанаварова в България? Какво не си показала на тази публика?
Аз съм много раним човек, изключително емоционален и много често се налага да прикривам това, защото бидейки не в топ класациите в момента, ако кажа каквото идея негативно за тази сфера, аз ще бъда очернена. Вярвам, че от всеки един, който се припознава в това, което аз не разбирам и не харесвам, ако започна да говоря негативни неща за нашия музикален бизнес или за нещата, начина по който се случват, начина по който се успява, със сигурност аз няма да бъда разбрана, ще бъда наречена хейтър? Не просто, тя не е там, тя завижда.
Какво можеш да ми кажеш от истинското си мнение, така че да не кажат тя завижда или тя не е там?
Те са много неща. Много с звената, на които понякога се чувствам недооценена и незначима. И винаги е свързано, разбира се, с музика, която пускам. Това, което мен не огорчава, най-вече е свързано с ротацията на песните ми, с музикални награди. Не ме огорчават наградите в никакъв случай, но аз нямам проблем с това, че не получавам награди. Не имам проблем с начина, по който се получават тези награди. Тези неща някак си не са ми чисти, поне не и в моите очи.
Кое е по-унизителното или по-трудното, когато публиката не те вижда, или когато твоята индустрия се прави, че не те вижда?
Със сигурност е второто. Със сигурност другото не съществува. Хората, които ме харесват и хората, които искат да ме слушат и ме слушат, те ми го показват по всякакъв начин. Хубавото в днешно време е интернетът и достъпът на всички до него. Това минимизира ефекта на всички медии, на всички радиа, телевизии. Със сигурност интернет в момента е силата за музикалния бизнес.
Какво прави обаче това невиждане, това непризнание с психиката на един чувствителен човек като теб?
Смазва ме, лута ме. Преди няколко месеца бях до такава степен разочарована от музикалния бизнес и разколебана, че наистина си казах, добре, има ли смисъл от всичко, което правя? Има ли смисъл да продължа да правя музика след това, което виждам пред очите ми? То е пред очите на всички. Ако я случка всъщност те възпали този път? Ще я запазя за себе си. Да, но беше така да кажа, преживях. Просто бях много огорчена. Буквално няколко дни не знаех къде се намирам. Плаках доста дълго време. И въпреки всичко се старая тези неща да ни ги показвам. Защото знам, че могат да бъдат разчетени по различен начин.
Ако музикалния бизнес беше човек, щеше ли да го обичаш?
Щеше да ми се наложи. Трябва да приоритизирам къде са повече позитивите и къде са повече негативите. И по-скоро ще кажа, че бих го обикнала.
Веднага след като родих, аз си казвах, аз няма шанс да изпадна в следродилна депресия. Няма шанс! Аз съм човек, който е ходил на терапия, който горе-долу знае как да се справя с емоциите, независимо от това колко са силни. И в момента в който родих, пет дни след това Магдалена беше в депресия. Тежка при това.
Как започна всичко?
Ами започна с едни пет дни, в които аз не излязох от вкъщи. Това в мен беше нещо, което преобърна каруцата. Тотално ме смаза. Аз съм много социален човек. Човек, който не може да стои... Максимумът, в който мога да стои вкъщи един ден. Детето беше абсолютно ново нещо за мен. Беше ми трудно в началото да се усетя като майка. Абсолютен страх, ужас, че първо съм лоша майка, че не си приемам детето и не чувствам, нямам сякаш този майчински инстинкт, който например, моя приятел, той имаше повече майчински инстинкт от мен. Това мен ме побъркваше. Чудих се как може мъжът до мен да има повече усет и ако щеше да има повече спокойствие и любов и уравновесеност от мен. Следващото нещо беше сега наистина дойде краят за мен. Аз от тук нататък ще пера дрехи, ще чистя. Не обичам да готвя. Това не се е променило. И след като родих, не готвя, но животът ми щеше да е това вкъщи. Това беше един огромен страх за мен, защото аз като един артист, който до сега е правил само това. Аз съм била само артист. Нищо друго. Изведнъж работата ми отива на някъде в ъгъла. Тя не съществува в този момент. Особено в началото, когато си майка. И мен този страх ме влетя със все сила. Всички тези неща ме влетяха едновременно. И тогава най-голямата опора беше мъжът до мен. И абсолютно винаги ще съм благодарна за това, което той направи за мен. Разбирането, с което подхождаше във всяка една ситуация. Ние излязохме, може би, няколко дни след като той видя, че не се чувствам добре. Намерихме начин да излезем. Той ми казва, как си чувстваш? Добре ли си? Тази депресия и това лутане в моите емоции и страхове то си продължава и до ден днешен вече с много по-слаба сила. Много по-малко. Има периоди, в които се завръща това. Абсолютно, да. Има ги, да. Терапията, според мен, е абсолютно решение. Другото решение, да, разбира се, е човека до теб. Това беше 70-50% от решението. Моят човек.
В какво се съмняваш днес?
Веднага ти казвам в какво съмнявам, защото се съмнявам от сутринта. Вчера ме нямаше цял ден. Елизабет е болна и се наложи 4 човека да я гледат. Сутринта като станах, тя се събуди и може би, час и половина не спря да ме прегръща, да ми казва, че ме обича, да ме целува. И аз си казвам, добре, това е някакво неизмеримо щастие. Това е най-голямата любов, която съм изпитвала някога под някаква форма. И аз трябва да изляза след 2 часа отново. Изпитах вина, че отново трябва да изляза и отново няма да съм целият ден с нея, защото буквално цял ден ме няма. И не знам дали ще успея да се прибра преди да заспи. И изпитвам сега вина за това. Новата песен е точно този сблъсък между старата и новата. И онзи сблъсък, който беше по средата. Който беше между тях. В периода между тях. Неслучайно се казва „Лудост”. Защото е имало моменти, в които съм си казвала аз няма да оцелея психически в това състояние. Всъщност това е моята лудост. Пътя, през който преминах, за да стигна до това, което съм днес. И човека, който съм днес.
Депресията промени ли любовта между вас?
Със сигурност я направи по-силна. Всичко това между нас в момента е много по-силно и много по-устойчиво. Всеки ден той ми напомняше, че ме обича. Всеки ден ми казваше, че съм красива. Аз изобщо не изглеждах добре, не се чувствах добре, нямах мотивация да изглеждам добре. Той е моята светлина, за която съм си мечтала. Може би я трябвало да мина през това, за да мога да разбера всъщност кое е истинското. Кое е истинската любов.
