З ащо новата звезда на плуването Сара Къртис се раздели с плитките си – нейната запазена марка?
Причините са две. „Обичам плитките, ще ги направя отново. Ала осъзнах, че те са начин да скрия нещо, което никога не съм оценявала истински. Бях вдъхновена от биографичния филм „Майкъл“. В сцените, в които той е дете с „Джексън Файв“, си помислих: „Защо трябва да крия красивата си афро коса?“, разказва пред „Кориере дела сера“ момичето, родено от майка нигерийка и баща италианец в Савиляно, регион Пиемонт.
За Сара косата е източник на гордост и по време на интервюто тя постоянно си играе с нея, гали я, разрошва я. „Горко на всеки, който докосне косата ми, само аз имам право. Най-накрая се примирих с нея, преди я мразех, но сега я обичам естествена“, уточнява Къртис, след като се прибра след първата си година в щатски университет.
„Там обаче плитките са прекалено скъпи. Няма смисъл да харча 500 евро, когато майка ми и лелите ми с удоволствие ги правят за два часа. А не съм и много сръчна, така че свалянето им сама е мъка“, обяснява Сара, която стана най-бързата първокурсничка в историята на NCAA. В края на юни на италианския шампионат в Ричоне пък подобри европейския рекорд на 50 метра гръб с 25,49 секунди, чупейки и италианските рекорди на 50 и 100 м св. стил.
„Промених гледната си точка за спорта и живота. Увеличих тренировките си и резултатите са налице. Академично беше много трудно, с някои наистина стресиращи моменти“, споделя Сара, която сама усложнила следването си по психология: „Избягвах лесните изпити през първата година и веднага избрах някои препятствия като статистика и неврология. Риск. Успях да оцелея благодарение на подкрепата на моя екип и Тод“.
Става дума за Тод Десорбо, бивш треньор на женския национален отбор на САЩ, а сега старши треньор на Университета на Вирджиния. „Докато учех за изпита по статистика, бях невероятно напрегната. Една сутрин не чух алармата в 7. Отворих очи в 7:07, втурнах се към басейна и Тод ме видя паникьосана. Признах му за страха си от изпита. На следващия ден той ме освободи от тренировка. С екипа му са много взискателни, очакват най-доброто, но знаят, че сме млади. Имаме редовни индивидуални сесии с психолог. Системата улеснява нещата: не принуждава студентите да са изключителни спортисти, а когато тренират, се забавляват много, невероятно позитивни са. Докато при нас има негативизъм, който може да ни саботира. В САЩ станах по-позитивна“.
Сега за Къртис предстои ново предизвикателство – европейското в Париж (10-16 август), където ще бъде сред фаворитите за медали както на гръб, така и в свободния стил. „Щастлива съм, че съм една от тези, които трябва да бъдат победени. Това е знак за растеж. Под напрежение винаги мога да дам малко повече“.
В подготовката й помага треньорът, който я е изградил – Томас Маджора. „Прави ми голяма услуга да следва програмата, изготвена от Десорбо. Купих си високоговорител за музика, вече не мога да плувам в тишина. Бих искала да насърча по-младите да променят лошото си отношение, което и аз имах. В Америка оплакване не съществува, дори те молят да млъкнеш, за да не влияеш негативно на другите. Вярвам, че дисциплината винаги ще победи таланта. Ако талантът не се тренира, той се превръща в нищо“.
Как преживяват нейната трансформация мама Хелън и татко Винченцо? „Догодина ще дойдат за финалите на NCAА в Шарлотсвил. За мама винаги ще бъда 6-годишната Сарета, която водеше на тренировки. Дори сега, когато имам шофьорска книжка, тя казва: „Ще те закарам“.
Всъщност първите й спомени за водата са травмиращи, защото винаги й било студено. Купили й гащеризон, който не покривал целите ръце, но тя си внушавала, че й е по-топло. Преди да открие стихията си, минала през спортната гимнастика и баскетбола, но установила, че не може едновременно да тича и да дриблира. „Когато мисля за кариерата си, все си представям майка и татко заключени в басейните по цели уикенди, в парещата жега, само за да гледат 35 секунди изпълнение. Родителите ми бяха на всяка едно състезание и това беше от решаващо значение за мен”.
„Правихме жертви като всички съзнателни родители – заяви пред „Стампа” Винченцо, бивш колоездач, станал шофьор на камион. Среща двайсетинагодишната Хелън на пазара в Торино, докато тя купува яйца. Тъкмо е пристигнала от Нигерия, а той – от Централна Италия. „Историята ни е на двама мигранти, които заживяха заедно. Любовта и подкрепата за децата ни са спонтанни. Резултатите на Сара винаги са били впечатляващи, но направихме същото и за 2 години по-големия й брат Андреа, който също плуваше. Стана електротехник, доволен е от работата си и се гордеем с него”.
Другият важен -Андреа (21), в живота на Сара носи фамилията Пушеду и е неин колега и любим. Суетна е като всяко момиче и за 20-ия рожден ден на 19 август си е направила подарък предсрочно – чанта на „Луи Вюитон”, за която отдавна мечтаела.
Недостатъци на популярността? „Мило ми е, когато хората ме разпознават, особено децата”, твърди Сара, а относно расистките нападки отчита: „Този вид невежество ще продължи в Италия още дълго. Парадоксалното е, че често те обиждат именно защото правиш нещо добре и затова винаги казвам, че хейтърите всъщност са най-големите ми фенове. Аз съм италианка до мозъка на костите си, а смесицата от култури е моето най-голямо богатство. Да ми се казва, че не съм италианка, само защото съм от смесена раса, е отвратително. Боря се с тази гадост със спокойствие и хумор, говорих за мултиетничността и на прием при президента Матарела”.
Винченцо разкрива, че децата му никога не са били в Африка, но усещат очарованието от корените на майка си. Културният микс е предимство: те са взели най-доброто от двете страни.
„Плуването е самотно и досадно занимание – въздъхва Сара. – Но в тази досада и самота има и нещо освобождаващо. Мечтата ми е олимпийски медал от Лос Анджелис 2028”.
