Ш он Уайт беше само на 19 г., когато спечели първата си олимпийска титла в халфпайпа в Торино през 2006 г. В Пекин 16 години по-късно вече трикратният олимпийски шампион ще гони четвъртото си олимпийско злато. Уайт, който от 2020 г. е гадже на актрисата с български корени Нина Добрев, смята, че е голям успех, че на 35 г. е още на върха в спорт, който се променя толкова много.
„Аз съм най-старият състезател в дисциплината. Чувствам като почетен медал“, заяви Уайт пред Би Би Си.
При първото злато в Торино майка му го гледа от трибуните, а след състезанието му казва: „Вече завинаги ще останеш в историята като Шон Уайт, олимпийския шампион. Ще носиш това до края на живота си.“
С прякор Летящия домат заради дългата тогава червена коса Уайт е лесно разпознаваем.
„Бях само на 19, нямах идея колко голямо нещо беше това, колко много хора по света гледат какво правя. А след олимпиадата нямаше как да ходя никъде. Определено ми промени живота“, казва Уайт.
По това време сноубордът не е толкова разпространен спорт. Американецът казва, че е трябвало да убеждава учителите си, че отсъства заради важни състезания.
„Всяка една стъпка беше борба да ни приемат и да не гледат на нас, все едно сме луди.
Мислеха, че си пропилявам живота със спорт, който не е истински спорт“, казва Уайт.
Но спортът и самият той стават все по-известни, а Летящия домат трупа все повече фенове, особено след втората си титла във Ванкувър. Той печели и шест титли в суперпайпа в Екстремните игри, като става шампион и в скейтборда, с което се превръща в първия с успехи и в летни, и в зимни екстремни игри.
Серията му на зимните олимпийски игри обаче е прекъсната в Сочи, където остава четвърти. Уайт признава, че по това време губи желание и мотивация.
„Бях на върха и се пуснах последен, но още преди старта стоях там и си мислех: „Уау, ще загубя.“
Беше като да гледаш филм, чието развитие няма как да контролираш
След като загубих, излязох от транса и си казах: „Е, значи това е чувството да загубиш на олимпиада.“
По това време той тренира сам, за да измисля нови трикове, но загубата е повратен момент за него. И тогава започва да се готви с други състезатели.
„Осъзнах, че имам нужда от повече хора, от моя отбор, от приятели, от хора, с които да работя и да се забавлявам.“
На олимпиадата в Пьончан Уайт отново се класира за финала с най-висок резултат, което значи, че трябва да се пусне последен по трасето. Тогава обаче си казва, че ще спечели, и го прави с 97,75 точки – най-високия резултат в историята на халфпайпа на олимпийски игри.
Четири години по-късно той отново е на олимпиада, която може да се окаже и последната в кариерата му.
„Сега гледам да извлека радост от всеки момент. Всички спортисти знаят, че има ограничено време, в което можеш да правиш това, което правиш. И когато този прозорец започва да се затваря, гледаш да се забавляваш“, казва Уайт.
На въпрос дали предстоящата олимпиада ще е като Сочи или Пьончан, той отговаря: „Не знам дали изобщо съм очаквал да съм на друга олимпиада след последната. Бях доволен как се случиха нещата в Корея. Всеки път, когато дойде състезанието, си казвам: „Как е вратът, как е всичко останало.“ И чак след това казвам какво ще стане.“
Мач Телеграф
