П оследната седмица бе белязана с изгонването на 70 руски дипломати, което бе определено като безпрецедентен акт. България получи рамо за действията си от ЕС.
В същото време обаче Русия се готви за ответен удар.
Посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова даде срок до 12 часа в петък това решение да бъде променено, но в крайна сметка България не отстъпи и прогонените дипломати бяха качени на самолета за дома.
След това Митрофанова предложи на Москва да бъде закрито посолството в София.
Има обаче голяма разлика между затваряне на посолство и късане на дипломатически отношения, за което също заговори руския посланик.
Реципрочният отговор на Москва би бил изгонването на същия брой хора от нашите представителства там, но това е невъзможно, тъй като България не разполага с толкова персонал в представителствата си в руската столица, Санкт Петербург, Новосибирск и Екатеринбург.
Така прекъсването на отношения остава следващият ход в дипломатическия инструментариум.
Какво означава това?
В модерната история България и Русия установяват за първи път дипломатически отношения на 7 юли 1879 г., като от тази дата насам те са били прекъсвани няколко пъти.
През 1886 г. Русия къса официална връзка със София като следствие от кризата с неуспешния проруски преврат срещу княз Александър Батенберг и неговата последвала абдикация. Това води до дълъг 10-годишен период на разрив, през който двете държави не поддържат официални контакти.
Прекъсване на дипломатически отношения е имало и през Първата световна война. Те са възстановени за кратко след Октомврийската революция, за да бъдат прекъснати отново през есента на 1918 г. Едва през 1934 г. Царство България установява дипломатически отношения с СССР, но десет години по-късно, на 5 септември 1944 г., те биват прекъснати от Москва преди Червената армия да нахлуе у нас в навечерието на преврата от 9 септември.
Прекратяването на нормалните дипломатически отношения винаги води до отзоваване на дипломатически представители и закриване на дипломатически мисии и обикновено възниква в резултат на война или при изключително сериозни усложнения между държавите.
По същество самият акт не е разписан подробно във Виенската конвенция за дипломатически отношения, приета от ООН през 1964 г.
Там обаче се регулира какви задължения и права имат страните, като член 45 постановява, че при прекъсване на дипломатическите отношения или дори въоръжен конфликт приемащата държава трябва да осигури съдействие за бързото напускане на служителите на дипломатическата мисия и техните семейства, както и да уважава и охранява помещенията на представителството заедно с неговото имущество и архиви.
Също така "изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и интересите на своите граждани на трета държава, приемлива за приемащата държава."
В следващия чл.46 пък е записано, че "с предварителното съгласие на приемащата държава и по молба на трета държава, която не е представена в приемащата държава, изпращащата държава може да поеме върху себе си временно защитата на интересите на тази трета държава и на нейните граждани."
Най-общо казано страните прекъсват всякакви официални контакти на правителствено ниво, а дипломатическите представителства, заедно с целия им персонал, се изтеглят.
Това от своя страна засяга пряко гражданите, които няма към кого да се обърнат за подкрепа, защита или услуги. Затова понякога се използва посредничеството на трети страни, които служат и за медиатори във всякакви следващи преговори между правителствата.
