- Мехди, как се свързваш с твоето семейство в Иран? Имаш там майка, баща, двама братя. Интернетът там почти не работи, цензурата е жестока. И всички получаваме сведения от хора като теб, които се свързват със своите семейства.
- Да. За съжаление няма никаква връзка в момента. Много, много рядко там успяват да се свържат с интернет. Вчера за първи път се чух с мой близък колега и така разбрах нещо за моето семейство - че са живи и здрави в момента, обаче са в стрес, в шок. Те живеят близо до петролни резервоари, които са ударени. Къщата им е разтресена.
От 21 години живея в България. Аз съм в добро място, на спокойствие. За съжаление моите сънародници и нашите съседи от другите държави, арабските страни и Израел не са спокойни в момента, както и в Иран.
- В кой град живеят те?
- Близо е до Техеран, Карач.
- Нека включим и колегата Камен Петров от Израел. Моля те, разкажи ни как преживяваш бомбардировките от страна на Иран.
- Аз се озовах в Израел съвсем неотдавна, на гости. Сам съм си виновен, че не прецених добре обстановката и реших да дойда. Живял съм тук преди време и затова ми е много приятно тук, но този път беше малко по-различно. Озовах се на място, където хвърлят бомби от небето, където трябва да се криеш в скривалище, и то доста често. При мен тук, в Катания, не е точно така, има два-три пъти тревоги през нощта и през деня също и тогава търся място, където да се крия, ако съм на улицата, а пък ако съм вкъщи, слизам долу в скривалището.
Тук почти всяка къща си има свое скривалище. Защото израелците живеят във война повече от 40-50 години, откакто е основана държавата им. Те са свикнали, обръгнали са вече към това чувство, че трябва да се съхраняват по някакъв начин, а от своя страна трябва и да отвръщат на ударите, както знаете.
- Какво е чувството, като ревнат сирените?
- Чувството е „страхотно“, т.е. страшно е. Тази нощ също два пъти трябваше да ставам. Единия път в 3 часа, другия път в 5 часа. И двата пъти много трудно се измъкнах от кревата, спях. Но се справям, слизаме по стълбите, не е за предпочитане асансьорът.
В скривалището се виждаме с хора и си приказваме най-общи приказки. Те, както вече казах, са свикнали, но никак не им е приятно. Още повече че загиват техни близки.
- Връщам се при Мехди. За разлика от Израел разбрах, че в Иран убежища няма.
- Няма за съжаление. Не са измислили варианти за хората да се спасяват.
- И какво правят твоите близки?
- Те трябва да се скриват, където мислят, че е най-безопасно. Сами трябва да преценяват къде точно.
- Но ти нямаш повече сведения...
- За съжаление няма никаква връзка с тях.
- Но знаеш, че са живи?
- Това поне да. Разбрах, че са живи.
- Брат ти е бил в затвора съвсем до неотдавна. Разкажи ни.
- За двата дни преди два месеца, когато властите стреляха по хората на протестите, над 40 000 души бяха убити от режима и доста бяха арестувани. Брат ми не бе убит, беше сред хвърлените в затвора. Един месец бе там и го освободиха само защото има здравословни проблеми.
- Знаеш ли в какво състояние се е върнал оттам?
- От страх роднините ми дори не обясняват, мълчат. Той също мълчи, не е споделял нищо. Страхува се да контактува с мен. Не знам какво им правят в затвора, но след това мълчат. Аз зная от моите родители за него. Той е на 36 години.
- Камен, ти сподели как сирените в Израел са ви заварили преди няколко дни навън посред бял ден, на открито. Какво се случва с хората на улицата?
- Аз лично не знаех как трябва да реагирам, когато съм на улицата. Огледах се. Бях на една алея близо до морето. Видях трима-четирима души, веднага се насочиха до една стена и легнаха до нея. И аз направих същото. И така трябваше да изчакам 10 минути, докато опасността мине, което не е също съвсем сигурно. Израелците и по телефоните съобщават кога опасността е преминала и можем да продължим да се движим.
Но тамошните хора не са в напрежение. Даже тази сутрин бяхме в скривалището само аз и моята приятелка, други нямаше. Просто на хората вече им омръзна.
Още повече че тук, в Катания, изглежда, не е толкова напрегнато, както в центъра на Израел и в Яфа, където има по-интензивни удари.
- Как се отнасят в Израел хората към войната, към иранците?
- Иран е бил много близък приятел на Израел, преди да дойде режимът.
- Да, така е.
- Много голяма част от иранските евреи живеят в Израел в момента. И те също са с много добро чувство към Иран. Приятел на моя съсед, друз, мюсюлманин, бе убит като част от израелската армия. Друзите тук са много близки към правителството на Израел и воюват заедно с тях, те са и на фронта. Именно такъв офицер беше и друзът, който почина, когото убиха и те го убиха при ливанската граница, знаете, че оттам е основната атака сега към Израел.
- Последен въпрос към теб - очакваш ли, че войната ще свърши скоро?
- Имам особено мнение. В Иран, Меди ще потвърди, има голям фанатизъм от някои хора и те няма да се предадат лесно. Друго казва Тръмп, който очаква, че след два дни войната ще свърши. Това е неговата политика. Но това няма да е никак лесно. Това го осъзнават и израелците. Освен всичко друго те започват да страдат и икономически. Тези бомби, тези ракети, които трябва да хвърлят, освен Железния купол, който унищожава вражеските ракети още във въздуха, струват също много пари.
- Сега ще те оставим засега в Израел. Стискаме палци да се върнеш жив и здрав в София. Късмет!
- Мехди, ти как виждаш бъдещето на Иран?
- Там управляват фанатици и те искат да продължат до края. Въпреки че нямат достатъчно ресурси, достатъчно политическа подкрепа отвътре. И продължават да не се предават. Ако се приключи от американска страна и Израел, режимът ще смята това като голяма победа за Иран. Ще кажат - ние победихме, те не успяха нищо да направят.
- Целта на ударите беше да се даде, или поне така твърдят американците, тласък на иранския народ отново да излезе на улицата и да свали режима. Това обаче не се случва. Много ли ги е страх хората? Или има някакъв много силен натиск?
- Натискът е огромен. Официално по телевизията казаха, който излезе по улиците, е враг и ще бъде убит. От друга страна, Америка и Израел не са потвърдили, че е безопасно хората да излязат на улицата. Те казват в момента – сега бомбардираме, стойте у дома. Когато дойде моментът, ще ви кажем и тогава вие трябва да извършите промяната. Тя не може да дойде от въздуха.
- Ти сподели, че брат ти е бил затворен след последните протести. Как събраха сънародниците ти смелост да излязат на улицата, което нямаше как да се скрие въпреки тоталното информационно затъмнение?
- Роднините на убитите разказват доста неща - те са знаели, че могат да умрат. Въпреки това всички са излезли. Не са виждали бъдеще в Иран. Как да продължат живота си при този режим? Нито има развитие, нито има бъдеще. Дори да имат много добро образование, това не означава, че ще имат успех в Иран. Ти трябва да си включен към режима, за да имаш успех.
- Тоест милиони хора са абсолютно отчаяни от действителността.
- Така е. Излязоха милиони на протест. И ако не беше извършил масовите убийства, режимът вероятно щеше да падне. Виждаш млади хора, деца, падат, загиват. Има много непълнолетни сред убитите.
- Вярваш ли, че режимът ще падне?
- Вярвам. Много трудно обаче. Много жертви ще има пак.
- Дали има връщане обратно?
- Не.
- Ти вярваш ли като иранец, че режимът може да се добие с ядрено оръжие?
- Да.
- А вярваш ли в теорията, че една от целите е Иран да се разпадне на отделни части?
- Никой няма интерес от това. Иран много отдавна е една държава, различни народи живеят там в името на Иран. Американците мисля, че също не са съгласни държавата да се разпадне, също и Израел.
- Може би тук е мястото да напомним, че Иран е древна държава и че иранският народ не е арабски народ, това е персийски народ и че вие сте наследници на една от най-древните цивилизации в света. Какво е мнението ти за наследника на последния шах на Иран Реза Пахлави? Някои казват, че той няма подкрепа в страната. Но виждам, че диаспората по света го подкрепя. Ти как мислиш, дали той е един вариант за бъдещото управление на Иран?
- Мисля, че той е единственият вариант. Той има доста подкрепа. Дори иранците, които не бяха съгласни с него, вече доста от тях го подкрепят. Той обещава честни избори и хората сами да изберат коя държавна система предпочитат. Доста иранци са съгласни да бъдем парламентарна монархия. Вътре вече чуваме неговото име, а в чужбина само то се чува.
- Виждаме обаче много твои сънародници, които показват подкрепа за аятоласите, излизат на митинги. Това режисирано ли е? Или те наистина искат да се запази ислямското управление?
- Режимът винаги разполага с 2-3% от населението. Когато е нужно, ги изкарва на протести, които да показват, че този режим има подкрепа. Така виждаме по телевизията - показват тези хора, които подкрепят режима. Който не е запознат с нещата в Иран, смята, че са 50 на 50 - половината подкрепят, половината не. Но реално не е така. Процентът на привържениците е много, много малък – 2-3 на сто. Хората искат бъдеще, знаят, че няма бъдеще в този режим и той трябва да се махне.
- Ти си роден в Иран. Живял ли си при друг държавен строй, освен при този сегашния, докато си бил там?
- Не.
- Ти не познаваш гражданското общество, светското управление.
- Само съм учил, виждал съм кадри по телевизията.
- А твоите родители какво са ти разказвали за това време?
- Че животът е бил много добре. Просто в един момент идва Хомейни (първият върховен аятолах, б.р.), с помощ от някои държави, защото те не са искали Иран да е велика държава. Хомейни дава много обещания за по-добър живот и хората са го очаквали. Въпреки че аз не мога да разбера това, какво повече са очаквали? Те са живеели добре.
- Мъчно ли ти е за Иран?
- Много. От 21 години не съм виждал моите родители. Те не говорят там много за мен, за да нямат проблеми. Аз съм активен срещу режима. По-добре да не знаят за мен, да мълчат.
- Това е много тежка съдба. Общуваш ли с други твои сънародници?
- Да, разбира се, виждаме се с тях. Бяхме в Германия, за да подкрепим шаха.
- Ти беше там? Разкажи ми.
- 25 хиляди бяхме на един площад, огромно беше. От цяла Европа бяха дошли иранци. За да го подкрепим.
- Сигурно е било хубаво чувство да бъдеш с толкова много твои хора на едно и също място. Видя ли самия Пахлави?
- Да, съвсем отблизо. Много се радвахме. Искаме политиците в Европа да знаят, че ние го подкрепяме. Той е единствената алтернатива за Иран в момента.
-Накрая и теб ще попитам това, което попитах и колегата в Израел - вярваш ли, че ще свърши скоро войната?
- Не. Не вярвам скоро да стане. Те не искат да предадат. А цената е много висока – за всички. Ако продължи, цената ще е висока. Инфлация ще има в целия свят.
Това са те:
- Мехди Мосадегпур е роден през 1981 г. в Техеран
- Учи архитектура в Иран
- През 2005 г. идва в София
- Живее у нас, има собствен бизнес
- От 21 г. не е виждал семейството си, защото е опасно за тях
- Камен Петров е един от най-известните спортни журналисти у нас
- Коментатор №1 в родния бокс
- Живял е в Израел
- Отива на гости неотдавна и войната го заварва там
Михайлина Димитрова
