У крайна, Сирия, Либия, Судан, Централноафриканската република (ЦАР), Мали . . . В тези кризи Русия играе водещата роля почти във всичко - и в големите, и в малките проблеми, показва активната й дейност в Съвета за сигурност на ООН в контекста на явната пасивност на САЩ.
Колкото и да е парадоксално, Москва няма никаква тежест на световната икономическа сцена, нито като финансов принос за Организацията на обединените нации, който е далеч по-малък от този на САЩ, ЕС или Китай.
Украйна, Сирия, Либия, Судан, Централноафриканската република (ЦАР), Мали . . . В тези кризи Русия играе водещата роля почти във всичко - и в големите, и в малките проблеми, показва активната й дейност в Съвета за сигурност на ООН в контекста на явната пасивност на САЩ.
Колкото и да е парадоксално, Москва няма никаква тежест на световната икономическа сцена, нито като финансов принос за Организацията на обединените нации, който е далеч по-малък от този на САЩ, ЕС или Китай.
"Най-силната страна на Русия е, че тя без никакъв срам взривява дипломацията на ООН, когато си пожелае", резюмира Ричард Гоуън, експерт по въпросите на ООН от Ню Йорк, работещ за мозъчния център "Международна кризисна група".
"Противно на Китай, който все още се опитва да бяга от участие в големите битки в Ню Йорк, Русия ще използва правото си на вето в Съвета за сигурност, дори за да оскърби повечето останали членки на ООН", обяснява той за АФП.
През последните месеци руснаците показаха, че действат по този начин в много сфери, често в крайна сметка, насочвайки в свой интерес дебатите или преговорите.
"Русия страда от дефицит на бърза и груба сила, което прави несигурна международната й игра", заявява Бертран Бади, преподавател по международни отношения kв Париж. Запазена марка от Студената война, "някогашната политика на балансиране бе заместена от опасна асиметрия", смята той.
В понеделник Москва наистина не успя да осуети заседанието на Съвета за сигурност по повод Украйна, след като за свикването му гласуваха десет от петнайсетте членки на съвета. Срещата обаче не показа, че има единен международен фронт срещу Русия, а размяната на обиди между Русия и САЩ ясно открои често рецидивиращата парализа на органа, натоварен да отговаря за мира и сигурността в света.
През декември Русия наложи вето на резолюция, в която за първи път се правеше връзка между международната сигурност и затоплянето на климата. Забележително е, че Китай не я подкрепи и предпочете да се въздържи. В понеделник заплахата от руско вето - този път по случая с Либия, накара ООН да продължи едва с три месеца мисията си в Триполи, приемайки руското изискване скоро да замести с нов пратеник американската съветничка от ООН.
"Остаряла партитура"
=================
Руснаците не се притесняват, че са изолирани, "хич не им пука", твърди един дипломат.
Не е нещо ново Русия да прибягва до вето. Във връзка със Сирия Москва го използва, без да се притеснява, петнайсетина пъти от 2011 г. Изненадваща е все пак централната роля на Русия в редица случаи, включително с периферно значение. От август например Москва блокира група експерти, наблюдаващи оръжейното ембарго в ЦАР, с мотива, че тяхното гражданство не им позволява да бъдат безпристрастни.
Според западни посланици, пожелали анонимност, намесата къде ли не с дипломатически и военни средства, използвайки наемници от руската група "Вагнер", както в Украйна или в Африка (в Либия, ЦАР, Мали, Мозамбик . . .), говори за "идеологическа", "твърде политическа" и съзнателно "всяваща смут" стратегия.
Москва обаче отхвърля критиките, че постоянно търси конфронтация на международната сцена или зад кулисите на дипломатическите преговори в Съвета за сигурност.
"Бихме желали сътрудничество със САЩ по по-широк кръг от въпроси", каза например на пресконференция във вторник руският посланик в ООН Василий Небензя. "Не беше наш избор да стесним това сътрудничество само до сферите, в които имаме общи интереси, или дотам, където САЩ имат собствени интереси", уточни той.
Руският дипломат, който през февруари е ротационен председател на Съвета за сигурност - още един лост за контролиране на дневния му ред, продължи с похвалите за случаите, по които двете страни работят съвместно, примерно свързаните с Иран и Афганистан.
Изправени срещу Москва, САЩ изобщо не проявяват инициатива в ООН, за да се противопоставят на руските власти.
По думите на Бертран Бади американците "парадоксално имат подчертан интерес да свирят по същата партитура" като Русия, нищо че "може би е опасно да свирят по остаряла партитура", останала от Студената война.
След "мощна поредица удари", понесени след рухването на Берлинската стена през 1989 г. (Сомалия, Ирак, Афганистан, Сирия, Иран, Венецуела, Китай . . .), САЩ "имат нужда да възстановят доверието към себе си като към суперсила, дори хиперсила" и пред лицето на Русия, разполагаща с "ограничени средства", търсят начин "да покажат, че Вашингтон все още има мускули", коментира експертът пред АФП.
Монитор
