Ф ренският президент Еманюел Макрон и крайнодесният претендент за поста му Марин Льо Пен сблъскаха позиции в разгорещен предизборен дебат, единствения преди балотажа на изборите за държавен глава в неделя, предаде Ройтерс.
Макрон обвини Льо Пен, че е в плен на руския президент Владимир Путин заради отпуснатия преди години от руска банка заем на нейната партия. Въпреки че той също така обвини Льо Пен, че таи неотслабващо желание да извади Франция от Европейския съюз (ЕС), тя отвърна на удара с обещанието да върне парите в джобовете на милиони французи, обеднели по време на петгодишното му президентство.
Телевизионният диспут беше напрегнат през цялото време и беше оцветен с остри реплики и взаимни обвинения за липса на амбициозност във вижданията за бъдещето на Франция. Бързо допитване, проведено за телевизионния канал BFM, показа, че 59% от респондентите намират, че Макрон е бил по-убедителният от двамата, но не е ясно как това ще се отрази в намеренията за гласуване в неделя.
Дебатът започна леко неловко за Льо Пен, която първо издаваше нервност с езика на тялото, а след това започна да говори още преди да е завършила въвеждащата музикална тема. Водещият я прекъсна и помоли да започне отначало, което тя след това направи и опита да се измъкне от ситуацията със смях и директна атака срещу Макрон за икономическата му политика.
Френският президент беше не по-малко нападателен и ѝ отвърна, че тя е била част от парламента в редица случаи, когато са се вземали решения за жизнения стандарт. "Стига сте смесвали всичко", обърна се той язвително към нея по време на разгорещена размяна на реплики за френския дълг. "Не ме поучавайте", отвърна Льо Пен и нападна опонента си за представянето му в управлението, като избягваше клопките от дебата през 2017 г., когато нещата за нея се сринаха, след като обърка записките си и загуби почва в диспута.
За Льо Пен, която изостава в социологическите проучвания, дългоочакваният диспут беше възможност да убеди избирателите, че притежава нужните качества да бъде президент и че не бива да се притесняват от идване на власт на крайната десница. "Ще направя свой водещ приоритет през следващите пет години да върна на французите техните пари", каза Льо Пен и добави, че французите са "страдали" през целия мандат на Макрон. "Бих искала да им кажа, че имат алтернатива", каза тя. "Аз ще бъда президент на жизнения стандарт."
Една от основните линии, по които Макрон я атакуваше, беше тази за възхищението ѝ в миналото от руския президент Владимир Путин и заема за предизборната ѝ кампания от 2017 г., получен чрез руска банка. "Вие зависите от руската сила, Вие зависите от господин Путин. Взехте заем от руска банка", каза Макрон на Льо Пен. "Много от Вашите решения могат да бъдат обяснени с тази зависимост", каза той и добави: "Вие не разговаряте с други лидери, когато говорите с Русия, Вие говорите с банкера си, това е проблемът."
В последвалата разгорещена размяна на реплики за Русия, при която Макрон в един момент дори се обърна към Льо Пен с думите "Вие будалкате ли ме?", Льо Пен отхвърли обвиненията с думите: "Аз съм напълно свободна и независима жена".
С оглед на това, че безработицата е на най-ниското си равнище от 13 години, Макрон каза, че е горд от създадените работни места по време на мандата му и добави: "Най-добрият начин да повишим покупателната способност е да се борим с безработицата".
Двамата кандидати постоянно се обвиняваха в липса на чувствителност към истинските тревоги на хората. Льо Пен заяви, че "в реалния живот" нейните предложения ще подобрят положението на избирателите много повече, отколкото тези на опонента ѝ, а Макрон от своя страна определи много от предложенията ѝ като нереалистични. "Госпожо Льо Пен, това, което казахте е неточно", обърна се той към нея относно предложенията ѝ за намаляване на данък добавена стойност, за да се повиши покупателната способност. Льо Пен определи предложенията на Макрон за жизнения стандарт като неработещи и несправедливи.
Около 14 процента от избирателите чакаха този дебат, за да решат за кого да гласуват, а 12 на сто заявяват, че той ще има решаващо значение за крайния им избор, показа проучване на "Опиниън Уей-Кея Партнерс" за вестник "Еко". Изборите представят на гласоподавателите две противоположни виждания за Франция: Макрон предлага проевропейска, либерална предизборна програма, а Льо Пен националистическа, почиваща на дълбок евроскептицизъм.
Преди дебата имаше доста пазарлъци зад кулисите. Като се започне от температурата в залата и се стигне до хвърляне на монета, за да се реши с коя тема да започнат (в крайна сметка се падна тази за жизнения стандарт), и до това кой да говори пръв (това бе Льо Пен).
След като на първия тур на 10 април повече от половината избиратели гласуваха за крайнодесни и крайнолеви кандидати, преднината на Макрон в проучванията е доста по-малка в сравнение с преди пет години, когато победи Льо Пен с 66,1 процента от гласовете. Социологически изследвания от вчера му дават победа този път с 55,5-56,5 на сто от вота.
Макрон вече не е ново лице в политиката, каквото беше на дебата през 2017 г., което тогава му осигури статута на явен фаворит. Льо Пен се обърна към по-умерените избиратели и положи доста усилия да смекчи образа си. Телевизионните дебати отдавна са част от френските избори и са раждали моменти и реплики, които после са се помнели от обществеността с години. Слабото представяне на Льо Пен на дебата с Макрон през 2017 г. е смятано за един от факторите, допринесли за изборния ѝ провал тогава.
