Д ебатът за Арктика се нажежава до безпрецедентни нива, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отново настоя, че Гренландия трябва да стане част от Съединените щати. Искането, насочено към територия на един от най-близките американски съюзници – Дания, озадачи международната общност. Но реалността е, че надпреварата за Арктика не е нова. Тя тече от десетилетия. И досега Русия убедително води.
Русия – арктическият хегемон
Москва има доминиращо присъствие в Арктика. Русия контролира приблизително половината от сушата и половината от изключителната икономическа зона северно от Полярния кръг. Още по-показателно – две трети от населението на Арктика живее в Русия, а страната контролира около 66% от брутния вътрешен продукт на региона, въпреки че Арктика формира едва 0,4% от световната икономика, пише Си Ен Ен.
Военната карта на Севера
През последните десетилетия Русия системно разширява военната си инфраструктура в Арктика. По данни на канадската фондация Simons Foundation, в по-широкия арктически регион има 66 военни бази – 30 руски и 36 на държави от НАТО. Макар НАТО да разполага с по-мощни общи способности, мащабът и темпът на руското разширяване будят сериозна тревога.
Тръмп: Ще направим нещо на Гренландия, харесва им или не!
Според британския аналитичен център RUSI, Русия е инвестирала значителни средства в модернизацията на ядрените си подводници, които са гръбнакът на арктическата ѝ военна стратегия. Паралелно с войната в Украйна, Москва подобрява радарни, дронови и ракетни способности, включително в полярния регион.
От сътрудничество към конфронтация
След края на Студената война Арктика дълго време беше пример за прагматично сътрудничество. Създаденият през 1996 г. Арктически съвет обединяваше осемте арктически държави около теми като климат, биоразнообразие и права на коренните народи. Русия дори участваше в срещи на военните началници.
Тази рамка се срина след анексията на Крим през 2014 г., а окончателно бе парализирана след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО през 2023–2024 г. на практика раздели Арктика на две зони – руска и натовска.
Гренландия, Китай и новата голяма игра
На този фон Доналд Тръмп настоява, че САЩ „се нуждаят от Гренландия“ за националната си сигурност, посочвайки руските и китайските амбиции. Макар Китай да не е арктическа държава, Пекин се самоопредели като „близкоарктическа“ страна и обяви стратегията си за „Полярен път на коприната“. През 2024 г. Русия и Китай проведоха съвместен арктически патрул, ясен сигнал за стратегическо сближаване.
Климатът – катализаторът на конфликта
Арктика се затопля четири пъти по-бързо от средното за планетата. Топенето на леда отваря нови морски маршрути и достъп до ресурси, но и крие катастрофални екологични последици.
Медведев: Гренландия може да се присъедини към Русия!
Северният морски път по руското крайбрежие вече съкращава пътуването между Азия и Европа до около две седмици – наполовина спрямо маршрута през Суец. След 2022 г. Русия активно го използва за износ на енергийни ресурси към Китай. Паралелно, Северозападният проход край Северна Америка също става все по-проходим.
Илюзията за лесни богатства
Топящият се лед подхранва и мечтите за добив на полезни изкопаеми – особено в Гренландия, където има въглища, мед, злато, редкоземни елементи и цинк. Но експертите са скептични. Според анализатори от The Arctic Institute идеята за бърза и евтина експлоатация е икономически и логистично нереалистична, а екологичната цена – огромна.
Арктика вече не е периферия. Тя е централна сцена на новата геополитика, където се пресичат военна мощ, климатични промени, енергийни интереси и глобални търговски маршрути. Русия има преднина, САЩ търсят стратегически пробив чрез Гренландия, а Китай тихо, но настойчиво разширява присъствието си. Ледът се топи – и заедно с него се разтапят старите правила.
