Е С обяви дългоочакваната си цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2040 г., но с включени спорни нови гъвкави мерки, за да спечели подкрепата на най-скептичните държави членки.
След месеци на трудни преговори с държавите членки на ЕС, Брюксел обяви, че ще се придържа към обявената миналата година цел за намаляване на емисиите с 90 % до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Предложението идва в момент, когато голяма част от Европа се изпече в ранна лятна жега, която според учените става все по-интензивна, честа и широко разпространена поради предизвиканите от човека климатични промени.
Целта за 2040 г., която трябва да бъде одобрена от държавите членки и парламента на Европейския съюз, е ключов етап към постигането на целта на блока да стане въглеродно неутрален до 2050 г., предаде АФП.
Брюксел твърди, че ЕС е намалил емисиите, допринасящи за затоплянето на климата, с 37% спрямо 1990 г., но зелената му програма се сблъсква с нарастваща съпротива поради дясното изместване и нарастващия климатичен скептицизъм в много европейски страни.
Шефът на климатичната политика на ЕС Вопке Хоекстра призна „чувствителния“ дебат, като заяви, че Брюксел запазва „амбициозна“ цел, като същевременно е „прагматичен и гъвкав по отношение на начините за постигането й“.
За да убеди съпротивителните столици, Европейската комисия предлага от 2036 г. 27-те страни от блока да могат да отчитат въглеродните кредити, закупени за финансиране на проекти извън Европа, до 3% от намаленията на емисиите си.
Климатичните групи са категорично против такава мярка.
Подкрепени от научни изследвания и от научните съветници на самата комисия, те твърдят, че отчитането на международни кредити – за неща като засаждане на дървета или проекти за възобновяема енергия – рискува да подкопае собствените усилия на ЕС да се откаже от изкопаемите горива.
„3% не е незначителна сума. Става дума за потенциално значителни суми, които ще бъдат изразходвани в чужбина, вместо да финансират прехода“ в Европа, заяви Нийл Макароф, експерт в мозъчния тръст „Стратегически перспективи“, фокусиран върху климата.
„Но трябва да се намери политически компромис. Предизвикателството за ЕС ще бъде да установи стандарт, така че тези международни кредити наистина да спомогнат за намаляване на емисиите и да не оставят отделните държави на собствените им сили“, добави той.
*Източник: БГНЕС
