К итайско-американският физик Цун-Дао Лий, който през 1957 г. стана вторият най-млад учен, получил Нобелова награда, почина в неделя в дома си в Сан Франциско на 97-годишна възраст, съобщи АП, позовавайки се на китайски университет и изследователски център.
Лий, който има голям принос за развитието на физиката на частиците, е един от най-изявените в тази област според съвместен некролог, публикуван в понеделник от института, носещ неговото име към Шанхайския университет "Цзяо Тун", и базирания в Пекин Китайски център за авангардни науки и технологии, предаде БТА.
Роденият в Шанхай Лий става гражданин на САЩ от 1962 г. Той също е почетен професор в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Робърт Опенхаймер, известен като бащата на атомната бомба, казва за Лий, че е един от най-блестящите теоретични физици на времето, чиято работа показва "забележителна свежест, гъвкавост и стил".
Лий учи в китайски университет, като след втората година получава стипендия от китайското правителство за САЩ.
От 1946 г. до 1950 г. той учи в Чикагския университет при Енрико Ферми, нобелов лауреат по физика. В началото на 50-те години Лий работи в обсерваторията "Йъркис" в Уисконсин, в Калифорнийския университет в Бъркли и в Института за авангардни изследвания в Принстън. Открояват се неговите изследвания в областта на частиците, статистическата механика, астрофизиката и теорията на полето. През 1953 г. става асистент в Колумбийския университет. Три години по-късно, на 29 години, той става най-младият щатен професор там. Лий разработва модел за изучаване на различни квантови явления, известен като "модела на Лий".
През 1957 г. Лий получава Нобелова награда за физика заедно с Чън-Нин Янг за работата по изследване на симетрията на субатомните частици, докато те взаимодействат със силата, която държи атомите заедно. На 31 години Лий е вторият най-млад учен, получил това отличие.
Той печели много други отличия, включително наградата "Алберт Айнщайн", медала "Галилео Галилей" и медала "Г. Бюде", както и почетни докторски степени и титли от организации по целия свят.
Когато Китай става по-отворен за международен обмен през 70-те години на миналия век, Лий се връща в родната си страна многократно, за да изнася лекции и да насърчава развитието на науката.
