С лед повече от 50 години чакане, човечеството отново докосна лунната орбита. Мисията „Артемис II“ достигна своя край, след като се приводни в Тихия океан след епично 10-дневно пътешествие. Четиричленният екипаж не просто достигна Луната, но и счупи рекорда на легендарния „Аполо 13“ от 1970 г., отдалечавайки се на невъобразимите 252 756 мили (около 406 771 км) от родната ни планета.
Но докато светът празнува завръщането на героите, в определени кътчета на интернет пространството се разгаря съвсем различна дискусия. За скептиците от движението „Плоска Земя“, тази мисия не е стъпка за човечеството, а поредният високобюджетен епизод от.
Един от най-известните гласове в това движение, Марк Сарджънт (познат от документалния филм на Netflix Behind the Curve), е категоричен: „Артемис II“ е абсолютна фалшификация, 100%. Това е театър от самото начало“.
В ексклузивно интервю за Daily Star, Сарджънт твърди, че НАСА използва остарели методи за манипулация – същите „зелени екрани“ и „хромакей“ технологии, които според него се използват от години за фалшифициране на кадрите от Международната космическа станция (МКС). Сарджънт отива по-далеч, обвързвайки времето на мисията с предстоящата годишнина „Америка 250“ (250 години от Декларацията за независимост през 2026 г.). Според него мисията е геополитически инструмент за установяване на „ново американско господство“, а не научен пробив.
Кларк Пейн, популярен създател на съдържание със скептични възгледи, също поставя под въпрос автентичността на полета. Неговите аргументи се фокусират върху детайли от видеокадрите:
-
„Четириточкови колани“: Теоретиците твърдят, че виждат следи от системи от кабели, които държат астронавтите, имитирайки безтегловност.
-
Движение на косата: Анализират се кадри, в които косата на астронавтите се движи по начин, който според тях издава наличието на земна гравитация или вентилатори.
-
Остров Девън: Пейн припомня старата теория, че кадрите от Марс (а сега и тези от Луната) всъщност се заснемат на остров Девън в Канада – място с екстремен терен, използвано от НАСА за реални наземни тестове на техника.
Един от основните аргументи срещу мисията остава преминаването през радиационните пояси на Ван Алън. Скептиците често цитират изказване на инженера Кели Смит от 2014 г., извадено от контекст, в което тя казва, че НАСА трябва да реши предизвикателствата на радиацията, преди да изпрати хора.
