Л ибералният международен ред — онзи следвоенен свят на ООН, НАТО и правилата за „добро поведение“ между държавите — официално се разпада. Западните лидери тъгуват, вият срещу луната и обвиняват Тръмп, Путин или новата Студена война. Но истината е по-жестока: редът рухна отвътре. От прекалена вяра в собствената си добродетел.
Най-големият проблем? Самите либерални идеи
Идеалите за свободна търговия, глобални обществени блага и универсални човешки права създадоха свят, в който несъгласните бяха сочени за „варвари“ и „неморални“. Развиващите се държави, популистите, новите сили като Китай — всички те бяха смъмрени, но игнорирани. Вместо адаптация, елитът отвръщаше с още правила и още бюрокрация.
Повече закони = по-малко гъвкавост = бунт
Световната търговия? Задушена от договори, в които богатите печелят. Ядреното разоръжаване? Само думи, без действия. Развитите държави проповядват справедливост, но играят по свои правила. Не е изненада, че глобалният Юг заговори за "ядрен апартейд" и "търговски расизъм".
Либералният ред не умря — само се самоуби
Вместо да приеме, че светът е различен, либералният ред опита да го пренастрои по свой образ. Това създаде международна система, в която няма място за реална политика, за несъгласие, за плурализъм. Резултат: възход на авторитаризма, крах на глобалните институции, отвращение към технокрацията.
Редът на бъдещето? По-малко морал, повече реалност
Ако светът иска ред и стабилност, трябва да спре да проповядва и да започне да преговаря. Новият ред трябва да бъде:
- Прагматичен, не догматичен
- Плуралистичен, не универсалистки
- Политически, не технократски
Вместо да създава нови бюрократи, трябва да дава думата на регионалните съюзи, националните лидери и реалната политика.
Глобалният ред не трябва да бъде свят на едно мнение. Трябва да е свят на съгласие за най-важното — мир, сигурност, оцеляване. За другото... нека има спорове, компромиси и реална политика. Това може да не е либералният рай, но е единственият свят, който може да издържи.
