„Северна Македония претърпя много конституционни промени, които напомнят на конституционно инженерство, инициирано отвън, като тези от Рамковия и Преспанския договор, а сега се иска вписване на българите в Конституцията за начало на преговорите с ЕС. Нашето соломоново решение е, ако направим промените и те наистина бъдат последни, да влязат в сила, след като приключим преговорите. Ние не бягаме от вето, но то трябва да бъде свързано с Копенхагенските критерии, а не с въпроси за идентичността
Това заяви северномакедонският президент Гордана Силяновска-Давкова по време на лекция в Любляна на тема „Конституционни трансформации по пътя към ЕС: реформи или конституционно инженерство?“.
В изказването си президентът представи „модел за деблокиране на евроинтеграционния път“ на страната.
Тя заяви, че след разпадането на Югославия Бадентеровата комисия е оценила Македония и Словения като държави, които изпълняват всички конституционни условия за признаване. Президентът изтъкна, че действащата Конституция вече гарантира на българите същите права, каквито имат и всички останали общности.
„Трябва също да се спомене, че България в своята Конституция няма отделен член, който да гарантира правата на малцинствата в страната, и че има голям брой решения на Съда по правата на човека в Страсбург, свързани с определени права на македонците, които тя, съответно нейните съдилища, не изпълняват“, подчерта президентът, цитиран от БГНЕС.
България първа в света признава Република Македония. Основен принос има тогавашния български президент д-р Желю Желев и неговата настоятелна позиция. Благодарение на неговите усилия независимостта на днешна Северна Македония е призната от Русия, САЩ, Турция и други страни. Заедно с още четирима председатели на европейски конституционни съдилища, сред които Роман Херцог, председател на Федералния конституционен съд на Германия и Ирен Петри, председател на Конституционния съд на Белгия, между ноември 1991 г. и януари 1993 г. Комисията "Бадентер" издава 15 становища по правни проблеми, възникнали от кървавия разпад на бивша Югославия. По-конкретно в Становище № 6 Комисията препоръчва на Европейската общност да приеме искането за признаване на Бившата югославска република Македония (сегашна Северна Македония) като независима държава, тъй като републиката е дала "необходимите гаранции за спазване на правата на човека и международния мир и сигурност".
Въпреки това Европейската общност първоначално не желае да приеме препоръките поради опозицията на Гърция. Впоследствие Атина налага тежко икономическо ембарго на Македония.
Силяновска каза още, че присъединителният процес не бива да бъде „билатерализиран“, като допълни, че Македония има по-големи гаранции за малцинствените права от много държави членки на ЕС. Като „креативно решение“ тя посочи възможността една трета от държавите да поискат отнемане на правото на глас на държава членка, ако тя наруши принципите на Съюза.
След лекцията президентът, която е на официално посещение в Словения, се срещна с университетски преподаватели. Преди това тя проведе среща със словенската си колежка Наташа Пирц-Мусар и имаше работен обяд с председателя на Държавния сбор Зоран Стеванович.
