- Ирен, идната седмица стартира новият сериал на NOVA “Лъжите в нас“, където играете една от главните роли. Каква е този път героинята ви?
- Много е особена. Генерал в къщата. Стои зад всичко, всичко знае и е такава една ръководеща. Малко е различна от мен, защото никога не се е женила. Отглежда детето на брат си, чиято майка е починала при някакви странни обстоятелства, свързани с дървената мафия. Това е фабулата. Затова се казва „Лъжите в нас“, защото семейството се разбива от това постоянно гонене на материални облаги, какво ще кажат хората. И тя горе-долу следи това, за да пази семейството си, въпреки че се старае, то се разпада.
- Какво научихте от тази роля?
- Откакто снимам този филм, разбирам, че никакъв контрол върху нищо нямам, напротив. Колко е странно – човек изглежда по един начин, а всъщност вътре е различен. Защото, за да не покаже слабостта си и мекостта си, той се закрива с лъжи, които му дават съвсем различен облик. Затова лъжем главно себе си. Аз съм боязлива, чувствителна, мека и съм неспособна да взимам решения. Но отвън изглежда различно. А тук играя различно, че аз знам всичко, че аз взимам решения за всички. Емил Марков е моят екранен брат и аз съм заместила всичко в неговия живот след смъртта на съпругата му. Бизнеса той го ръководи и благодарение на това всичко пропада. Този филм всъщност е точно за днешния морал и днешното време, в което всеки цели, без значение каква е цената, материалната облага.
- Как се сработихме с него?
- За пръв път снимам с него. Той е много интелигентен актьор, умен човек. Аз обичам да снимам с такива актьори, които имат своята емоция, много опит, интелект и преценяват общото. И е възможно да се науча от него на някои неща. Аз съм по-емоционална. Вкъщи това, което правя, е повече да мисля върху онова, което ще изиграя, а не толкова конкретно. Докато той е изключително точен, всичко си знае, разработил го е. Мъжете са с такава логика. Мъжете мислят по-трезво. Той има висок професионализъм. Докато жената актриса е емоция и чувства.
- С кои други колеги снимахте?
- Сега снимам с Радина Думанян, с Диана Димитрова и с Орлин Павлов. И тримата са фойерверк. Много симпатични, добри хора. Професионалисти, отговорни. Млади хора, които знаят какво вършат. Аз наблюдавам много млади хора в театрите, които не могат да се справят с говора. Говорът е голям проблем в актьорското майсторство. Докато тук има много висок професионализъм в тези трима млади актьори, които говорят добре, мислят, разсъждават, подготвени са, имат перспектива на образа. Много са ми на сърце и аз ги обичам много.
- А за режисьорите какво ще кажете?
- Павел Веснаков ми напомня за онези режисьори класици, въпреки че е толкова млад. Аз съм работила с Веско Бранев, който е сценарист и режисьор на „Хотел Централ“, и той имаше такова виждане. Павката също има много широк поглед. Той не снима телевизия, а кино. Това е много голям плюс за сериала и дава свобода на актьора дотолкова, доколкото е в рамките на цялото. Оценява всяко предложение и го приема, ако то е в рамките и в ползата на цялото. Дава някак си цялата фантазия на актьора да се развинти и става много хубаво. Някой път е заставал зад оператора и с него е снимал. Много ще бъде любопитен, защото историята е много добре написана - има винаги въпрос за всеки герой. Даже онзи ден Милена Аврамова ми вика: „Ооо, то всичко се върти около мен”, а аз отговарям „Ооо, и около мен”. Всеки си мисли, че се върти около него, което означава, че всеки е достатъчно плътен образ и винаги дава загадки и е интересно на зрителя накъде ще тръгне действието.
- Има ли някаква забавна история по време на снимките?
- Снимаме много навън и бе забавно, защото е много студено. Хората се грижат изключително за нас. Аз изпивам някъде към десет чая, за да се стопля. Може би преди месец има цял епизод, в който вали сняг. И като се обърнеш, виждаш как наистина падат едри снежинки като по поръчка. Аз много обичам да снимам и това ми е животът. Ако го няма това, спира животът ми. Всичко друго съм забравила. Надявам се да не спра в следващите двеста години. Мен ме е заразила Стоянка Мутафова. Тя не слезе от сцената до 97 години, та тя ме зарази и мен.
- Премиерата на сериала е на една много любопитна дата – 22.2.2022 г. Какво мислите за този тип дати?
- Не знам защо са я избрали, но за мен февруари е много особен, защото Стоянка е на 2.2.1922 г. Не че цифрите означават нещо, той Бог си решава, така че не знам дали има нещо общо датата. За мен това е суеверие. Суеверието е голям проблем в днешно време. В Бога ти е съдбата, в Бога ти е бъдещето. И как не се убедиха хората досега, че никой не може да разчита дали утре ще се събуди, или дали днес ще изкара деня и как ще мине денят. Не е в наша власт. Никой не може да ти пророкува. Това са дяволски работи. Аз с такива работи не се занимавам, защото човек се настройва и това е много естествено. Като почнат да мислят за нещо – това ще ми се случи, ще ми се случи – и то се случва. Защото мисълта е първото нещо, което води действието.
- Тези дни стана ясно, че сте спрели монетата с лика на Стефан Данаилов. Защо?
- Приятели ми се обадиха да им съдействам да си намерят монета. Реагирах странно, защото не знаех за такава. Отидох да видя за какво става въпрос и се оказа, че не е спазен Законът за авторското право, защото синът ми като единствен наследник има това право върху всяко едно нещо. Той трябва да види, одобри и подпише договора за монетата. От компанията, която са я секли, казаха, че са се отказали да продължават, защото явно трябва да плащат авторски права. Иначе Владимир няма нищо против. Но има правен проблем в това отношение, което води всъщност към едно регулиране на нещата. Инициативата на монетата е на Росен Цанков – сина на Мария Данаилова и Вили Цанков, но не е негово задължение да търси наследника и да иска права. Всеки може да отиде в една къща и да каже - сечете на Стефан монета. Това значи ли, че трябва да я секат. Задължение на тези хора, които правят това, е да се допитат до наследника. Така че Росен не е виновен. Той просто има някаква идея.
- Разбрахте ли какви са приходите от продажбата й?
- Били са хиляда бройки според техни изказвания. Когато говорих с тях, те твърдят, че нищо не е продадено. Това ще се разбере. Ако има продадени монети, те трябва да си платят процентите. Аз мисля, че ако се разбере това нещо, те могат да продължат да си я секат, като подпишат договор с Владимир. Един ден всичко излиза наяве.
- Така след много години излезе новината за бащата на вашия син...
- Ами то игла ли е да го скриеш в купа сено? Въпреки че има обстоятелства, които оневиняват онези, които се опитват да мажат положението, но фактът е факт. Аз съм майка и съм задължена да направя всичко, което е добре за сина ми.
- Тежеше ли ви, че толкова години трябваше да криете това?
- Аз бях в Америка и единственото нещо, с което имам проблем с този факт, беше синът ми. Защото синът ми трябва да бъде спокоен и да има чистотата на отношенията. Всичко останало е глупост. Това ми е проблемът, иначе какво да ми тежи. Ламбо, Бог да го прости, се грижи изключително за сина си през цялото време. Всички неща, които са се говорили тук, не са истина, защото той беше един грижовен баща. И всъщност аз си го изпратих, последните 20 дни съм била при него. Нашите отношения нямат нищо общо с тези, които са известни на света. И не е необходимо.
- Написахте истината в книга...
- Но моите книги са съобразени с всички участници в тях. Всяка дума е съобразена и със Стефан, и с Иванка Гръбчева, която сама си е написала частта от книгата. Така че всеки един ред Стефан си е проверил, редактирал онова, което е написано в книгата за него. Аз нямам угризения на съвестта.
- Кажи какво се случва с Влади в Америка в момента?
- Влади се чувства чудесно. Той е един ангел, който сега завършва. Има медицинска практика. Обща медицина, в болницата ще работи и ще му плащат. Искат го вече от една-две болници, но ми каза, че март ще се разбере в коя болница ще отиде да работи. Учудващо за всички и най-вече за майка му е, че той завърши медицина и ще стане доктор. Той е много интелигентен, много умен и много бързо учи.
- Защо сте толкова учудена?
- Защото това му е трето образование. Неговият проблем не беше с това да вземе образование, а да реши какво точно иска да прави и кое е най-важно за него. Както и майка му. Аз също имам много голямо лутане в живота си. Но знам примерно, че искам да бъда актриса, знам, че мога да снимам и да играя. За друго не мога да твърдя, че ме бива. Мога да напиша и някоя книга, ако много емоционално съм увлечена. Най-трудно в живота е човек да разбере себе си. Отнема доста време да разбереш себе си. В момента, в който разбереш себе си, стъпиш ли на вярната си посока и на вярното нещо, което ти доставя удоволствие, което те зарежда, което те вдъхновява, тогава вече можеш да вървиш. То е божа работа кога и как ще стане и ще помъдрее човек.
- Ще ви направи ли скоро баба?
- Всеки пита за това нещо и аз вече започнах и на него да му говоря, въпреки че никога не съм го питала по този въпрос. Стефан, преди да почине, повика снаха си и я попита – бременна ли си. Значи му се е искало. Ако сме угодили на Бог, ще ни даде и внуче.
- Вашият семеен живот как върви?
- Животът е борба. Борим се да надмогнем страстите си. А иначе си помагаме много по пътя си за спасение. Съпругът ми е много умен човек, духовен и много знае. За разлика от мен, която играе.
- С бюрокрацията борите ли се още?
- Това е абсолютна безнадеждност. Тази бюрокрация тук минимум още 35 години ще я има, за да влезе в ритъм. На всяко едно ниво има стари маниери на действие, и второ, като в африканска република сме с тези подкупи, с тези връзки. Много сме зле. Аз трябва да довърша нещата, които майка ми няма възможност да свърши, защото не е добре и вече не работи. Трябва да ги доведа до някакъв край, за да ми се махнат от главата, ако ще и да ги загубя.
- Светлина в тунела вижда ли се?
- Аз съм решена дори на загуба. Материалното нещо няма да ми отнеме мира. Защото виждам, че на човек не му трябват двеста къщи. Колко коли му трябват, колко ядене? Колкото повече, толкова повече, казва Мечо Пух, но докога? На човек му трябва храна за душата, за да не се разболее тялото.
- Как вървят театралните ви изяви?
- Сега бяхме в Несебър и Поморие с „Кекс вместо секс“ с Роси Русева, с която играем и една пиеса на Недялко Йорданов. Залата беше пълна, чудесно беше. Искам да играя нещо много смислено и сериозно. Да има някакъв смисъл, защото човек може да се смее и със смеха си и плача си да има израстване, поука. Само да се смееш, за да си раздвижиш белия дроб без мозъка, няма смисъл. Губене на време е.
Това е тя:
Родена е на 8 юли 1956 г. в София
Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ
Снимала е в 30 филма, между които „Хотел „Централ“, „Ако те има“, „Аз, графинята“, „Само ти, сърце“, „Романтична история“
Има 6 брака и син от Стефан Данаилов
От следващата седмица ще я гледаме в сериала на NOVA "Лъжите в нас"
Лео Богдановски
