0

П ознаваме го от вечни български хитове като „Уморени крила“ и „Този филм“. Често носи тъмни очила, зад които се носи загадъчна мъдрост, прическата му е почти толкова разпознаваема, колкото тембъра на гласа му, а музиката му е слабост на мнозина. С едната си дуетна половинка е неразделен както в дискографията си, така и в любовта, а с другата отново се събра на сцената това лято. Той е Дони, който 32 години след началото на кариерата си с „Атлас“ продължава да ни вдъхновява, а само преди броени дни ни зарадва и с най-новия си албум под надслова „Емигрантски“.

Познаваме го от вечни български хитове като „Уморени крила“ и „Този филм“. Често носи тъмни очила, зад които се носи загадъчна мъдрост, прическата му е почти толкова разпознаваема, колкото тембъра на гласа му, а музиката му е слабост на мнозина. С едната си дуетна половинка е неразделен както в дискографията си, така и в любовта, а с другата отново се събра на сцената това лято. Той е Дони, който 32 години след началото на кариерата си с „Атлас“ продължава да ни вдъхновява, а само преди броени дни ни зарадва и с най-новия си албум под надслова „Емигрантски“.

Новата му тава е биографичен поетично-инструментален химн за свободата, чезнещите мигове и бягството, разглеждащ живота през погледа на емигранта. Още първата песен в него –

„Емигрантска“

задава усещането на целия запис – едновременно завихрен в ритъма на арменския дудук и кавала, но и меланхоличен с привкус на носталгията, присъща за емигрантите. А това усещане не е чуждо на самия Дони, който през последните години с дългото отсъствие от дома заради турнета се превръща в своеобразен чужденец.

„Просто, през последните седем-осем години живях повече в чужбина покрай всичките тези концерти, които направихме с "Фондацията", със "Секс, наркотици, рокендрол" и с други формации, с които непрекъснато пътуваме. По-малко време ми се събираше в България, отколкото в чужбина. Запознавайки се със страшно много българи по света, започнах да мисля умишлено от тяхната гледна точка как виждам България“, разказва Дони пред БТА за личните трепети, които в крайна сметка са го вдъхновили да създаде албума.

Цялата тава е концептуална, а текстовете в него са свързани. В „Бягащ момент“ има нещо неуловимо, бездомно, свободно и жизнено, което ни преследва до края. Специфичният глас на Дони, преплитащ се с празника на инструментите пренасят ту в средновековието, ту ни карат да мислим, че слушаме циганска песен. „Бягащ момент, ти се криеш в дъжда, облакът в мен рои сълзи по тебе“, пее героят на Дони, дирещ онези мимолетности на живота като утрините, сънищата и залезите, които ни се иска завинаги да задържим, но знаем, че не бива, защото красотата им се носи тъкмо в тяхната преходност.

Необуздаността, бягството и огъня, с която прогаря краят на предходната песен са пренася и в ритъма на „Нестинарка“. Тук още в началото проревава поезията на българските гайди, а ние се носим като жарки пламъчета нагоре към умиращите бели звезди. А накрая се сродяваме с мрака в нестинарска сватба. За последната песен "Шипков храст" пък самият Дони разказва, че е посветил на „двама родители, които все по-рядко чакат детето да дойде, и то все по-рядко си идва“.

Всъщност, както феновете му добре знаят, „Нестинарка“  е нова версия на парче, което Дони записва заедно с Момчил през

далечната 1996-а година,

което още тогава бързо се превръща в хит и излиза в милионен тираж в сборния диск Sounds like a new Europe. Тогава, дуетът който съществува от 1993-а, е във вихъра си, за да се превърнат песните им скоро и в първите, които звучат по MTV. Така само в рамките на половин десетилетие, парчето им „Уморени крила“ се качва в Топ 10 на холандския „Билборд“, те стават два пъти носители на награди за цялостен принос към музиката, а техните албуми се продават в стотици хиляди копия. Успехът им действително е огромен, затова феновете са безкрайно учудени, когато един ден те решават да сложат край на съвместните си проекти през 2000 г. Но и двамата признават, че това става по взаимно съгласие, когато установяват, че вече имат различни музикални предпочитания и са изчерпали сътрудничеството си.

Или поне до лятото на предходната година, когато изненадаха с първия си концерт заедно от 1999 г. насам, и отбелязаха поредица от участия на една сцена с „Фондацията“. Но освен с Момчил, Дони продължава да остава в сърцата на феновете си и заради песните с първата си дуетна половинка – жената, която е и 

негова спътница в живота – Нети Добрева.

 Двамата влюбени изгряват като един от най-успешните музикални тандеми в България още в зората на 21-ви век. Меломаните и до днес не спират да си припяват „Луната спи“ – песен от албума „Нети“, по който певицата работи с Дони още през 2001 г. „Сигурно е, че половината от Дони и Момчил е част от Дони и Нети. Сигурно е и, че половината от композиторския тандем пише и в другия тандем.“, споделя нашият герой за своите музикални половинки.

В последните години той направи завръщане не само с Момчил, ами и с Нети, тъй като макар и плодотворни през годините, двамата не бяха издавали албум от излизането на „Този филм“ през 2005 г. В разгара на пандемията обаче, когато свободното време се оказа възможност за много творци по света и у нас, една от най-обичаните български двойки се събра в студиото за първи път от 15 години насам, за да завърши последния си съвместен албум „2020“.

Дотогавашното им затишие не е случайно. През 2011 г. се ражда

тяхната дъщеря Лилия

и Дони и Нети вземат решение да се оттеглят от музикалната сцена за известно време. Именно през този период той сформира рок бандата „Фондацията“, с която в продължение на 7 години реализира околосветско турне на 4 континента: Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. Групата изнася концерти пред многобройна публика в редица препълнени зали.

Нети пък се отдава на театралната си кариера и грижите за детето, като успоредно с това завършва и магистратура по класическо пеене, а съвсем наскоро накара съпруга си да се гордее, като официално стана докторант на Националната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров“ в специалността “Оперета и мюзикъл”. Животът й се пренарежда и когато случайно разбира, че е осиновена, запознава се за първи път със своята биологична майка, а баща й се оказва дългогодишен неин приятел и колега.

През цялото време Дони е до нея и я подкрепя, но акцентира, че макар и да са познати на публиката като дует и да са неразделни, те се развиват и соло. „Много е важно да кажа, че въпреки, че се водим дует с Нети, ние се развиваме и като самостоятелни изпълнители. И в албумите, които сме правили заедно, имаме индивидуални песни. Ние не сме типичният дует. Когато правим концерти заедно, винаги има части, в които сме само аз, или само тя на сцената.“, споделя той.

И макар Дони да е най-прочут като певец композитор и автор на песни, неговият талант не се проявява в по-малки количества и на театралната сцена. Жъне успехи не само като автор на музика, ами и като автор на пиеси – в драматичния му репертуат влизат „Нощта на рокендрола“, играна в театър „199“ и като съавтор (с Ивайло Христов) „Кастинг“, играна в Театър „Българска Армия“. Освен това е участник в много театрални постановки, а заедно с Ивайло Христов и Коцето-Калки, държи

рекорда за най-дълго играна постановка в България

– емблематичната пиеса „Секс, наркотици и рокендрол“, която се поставя в Театър „Българска Армия“ от 11 ноември 1992 г. насам.

Всъщност именно през есента на 2022-а се отбелязва и 30-годишнината на "Секс, наркотици, рокендрол". Затова и Дони и приятели смятат да направят три празнични спектакъла, в три поредни дни в София, а след това да тръгнат и на околосветско турне. „Аз се занимавам с това и се надявам всичко да е наред. Турнето е предвидено за април 2023 г. Ще ни се да започнем от Япония, Корея, Хавай...“, разкрива той за бъдещите си планове отново да тръгне напът.

Но както става ясно и в новия албум на Дони, макар и своего рода емигрант, макар и странстващ с ритъма на вятъра тук и там, макар и да е бил къде ли не и да му предстоят още много незнайни пътеки, в крайна сметка винаги се връща там, откъдето е започнал – при „Шипковия храст“…