И зграждането на кръг на доверие за споделяне и изслушване, воденето на емоционален дневник и портфолио с добри постъпки са част от по-специфичните методи, с които учителите трябва да засилят възпитателната роля на българското образование.
Те са предложени в официално представената през миналата седмица концепция на Министерството на образованието и науката (МОН) по програма „Добродетели/етика“. Министър Красимир Вълчев на няколко пъти подчерта, че това е основа за обсъждане и е готов да изслуша всички мнения и гледни точки, преди да предложи въвеждането на този час в задължително избираемата програма за обсъждане в Народното събрание (НС) заедно с другите реформи, които се подготвят с проекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Общественият интерес поставя фокуса върху предложението децата да могат да изучават и религия и заради това се организира и протест.
Факти
Фактически обаче дори най-шумните противници на смесването на религиозното с гражданското образование, сред които и писателят Захари Карабашлиев, анализираха старата програма за свободно избираемия предмет „Религия“ от 2018 година. По тази програма в момента работят отделни училища в страната, а целта на предлаганата промяна е всички желаещи деца да имат достъп до нея. Дори от МОН обаче не очакват да има висок процент родители, които да предпочетат конфесионалното (б.а. - свързано с религията) обучение за сметка на програмата, свързана с добродетели и етика, темите от които и сега присъстват в различни предмети и които са представяни масово пред децата от началните учители.
„Училището трябва да възпитава и това усилие е необходимо във всеки един учебен час. Изготвянето на програма по новия предмет обаче ще даде увереност на учителите как и какво да преподават“, коментира Красимир Вълчев.
Цели
На първо място сред основните цели на избираемата програма „Добродетели/етика“ ще е възпитанието в добродетели. Стремежът е в училище децата да формират етично съзнание и развитие на морална отговорност. Акцентът е върху това ученикът в крайна сметка да има зряла ценностна система и да се държи според собствените си убеждения и да уважава себе си и околните. Той трябва да получи познания за християнството и другите световни религии, за различните философски възгледи, както и да развие умение да разсъждава върху етични теми, като се насърчават разбирането и уважението към различните вярвания. Концепцията на МОН предвижда още създаване на позитивна и подкрепяща среда, като стремежът е към възпитаване на ценности като уважение, толерантност, справедливост, свобода, отговорност, формиране на устойчиви нагласи за съпричастност и сътрудничество, уважение към човешкото достойнство, приемане на различията, зачитане на традициите и културата, превенция на агресията и тормоза, умения за устойчиво развитие и здравословен начин на живот. Към всичко това се прибавя и развиване на социално-емоционални умения, защото себепознанието и самооценката, уменията за управление на емоциите и стреса и за справяне с конфликти допринасят за благополучието.
Особености
„Посочените специфични цели очертават и редица особености при обучението – задачата на учителя е не да налага поведение и да „диктува“ ценности, а да развива (включително и чрез своето поведение) мисленето на ученика, който да изгради своя набор от ценности и добродетели. В рамките на отделния урок ученикът ще изминава пътя от откриването на морален проблем, през срещата с примери и авторитети, към създаването на усет и разбиране за йерархията от ценности, съобразно която да направи своя етичен избор. Всичко това изисква и по-специфични методи - ситуационни игри и ролеви модели за решаване на житейски казуси, използване на литературата, историята, изкуствата като основа за обсъждане (четене на истории, притчи, разкази с нравствена поука, рисуване, драматизации и др.), работа по проекти и мисии („седмица на добротата“, „зелена мисия“ и т.н.), интервю с родители, учители, общественици по морални въпроси, създаване на кръг на доверието за споделяне и изслушване, водене на емоционален дневник, портфолио с добри постъпки и др. Основни методи трябва да бъдат сравнения, диалог, слушане и обсъждане на разкази, практически упражнения и игри, които изграждат социални умения“, пише още в концепцията.
Уточнение
Министър Вълчев категорично уточни, че часовете по „Добродетели и религии” ще се водят единствено от учители с университетска квалификация, а не от свещенослужители или представители на религиозни институции. Дори в програмите, които съдържат елементи на религиозно образование, преподаването ще остане в ръцете на педагози. Според него тяхната допълнителна квалификация може да приключи в рамките на 6 месеца. Първи ще се включат началните учители, които през следващата учебна година ще водят четвърти клас, а последващата, в която най-рано ще се въведе новият предмет, ще поемат първолаци. „Реалистично е изучаването на учебния предмет „Добродетели и религии“ да започне от първи клас, като се въвежда постъпателно“, категорични са от МОН. Учебният предмет ще бъде включен в учебния план в рамките на задължителните учебни часове първоначално в началния етап, като това няма да стане за сметка на намаляване на часовете по друг учебен предмет, изучаван в задължителните учебни часове, а чрез преразпределение на общия брой задължителни и избираеми часове. По този предмет няма да се пишат оценки.
На церемония в Рилския манастир: Икона, грамота и по 1000 лв. за топ директори
МОН връчи годишните награди „Св. Иван Рилски“ на тържествена церемония в иконната галерия на Рилски манастир. Заместник-министърът Емилия Лазарова връчи икона „Свети Иван Рилски“, грамота и парична награда от 1000 лв. на четирима директори на училища в България за високи постижения в професионалната си дейност и принос в развитието на българското образование. Тази година отличниците сред мениджърите в образователната система са Тодорка Русинова – директор на Основно училище „Светлина“ в село Тополица, община Айтос, област Бургас, и Евгени Ангелов – директор на начално училище „Христо Смирненски“ гр. Бяла Слатина, област Враца. Наградени са още директорът на Националната търговско-банкова гимназия в София Емилия Иванова и директорът на Основно училище „Никола Парапунов“, гр. Разлог, област Благоевград, Даниела Пелтекова.
„Училищата, ръководени от наградените директори, са се утвърдили като средища на знание, сбъднати мечти и много постижения“, обяви зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова.
Людмил Христов
