35 години след пожара в Партийния дом все още не е ясно каква е била целта на това престъпление, при което бяха нанесени щети за близо осем милиона лева на тогавашни цени.
Много политици и общественици посочват за поръчител ръководни кадри на бившата БКП, които искали да се унищожат хиляди досиета и други важни документи и да се хвърли вината върху протестиращите граждани, които щурмуваха централата на комунистическата партия през нощта срещу 27 август 1990 г. Тази версия обаче беше отхвърлена от следствието, което заключи, че става въпрос за „неангажирано поведение на отделни лица“, а палежът и погромът са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. Делото бе окончателно прекратено през август 1996 г.
Рецепта
Някои публикации обаче дават основание да се твърди, че щурмът на Партийния дом може да е бил извършен по рецепта, приложена седем месеца по-рано в Берлин срещу централата на източногерманската тайна служба, станала печално известна със съкращението Щази. Тогава до пожар не се стигна, но демонстрантите, също като в София, плячкосаха и унищожиха много документи и носители на информация. Години по-късно се разбра, че тази акция може да е била организирана за прикритие за тайното предаване (или продаване) на ЦРУ на списъка с чуждестранните агенти на източногерманското разузнаване.
През бунтовната 1990 г. комунистическите режими в цяла Източна Европа вече бяха свалени, но в мътното време на прехода се извършваха всякакви подмолни маневри, за да може бившият елит да запази част от властта си, макар и под друга форма. И в България, и в ГДР се проведоха кръгли маси, на които перестройчиците и демократичната опозиция се споразумяха за нови правила на играта. Това обаче не можеше да успокои народа, който очакваше истински промени, и то веднага.
Атака
Десетки хиляди демонстранти атакуваха на 15 януари централата на Щази на ул. „Норманенщрасе” в Берлин. Те бяха призовани от опозиционната организация „Нов форум“ на мирен протест срещу плановете на преходното правителство да трансформира омразната шпионска агенция в нова тайна служба, наречена Нази (служба за национална сигурност). Под натиска на събралото се множество организаторите бързо изгубиха контрол над ситуацията. С викове „Долу Щази!“ и „Никаква прошка!“ активисти строшиха с камъни стъкления портал и тълпата нахлу в многоетажната сграда. От прозорците полетяха хартии и мебели. Бунтовниците трошаха всичко в кабинетите, което видеха, и отмъкваха документи, униформи, дискети, телефони и дори цели компютри. На опомнилите се активисти, които се опитваха да ги озаптят, буйните глави отвръщаха: „Да не би и ти да си от Щази?“ Стените на сградата бяха нашарени с лозунги от рода на „Не искаме вече никой да ни подслушва“.
Доносници
След „нощта на опиянението“ трезвомислещите все пак взеха връх. На специална комисия бе възложено да започне да проучва архивите на Щази и да публикува имената на доносниците. Експертите обаче установиха, че в неразборията са изчезнали микрофилмираните копия от всички досиета на агентите на източногерманското разузнаване в чужбина. Става въпрос за няколко хиляди души (предимно от Западна Германия), вербувани от Главна дирекция „А“ на Щази. Дълги години, още от основаването си, тази легендарна разузнавателна служба се ръководеше от „човека без лице“ ген. Маркус Волф. Той разполагаше с многобройни високопоставени агенти във ФРГ и дори в централата на НАТО. Най-голям скандал предизвика разобличаването на неговия „човек“ Гюнтер Гийом, който се бе издигнал до поста съветник на тогавашния федерален канцлер Вили Бранд.
Мемоари
След като в Съветския съюз на власт дойде Михаил Горбачов, Маркус Волф се пенсионира през 1986 г. Той посвети следващите няколко години на писане на мемоарите си. След падането на Берлинската стена обаче Волф се изяви като виден демократ, държейки речи на опозиционни митинги. В това си качество той често идваше и у нас, вероятно за да предаде своя опит на българските си колеги. Когато обаче властите на вече обединена Германия заведоха дело срещу ген. Волф, бившият шеф на разведката на Щази потърси убежище в Русия. Там обаче не му хареса особено и той се върна в родината си. За всеобща изненада външният министър и бивш шеф на западногерманското разузнаване Ханс-Дитрих Геншер лично отиде в съда, за да свидетелства в полза на Маркус Волф. В края на краищата бившият топшпионин умря мирно в постелята си на преклонна възраст през 2006 г. - на 83 г.
Спасяването на ген. Волф се свързва с факта, че ЦРУ се сдоби по все още неясен начин с пълния списък на неговите агенти в чужбина. Според една от версиите куфарчето с микрофилмите е било продадено на американската шпионска централа от закъсал офицер от КГБ за скромната сума от 75 000 долара. Според друга версия последният шеф на Главна дирекция „А“ Вернер Гросман е предал на ЦРУ списъка с агентите срещу обещанието нито един от върхушката на бившето източногерманско разузнаване да не бъде репресиран. От централата в Ленгли потвърдиха само, че са предлагали на Маркус Волф седемцифрена сума в долари и убежище в САЩ за него и семейството му, ако се съгласи да им сътрудничи...
Гвардия
Както обаче става ясно от статия на бившия главен историк на ЦРУ Бенджамин Фишър, има и друг аспект на връзката между събитията в България и ГДР. Оказва се, че през 80-те години КГБ е използвал доверения си партньор Щази като своя преторианска гвардия в целия Източен блок. За борба срещу полския профсъюз „Солидарност“ източногерманската тайна служба изпратила свой спецотряд, който се приютил на цял етаж от посолството на ГДР във Варшава. Макар шпионите на Щази да се провалили при опита си да подронят авторитета на „Солидарност“, Москва продължила да им оказва доверие. По искане на КГБ други техни оперативни групи били разположени в Чехословакия, Унгария и България, както и в самия СССР, твърди Фишър. Бившият служител на ЦРУ не пояснява за какви цели са били използвани източногерманските шпиони у нас. Демонстранти, участвали в щурма на Партийния дом, обаче заявиха навремето, че командоси с противогази ги повалили на земята и ги закопчали за радиаторите, без да продумат дума. Дали това не са били спецагенти на Маркус Волф? За съжаление „човекът без лице“ вече е в гроба и няма как да разкрие тази загадка...
Автор: Цвета Дилова
