- Песента „Съдбата ни” е дебют за вас, Тим. Как се роди тя?
- Тим: Винаги съм мечтал да направя песен. Идеята ми беше да е само една - дотам се простираше визията ми. И започнах на английски с първото парче в стил регетон. После още едно. Бързо осъзнах, че това не е правилният път, нито жанр за мен. Искам да пея на български и искам да пея музиката, с която съм израснал. Така стигнах до композитора и аранжор Ахмед Емин - MaxxSeed. Казах му, че искам да дебютирам с балада, която да е дует с жена. Описах му как си представям да звучи, как да си говорят двата гласа, какви инструменти си представям и те двамата с Антоанета Бошнакова направиха музиката и текста.
- А как Еми Стамболова се присъедини към проекта?
- Когато чух готовото демо, директно нейният глас ми прозвуча в главата. И си казах, че никой друг не може да я изпее. Аз съм израснал с нейната музика, обожавам я, но тя от 15 години не е издавала парче, пък и си казах: как ще ми обърне внимание на мен, това са твърде големи мечти. И изобщо не споделих на MaxxSeed нищо - само го помолих да ми предложи певица. И той предлага - първа, втора, а аз - не и не. Накрая ми каза „Явно си имаш някаква идея, сподели ми я, за да видим как да се случи” и аз си казах. То пък се оказа, че те се познават и нещата се случиха буквално веднага.
- Еми, вие не се ли притеснявахте да работите с по-млад и неутвърден изпълнител в дует?
- Не, в никакъв случай. Когато продуктът е хубав и ми харесва, няма значение колко е популярен певецът. Парчето е перфектно и аз веднага казах на Тим, че търся точно това - модерно ретро звучене. Вярвам, че за да стигне една песен до хората, тя трябва да може да се изпее и изсвири на живо. Много малко неща от съвременната клубна музика могат - там не се свири, а се програмира. А за мен музиката е водещото.
- Какво правихте в последните 15 години - рядко се случва звезда на върха на славата си просто да се изгуби и да пее единствено на сцената на заведения?
- Въпреки че последният ми клип излезе преди доста години, аз не съм спирала да пея и пътувам. За мен да си звезда не означава само да си стоиш вкъщи, а обратното - по-често да се срещаш с хората. Вече 30 години работя в заведенията, защото мен публиката и хората ме зареждат. Питат ме кога ще имам нова песен. Това е най-често задаваният въпрос. „Защо не те виждаме?”, „Защо спря да издаваш?”. И аз винаги съм им казвала, че работя и че ще има нови неща. Но, честно казано, в последните 10-15 години нашата музика се превърна много повече в бизнес. А аз се чувствам много отговорна, когато пускам нова песен. Защото не мога да си позволя да правя неща само защото са модерни. Моето име се свързва с определени песни и както казват колегите, рядко издавам, но дълго държи влага, има-няма по 20 години остават песните. Даже понякога идват при мен на участие и ме молят да пея неща от първия ми албум - от 1993 година. Когато така ме попитат „Ти умишлено ли се криеш?” аз им казвам, че не се крия, а просто вярвам, че един изпълнител, ако няма какво да каже, по-добре да не ходи по медии. И също - имам право да не искам да участвам в този „бизнес”. Но сега усещам, че нещата се променят. И музиката отново започва да има значение.
- Това ли е причината точно сега да се върнете?
- Ами да - песента с Тим съответства на моите критерии. Имам готова и още една балада от няколко години. И неговото обаждане просто беше капката, която преля чашата - сега готвя много нови проекти и до лятото вече имам план за няколко песни.
- Вие сте от поколение в попфолка, което е доста различно от сегашното - каква според вас е съществената разлика?
- Еми: Разликата е огромна и има много съществена причина за това. Музиката сега е бизнес. Не се търси музиката като такава, а комерсът.
- Тим: Много си права и съм съгласен. Сега се правят песните, за да се продадат. А ние направихме „Съдбата ни”, за да я подарим. И затова текстът и визията в клипа изглеждат така - това сме ние. Някой беше казал „кажи истината и я римувай - така се прави песен”. Много ми хареса това и точно такъв беше подходът при създаването на нашата песен. Във видеото например ние нарочно изглеждаме така. Аз съм с бяла тениска и сако и ми се вижда коремът, нямаме корекции и филтри по лицето. Ние сме там, за да пеем. Това е истината.
- Еми: Често младите ми колежки казват, че не е нужно да можеш да пееш. Едно време нямаше никакъв шанс. Ако се обърнеш назад, ще видиш - Нелина, Тони Дачева, Глория, Сашо Роман - те пеят като зверове. Не че сега няма пеещи, но тогава това беше водещото. Сега е само бонус. Има много пеещи. Но има и много недоразумения.
- Еми, коя е вашата несбъдната музикална мечта?
- Имам изключителното желание да направя дует с изпълнител от близка държава. А също и с поп изпълнител - защо не? Но предпочитам да държа моята ниша и критерии - важно е всяка жаба да си знае гьола и мястото в него. Аз си поставям цели за песни, които ме предизвикват, но пак да са мои. И може би затова имам песни, които се слушат по 20-30 години. От сърце го пожелавам на всички изпълнители.
- Тим, а какви са следващите стъпки пред вас?
- Продължавам да се занимавам професионално с попфолк, следва моя самостоятелна песен, по която работя. А след това - още една песен - дует с мъж - надявам се до края на годината да пусна и двете.
- Еми, зная, че и вие подготвяте нови песни.
- Баладата е почти готова. Ще направя и нещо, което не съм правила никога - работя върху фолклорен проект. Но не класически, а по-скоро с такива мотиви. Също ще направя и бързо парче - нещо по средата между поп и попфолк. Поставила съм си за цел и трите неща да излязат до рождения ми ден в средата на лятото - много съм се засилила! Дори фолклорното ще го снимам до края на следващия месец. Може би да бъдем горди с нашата си музика. Защото ние сме единствената държава, в която се пее на всички балкански езици - около нас няма никой, който да изпее нещо на български. Да си тачим нашата музика - няма такава друга в света.
Галина Попова
