- Честит рожден ден, Еми! Как го празнувахте?
- Сега нямаше как да правя голямо парти предвид ситуацията, в която се намирам. Когато бях бременна, съвсем лежерно преминаваше всекидневието ми. След като се появи това малко съкровище Жоржина, цялото внимание ми е насочено към нея. Това чувство не ми позволява да се отдалечавам от нея. Празнувах заедно с Жорж и децата, по тяхно желание отидохме в един столичен ресторант, вечеряхме заедно. Беше много хубаво, че сменихме малко обстановката. Съвсем скромно беше. Малко скучно, но желано, защото от доста време не сме се събирали цялото семейство. Беше много смешно, защото синът ми Иван избра ресторанта, в който ние не бяхме ходили. С Жорж се смяхме, че децата вече ни казват къде трябва да отидем.
- Какви бяха изненадите?
- Дъщеря ми Мира ми подари книга, която от няколко дни търсех по книжарниците и не можех да я намеря. Получих нещо, което отдавна желаех. Много колеги ме поздравиха, с които сме приятели от доста години и никога не ме пропускат – Деси Слава, Камелия, Глория, Ивана, Малина, Мира, Николета Лозанова, Йорданка Христова. Освен за рождения ден получих поздравления и за последния ми проект „Пак ще се броиш“.
- За него казвате, че е проектът на живота ви. Какво си спомняте от самата реализация?
- Когато направихме „Акула“ и „Тръгвай си“, не мислех, че ще има някога продължение. Всеки от екипа тайничко се е надявал един ден да направим такова на тези две серии, но тогава заключихме темата и не сме го коментирали. Преди година и половина-две един ден с композитора Николай Пашев и Жорж бяхме седнали да обсъждаме поредното парче. Заговорихме се защо да не направим продължение на „Акула“ и „Тръгвай си“, в който да участват големи актьори. Идеята е на Жорж - да поканим нашите любимци. Ние обожаваме Мариан Вълев, Михаил Билалов, Кирил Ефремов, гледали сме ги и в „Под прикритие“. Башар Рахал, който играе главна роля в предните две серии, ще призная, че си сбъднахме една наша мечта. Дълго време го подготвяхме, защото да събереш толкова актьори на една дата е много трудно. Имахме 4-5 снимачни дни. Режисьорът Валери Милев за пореден път показа, че няма кой да го надмине. Голям късмет беше, че каскадьорите си бяха в България заради пандемията, тъй като всичките работят в чужбина и снимат в холивудски филми. Мариан Вълев, Башар Рахал, Михаил Билалов и Кирил Ефремов взеха идеята присърце, Мариан даже се включи в сценария. Беше прекрасно да работим с такива големи професионалисти. Денис Теофиков, Бог да го прости, беше много щастлив, че ще снима с такива големи актьори и в такъв голям проект. Сега се надявам, че някъде отгоре се радва.
- Точно тогава сте разбрали, че сте бременна.
- Имаше вариант да отложим всичко, защото не се чувствах добре – много жени ще ме разберат за тези трудни първи три месеца. Но бяхме поели ангажимент към всички хора и нямаше как да отложим такава голяма организация, средства, труд, локации, стиснахме зъби и заснехме всичко. Не всеки път мога да представям такива мащабни проекти на публиката. По сценария работиха хора от „Под прикритие“, събрахме най-добрия екип от А до Я. В момента разказвам, не се оплаквам. Даже се гордея с всичко, което направихме.
- Снимките сигурно са били много забавни?
- Винаги на такива големи проекти и интересни клипове гледам да имам и мейкинг към тях. В моя ютуб канал ще има такова видео, защото наистина има какво да се види. Както в „Турбуленция“ имаше различни персонажи – как ги гримираха, как ги преобразяваха. Тук има повече екшън. Много стриктно беше направил организацията Валери – всеки снимаше много сбито и нямаше много свободно време да комуникираме.
- Какво конкретно Мариан Вълев предложи в сценария?
- О, то едно се приемаше, друго отпадаше. Всичко се случваше в хода на работа. Негова идея са много от репликите. Някои отпаднаха, но всичко интересно, което е отпаднало, ще влезе в мейкинга.
- Какво казаха, като излезе клипът?
- С всички лично се чухме. С Жорж им звъняхме да им благодарим. За нас е чест, че такива хора участват.
- Да загатнем какво да очакваме във втората част?
- Много скоро, живот и здраве. Песента е много мелодична, мисля, че ще докосне много хората, които си спомнят стария попфолк още когато се правеха по-романтичните текстове. За мен тази песен е по-силна от първата, то така и трябва да бъде. Видеото също има много екшън. Прочетох коментари, че има доста насилие – да, такива са проектите, аз също не съм фен на това, но за да включа тези актьори, те уникално пасват на тази история. За съжаление не мога да издам повече.
- Как се чувствахте в образа на Куклето?
Аз си бях Куклето и в „Акула“ и „Тръгвай си“. Както казва приятел на племенника ми - заради Емилия колко хора избиха (смее се). Чувствам се поласкана да работя с толкова много мъже покрай мен.
- Майчинството как ви се отразява?
- Този филм съм го гледала вече два пъти. Никога не съм си представяла, че ще имам три деца. Ако някой ми го беше казал по-рано, щях да му се изсмея. Случи ми се и трябва да благодаря на Господ, защото това са за мен истинските неща. Любовта, която имаме с Жорж, нямаше как да бъде завършена, ако нямахме общо дете.
- А за още едно какво ще кажете?
- Не, не, не! Категорична съм! Въпреки че, както се казва – „Никога не казвай никога“. Може да направим още 5 деца. Не е в това въпросът - трябва да ги изучиш, възпиташ, да бъдат успешни хора.
- Как избрахте името?
- Жорж искаше да се казва Емилия. Но тъй като майка му е Емилия Башур, аз съм Емилия Башур, щеше да ми дойде в повече още една Емилия Башур. Затова избрах да е Жоржина. Исках да бъде кръстена на него, защото много го обичам и той го заслужава. За мен такива мъже като него са на изчезване – казвам го съвсем отговорно. Да, говоря за мъжа си, но съм на такава възраст, че мога да преценя. Ще си помисля, ако трябва да го кажа за някой друг. За него го казвам, без да се замислям.
- На кого прилича повече?
- С Жорж много си говорихме още преди да се роди дали ще вземе неговите сини очи, защото са прекрасни. Да, тя е със сини очи. За момента прилича на него.
- Сигурно нямате търпение да се върнете на сцената?
- Малко ми е so-so. Хем ме влече да бъда до Жоржина, но, от друга страна, няма да скрия, че имам моменти, в които мечтая да съм на сцената. Няма да скромнича – имам прекрасни песни като „Смелите си имат всичко“, „Не виждам“, „Тръгвай си“, „Целувай ме“ „Турбуленция“, Djeale, иска ми се да пея и да усетя отново тази емоция, която години наред ме държи.
- Как изминаха двете години пандемия при вас?
- В началото беше доста добре – наистина имах нужда от почивка, да се наспя, като стана сутрин, да разполагам с цялото си време. Забравих за часовниците, нямах ангажименти. Един ден наистина си мечтая, когато остареем още, да нямам часовник – нито вкъщи, нито на ръката си, да правя това, което искам, и да не се съобразявам с времето. Този застой наистина ни накара да се почувстваме като затворници, но съм последният човек, който ще се оплаква. Каквото за всички, такова и за нас.
- Успяхте ли да си върнете формата?
- Все още не. Не съм в килограмите си. Щеше да е цяло чудо, ако беше. От жените съм, които качват много килограми през бременността. Едно и също е – няма значение дали съм на 25, на 35, в момента на 40. Спокойна съм, трябва да мине малко време и тялото да възвърне формата си. Чувствам се добре, но има още какво да се желае. Много обичам пилатес и йога, така че скоро ще си подновя всички любими занимания.
- Разбра ли се какво е станало с Денис Теофиков?
- Знам, че този въпрос ще ми бъде задаван, където и да се появя. Денис го познавам от професионалните ми изяви. Много време сме изкарвали заедно, но в рамките на общата ни работа. В личен план не съм запозната и не мога да говоря. Много колеги го коментираха, аз не смея. С майка му и баща му се познаваме от доста време, още от първите ни дуети, след като се случи това, се виждахме няколко пъти. Мога само да кажа, че Денис беше прекрасно момче, много уважително се държеше към всичко, което правим, изключително музикално. Много тежко го изживяваме и ние с Жорж, имахме идея да правим международен проект като „Джале“, в който да го включим.
- Да завършим с вашата равносметка след кръглата ви годишнина...
- Никога не си правя равносметка. Не обичам израза „Аз съм от 20 години на сцена“. Чувствам се толкова млада, продуктивна и силна, че мога да творя още много, да дам още много и това ме прави уникално щастлива. Не съм от тия хора, които си казват „Леле, още една година мина, остарях“. Напротив – чувствам се в най-добрата си форма, никога не съм се чувствала по-добре. Имам всичко, за което съм си мечтала. Имам свободата да правя музиката, която искам, и щастието да имам семейство, което стои зад мен. Искам да съм здрава, за да представя всички песни, които съм подготвила. Пандемията ми изяде доста от времето, защото бях набрала голяма скорост. Имам парче с известен изпълнител, което чака да излезе. Надявам се, че идва хубавото време. Тази война да приключи скоро, защото това също тормози хората. Със Славка Калчева наскоро се чухме и си говорихме, че преди години обсъждахме само музика, концерти и почитатели, а сега - пандемия и война. Наистина искам да си върнем живота отпреди.
Това е тя:
Родена е на 21 март 1982 г. в Раднево, но е израснала в Гълъбово
Завършила е народно пеене в Широка лъка, след което става част от музикалния гигант “Пайнер”
От 3 години е самопродуциращ се изпълнител, което й позволи да разгърне таланта си още повече не само в стила, с който я познаваме до момента
Има издадени 12 албума – “Весело момиче”, “Нежни устни”, “Ангел в нощта”, “Самотна стая”, “Мисли за мен”, “Целувай ме”, „Така ми харесва“, The Best Selection, “Родена съм да те обичам”, „Смелите си имат всичко“, „Ех, Българийо красива“ и „Акула“
Омъжена е за Жорж Башур, от когото наскоро роди третата си рожба
Лео Богдановски
