• Ще обиколя Родопите с мотор
  • Аз съм пеещ музикант, а не изпълнител с всички брилянтни техники
  • Спасителното въже за артистите и не само е едно - ваксинацията
  • Не съм аут от политиката, отдръпнах се

Музикантът и ексдепутат откровено пред „Телеграф“:

  • Ще обиколя Родопите с мотор
  • Аз съм пеещ музикант, а не изпълнител с всички брилянтни техники
  • Спасителното въже за артистите и не само е едно - ваксинацията
  • Не съм аут от политиката, отдръпнах се

Музикантът и ексдепутат откровено пред „Телеграф“:

- Калин, представихте първата песен от проекта „Амазония” - Brasileiro. Разкажете ни за реализацията й.

- „Амазония“ е международен проект, който съществува вече шеста година. Събрахме се през 2014 г., когато съчетахме танцувален бразилски проект с музикален. Всъщност в „Амазония“ имаме певица, перкусионист и още един перкусионист - бразилец, който е и капоейра танцьор. Партнираме си с балет танцьори от различни кътчета на света. Това е единственият на Балканите международен бразилски проект, който представя и модерна денс бразилска музика. Обикновено първата част на шоуто минава със самба костюми, с пера, такива, каквито ги виждате от карнавала в Рио. Втората част е по-модерна. Моите впечатления са, че българите като южняци харесват латино музиката. Особено когато е в по-разбираем стил. Тази песен, конкретно Brasileiro, има един нов елемент за нашия проект – това е колаборацията с диджей. Дани Слим е младо момче, с което се свързах във Фейсбук. Тази идея назряваше много дълго в главата ми. Срещнахме се, говорихме, мислим в една посока... Надявам се оттук нататък да работим съвместно. Имаме и нова певица, от една година насам. Това е първият й студиен запис. Тя се казва Мария Аврамиди и е с българско-гръцки произход. Така че и тя продължава тенденцията на „Амазония“ да бъде международен проект.

- Сред участниците са хора от Бразилия, Нигерия, Хаити, Ангола, Гърция... Лесно ли се сработихте?

- Имат различна емоционалност. Аз като бенд лидер трябва да внимавам, да подхождам с търпение понякога, защото афролатиносите са спонтанни хора и понякога подпалват много бързо. Завършил съм латино музика в Холандия - пет години, и там работех с латиноси. И като че ли се понаучих, разбрах характерите им и мисля, че успявам да се справя. Това беше трудната страна, готината страна е, че те са изключително усмихнати, ведри, свежи, положително настроени, забавни. Като тръгнем на път, непрекъснато се забавляваме. И много често, като ни свърши участието, след него продължаваме с втора програма, която си е наша, лична. Готино е да работиш с такива хора. Те много често нямат нашите европейски притеснения и амбиции, които тук много често хората в Европа имаме. Не бих казал, че ги имаме по рождение, но с времето си ги насаждаме в главата. Това е различно.

Brasileiro събра артисти от цял свят.


-В клипа роля има и синоптичката на NOVA Стефани Рубен Обадяру. Как се озова в звездния ви състав?

-Тя е част от проекта от самото начало. Беше 14-годишна, когато стартирахме. И аз подписах декларация, за да пътува с нас. Стефани започна преди месец в NOVA. Много красиво момиче, много талантливо. Тя е модел и във видеоклипове, и във фотосесии, с много силно усещане и за танците. Всъщност тя беше малка, когато започна да танцува с нас и се справяше прекрасно.


- Взехте участие в шоуто „Маскираният певец“. Как се чувствахте под прикритието на „Куфарът“?

- Първо беше предизвикателно да избера песни, с които да не ме познаят. Аз заложих по-скоро на олдскул парчета, които винаги са ме забавлявали, отколкото на модерни денс парчета, защото забелязах, че повечето участници са с нови хитове. Бях заложил на по-стари, ретро неща. Носенето на маската не беше лесно, защото много ме ограничаваше откъм движения. Всъщност би било позитив да имаш някакъв много изявен, висок, ярък глас, какъвто аз нямам, защото аз съм пеещ музикант. Аз не съм певец с всички брилянтни техники, височини на тонове. Така че за мен беше трудно, че съм ограничен и откъм движение, и откъм глас. Отделно куфарът си тежеше на главата ми. Вътре е много топло, така че се потиш сериозно.


- Успяхте ли да заблудите близките си?

- Да. Не ми беше много трудно да ги заблудя, защото аз по принцип имам много динамичен начин на живот. Излизам, репетиции, участия, планини. И всъщност приготвях някакви инструменти в коридора и казвах, че отивам на репетиция или на участие. Екипът на предаването наистина е измислил система, по която моментално като те вземат от вкъщи, те дегизират, слагат ти маска, очила и никой не може оттам нататък да те познае. Дори много малко хора от самия екип знаят кой си всъщност. Така че през цялото време има мистерия.


- Вълната от COVID-19 расте. Кои ще се окажат „спасителните въжета“ за артистите този път?

- Спасението е това, през което премина Европа и вече приключва - ваксинацията. Ето, Европа сега вече не е затворена, Америка не е затворена, нямат спиране на процеса, вървят нагоре. А ние вероятно ще продължим още две години по този начин, защото не вярваме на ваксините. Отделно се говори, че половината от ваксините са фалшиво сложени, което означава, че в един момент ще имаме отново избухване.


- Самият вие ваксиниран ли сте?

- Аз се ваксинирах още през април. Преболедувал съм го преди една година. Два пъти ходих да дарявам плазма. И когато видях, че ми спадат антителата, си направих ваксината. За мен това е отговорно поведение към всички останали, защото цялата държава е скачени съдове. И когато някой се разболява, някое звено затваря, това се отразява и на останалите. Особено ние в културата сме зависими от това хората дали са затворени вкъщи, зависим от това хората да не ги е страх, зависими сме от това хората да имат останали финансови средства, с които да отидат на културно събитие. Куп неща. И това не е само в нашия сектор. Много често се чуват ресторантьорите как те са най-ударени. Не, ние от културата сме най-ударени, защото тотално бяхме спрени. Публиката намаля изключително много. А с намаляване на публиката същият брой артисти продължаваме да се борим за тази малка публика.


- Едно от любимите ви места е под открито небе, сред планините, разкриващи красотата на България. Кои са най-любопитните ви пътешествия?

- Аз съм почти убеден, че на много от интересните точки тепърва предстои да отида, защото колкото повече обикалям България, толкова повече установявам, че има адски много готини места, които трябва да посетя и не съм бил. Даже мога да кажа едно от много лесните – теснолинейката, която ходи от Велинград до Септември. А аз не съм се качвал никога на нея. Примерно сравнително малко хора посещават серпентината, която седи по пътя за язовир и връх Калин. Тя тръгва от родното село на баща ми село Пастра и е от много, много красивите пътища в България. Това е един малък бетонен, тесен път, който се вие като серпентина, като змия нагоре. И се качва на най-високия язовир на Балканите – язовир „Калин“. Той е на 2400 метра надморска височина. По Стара планина има много големи красоти. Нещо, което съм запланувал да направя и мисля, че следващата година ще се опитам да го осъществя, е с мотор да направя двуседмична екскурзия по всички малки гранични родопски села. Това лято прекарах пет дни около Арда. Страхотно. Яздихме коне, спахме на различни места и всеки ден имахме преходи. Много селца има там и искам да спя в къщи за гости, да ми готви сутрин някоя баба. Искам да минавам села, да разглеждам забележителности. Посетих до Арда една пещера, която се пълни с вода и само лятото за три месеца пада нивото на водата и е открита за посещение и пак на някои пасажи ни прекарваха с лодки. Жестоко беше, невероятно. Да не говоря колко красиво е това, че къщичките са на баирчета, на махали. Много места имаме в България, които трябва да бъдат посетени.

Запечатва хубавите моменти в снимки.


- Обичате да карате каяк, вероятно имате и още хобита – кои са те?

- Карането на каяк е нещо, което ми харесва. От тази година вече си взех падъл борд, така наречения SUP. Това е една дъска, на която си прав и гребеш от едната, от другата страна. Това също е много готино за придвижване по вода. Уиндсърфът ми е страст. Имам ендуро мотор за пътешествие и имам и кросов мотор, който карам повече по черни пътища.

Едно от хобитата, които упражнявам много често, е колоезденето. Обожавам да съм на палатка, на язовир, защото тогава си взимам и колелата, и каяците.

От това лято имаме една голяма благина в къмпингуването и това е проточен бойлер на газ за топла вода. Караваната пък ми седи на Черноморието и много обичам да я изкарвам за месец-два.


- Страстта към къмпингуването ви среща с Диана, майката на вашата дъщеричка. Разкажете ни за Карина, какво дете е?

- Да, така се запознахме с Диана. И Карина всъщност още от бебе, от 40-дневна е изкарвала време на къмпингите. На нея много й харесва. Децата са свободни, тичат, играят, плуват. Това е голяма благодат за дечурлигата - да растат по този начин. Те са на едни тайфи там. Надявам се да я увлека скоро и с различните морски спортове.

Засега плува, тренира спортна гимнастика. Тя е на девет години. Старая се много да я изкарвам сред природата.

И нея, и племенницата ми Олена, която също живее в нашата къща. Зимата – ски! Много хобита, малко време (смее се).


- Преди дни споделихте, че сте готов да станете татко за втори път.

- Винаги съм мечтал да имам две, три деца, голямо семейство. Не ме плаши мисълта да ставам отново баща. За мен родителството е нещо трудно, но и страхотно и забавно. Да расте, да се грижиш за него, това е страхотна емоция.


- За финал – бихте ли влезли отново в политиката?

- Аз не смятам излизането си от политиката за финално и постоянно, а по-скоро бих го нарекъл отдръпване за момент, защото виждам, че сега нагласите са такива, че на никого нито му се говори за култура, нито му е до култура. Не виждам в устата на политиците културата да е на дневен ред. Така че не виждам и смисъл за моето присъствие в момента по някакъв начин в политиката, не виждам с какво мога да бъда полезен, при положение че съвсем друг е дневният ред и така ще бъде може би идващите две години. Но смятам, че всеки от нас, от хората на изкуството, който има афинитет, който има желание, който има енергия и смята, че може да бъде полезен за гилдията, трябва да присъства в политиката. Ние трябва да бъдем непрекъснато до политиците, да им досаждаме, да се грижим културата да бъде в дневния ред. И приветствам всеки колега, който се е запътил към политиката. За мен тази около година, която изкарах в парламента, беше изключително съществена, полезна – да науча много неща, да помогна с каквото мога, да направя една програма за култура от доста точки, в които е написано много ясно какво трябва да се направи. Тази програма беше направена вследствие четиримесечна обиколка в България и стотици срещи с хиляди колеги. Така че съм доволен и бих се хвърлил отново. Това не е на всяка цена и смятам, че това са временни възможности, които трябва да използваме, за да бъдем полезни за обществото. Не трябва да бягаме от тях.

Това е той:

Роден е на 18 юни 1973 г. в София

През 1988 г. е приет в Музикалното училище „Любомир Пипков“

Той първият барабанист на група „Акага“, където свири от 1991 до 1998 г.

От 1992 до 1994 г. свири в група „Медикус“, а след това и с Дони и Момчил. В периода 1998 – 1999 г. е част от „Ку-Ку бенд“.

През август 1999 г. заминава за Холандия, където учи в латино отдела на Консерваторията в Ротердам

През 2007 г. основава група „Тумбаито“

През 2020 г. става депутат от партия ПП ГЕРБ, след което се оттегля

Необвързан е, има едно дете